Решение № 355 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9468/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба, подадени от Национална агенция за приходите (НАП) против решение 2531 от 16.04.2024 г., постановено по адм. д. 9294/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която НАП е осъдена да заплати на Г. И. С. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта с присъдените разноски, и против определение 9302 от 19.06.2024 г., постановено по същото дело, с което е оставено без разглеждане искането на НАП за изменение на решение 2531 от 16.04.2024 г., в частта относно присъдените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено в обжалваните части. Подробни съображения излага в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Г. И. С. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски по представен списък. Частният жалбоподател НАП навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Иска определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба Г. И. С. изразява становище за неоснователно на частната жалба и правилност на оспореното определение. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 79, § 1 и чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните/ Регламент(ЕС) 2016/679/ ОРЗД), разгледан по реда на чл. 203 от АПК. Ищецът Г. С. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, настъпили от неправомерното бездействие на НАП да изпълни задължението си да защити по сигурен начин данните на ищеца като гражданин, станало причина да бъде допуснат пробив в информационната система на НАП, довело до публичното разкриване на личните му данни. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение 4286/30.07.2020 г. по адм. дело 11232/2019 г. на АССГ, с решение 9414/15.09.2021 г. по адм. дело 9871/2020 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В решението на ВАС е определил правната квалификация на предявения иск по чл. 82 от ОРЗД и подлежащите на установяване факти: 1. наличие на материална или нематериална вреда; 2. нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679; 3. причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението на Регламента. Изложените от ищеца факти, изрично сочещи на допуснати от администратора на лични данни нарушения на задължения, които произтичат от чл. 24 и чл. 32 от Регламента за защита на данни, обуславят правна квалификация на иска по чл. 82, § 1 от Регламента. ВАС е посочил, че НАП има качество на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от ОРЗД, дал задължителни указания за конкретно разпределение на доказателствената тежест между страните, посочил е дело С-340/2021 г. пред Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване от ВАС по аналогичен спор. При повторното разглеждане на спора от АССГ производството по делото е спряно до постановяване на Решение от Съда на Европейския съюз по дело С-340/2021, образувано по отправено преюдициално запитване от Върховния административен съд по адм. д. 1037/2021 г. След постановяване на решението от 14.12.2023 г. на трети състав на СЕС производството по административното дело пред АССГ е възобновено, а постановеното решението е съобразено с дадените задължителни тълкувания. В изпълнение на дадените указания от ВАС, с определение от 23.01.2024 г. първоинстанционния съд е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже настъпването на претендираните вреди, а на ответника - че не е отговорен за събитието причинило вредата. При новото разглеждане, въпреки изричните указания на съда, не са ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства както от ищеца, така и от ответника. За да постанови атакуваното пред настоящата инстанция решение, АССГ е приел от правна страна, че искът е с правно основание чл. 79, §1 и 82, § 1 от ОРЗД, а НАП в качеството на администратор на лични данни по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, вр. чл. 4, т. 7 от ОРЗД, не е изпълнила задължението си да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на злоумишлен достъп до личните данни на ищеца. Независимо от приемането вътрешни правила и политики НАП не е осигурила достатъчна надеждност на информационната си система. Съобразявайки тълкуването на нормата на чл. 82, § 3 от ОРЗД, съдът е направил извод, че ответникът в качеството му на администратор на лични данни, не е изпълнил задължението си по предотвратяване изтичането на лични данни, при което е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразното бездействие по предприемане на необходимите и ефективни действия, произтичащи от чл. 24 и чл. 32 ОРЗД задължения. По отношение другите предпоставки, които следва да са налице за ангажиране отговорността на НАП - претърпяна вреда от страна на ищеца от това незаконосъобразно бездействие и причинна връзка между тях, АССГ е приел, че Г. С. е изпълнил дадените му изрични указания да докаже претърпените от него негативни преживявания с оглед представените доказателства (гласни) при първото разглеждане на спора (адм. д. 11232/2019 г., по описа на АССГ), като е приел за безспорно обстоятелството, че по отношение на ищеца има изтичане на лични данни в резултат на неоторизирания достъп. По тези съображения съдът е осъдил НАП да плати на ищеца Г. С. сумата от 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и за разноски по делото и адвокатското възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно съдът е приел, че е налице втората предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищецът твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на решение Съда на Европейския съюз (СЕС) от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е посочено, че член 82, пар. 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца. Връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд е в резултат на съществено процесуално нарушение при разглеждане и решаване на спора на първа инстанция, поради което процесуалните действия, извършвани пред съда при първото разглеждане, включително и разпита на свидетеля, се считат за опорочени. Съгласно чл. 226, ал. 1 и ал. 2 АПК, при новото разглеждане производството се провежда по общия ред и започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото, като се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства. В случая такова незаконосъобразно процесуално действие е било неправилното разпределение на доказателствената тежест, поради което събраните във връзка с него гласни доказателства не могат да бъдат ценени. Въпреки дадените му изрични указания при новото разглеждане да докаже настъпването на претендираните вреди, ищецът не се е справил с възложената му доказателствената тежест и не е ангажирал нито писмени, нито гласни доказателства. Като е съобразил свидетелските показания, събрани при първоначалното разглеждане на спора, АССГ е допуснал процесуално нарушение и фактическите установявания въз основа на тях са необосновани. От допустимите доказателства не се установяват факти, което да обуславят наличие на втората предпоставка за възникване на правото на обезщетяване на вреди по чл. 82 от ОРЗД, а именно претърпени неимуществени вреди. Изрично трябва да бъде посочено, че за осъществяването на първата предпоставка АССГ е изложил изключително подробни и принципно обосновани изводи, но необосновано е приел за безспорно обстоятелството, че лични данни на Б. А. са разпространени от НАП. За установяване на този факт по делото е представено копие от екран на електронно устройство със следното съдържание НАП: по заявка номер 7360 ИМА неправомерно разкрити лични данни. Следователно не е установено по несъмнен начин, че е налице нерегламентирано разпространение на личните данни на Г. С., тъй като в съдържанието на представеното съобщение липсват идентификационни данни, които да се отнесат представеното съобщение именно към ищеца. От това следва, че и първата предпоставка за възникване правото на обезщетение, съобразно изричните указания на Върховния административен съд при първоначалното разглеждане на спора, не е установена по несъмнен начин Като е достигнал до противоположен правен извод и е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди АССГ е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна в тази част, а вместо него трябва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска и за присъдените от първата инстанция 500 лв. Останалата част на съдебното решение, с която е отхвърлен иска до пълния предявен размер на претендираното обезщетение, се явява правилна като краен резултат и трябва да бъде оставена в сила, но поради изложение вече съображения относно недоказаност на правото на обезщетение, а не поради определянето на по-малък размер на обезщетение от претендираното. С оглед промяната в окончателния изход на спора обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и в частите относно присъдените на всяка от страните разноски по делото, а претендираните и направени от НАП разноски за всички инстанции за представителство от юрисконсулт, общо в размер на 400 лв. (по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции) трябва да бъдат възложени изцяло в тежест на Г. С.. С оглед окончателния изход на спора се оказва безпредметна и без правен интерес частната жалба, подадена от НАП против определение 9302 от 19.06.2024 г. по адм. д. 9294/2021 г. на АССГ, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, но за пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че законосъобразно и при точно приложение на ГПК първата инстанция е оставила без разглеждане искането на НАП. В съответствие със задължителното тълкуване на закона, направено в Тълкувателно решение 6/20213 г. на Върховния касационен съд, представянето на списък по чл. 80 от ГПК е процесуална предпоставка за упражняване на правото по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта от разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение