Решение № 3224 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2012 г.

Решение № 3224 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 882 от 2.04.2012 г., постановено по адм. д. № 3036/11 г. от Варненския административен съд, първо адм. отд., Х-ти състав, с което е отменен по оспорването на "Глобал инвест" - ООД, представлявано от Яни Стефанов Статев, ревизионен акт № 031100376/21.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 412/26.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частите, в които е отказано право на данъчен кредит. по фактури № 63/12.12.2009 г., № 64/2.04.2009 г.; № 65/2.04.2009 г.; № 66/10.04.2009 г., № 71/26.05.2009 г., № 72/26.05.2009 г. и 73/26.05.2009 г., издадени от "Монтажи и системи" - ООД - гр. София, и по фактури № 52/18.03.2009 г. и № 53/8.04.2009 г., издадени от "Монтажи и системи" - ООД - гр. София, и е отхвърлена жалбата против посочения ревизионен акт в останалата й част. Със същото решение е осъден жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна разноски по делото в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от "Глобал инвест" - ООД, представлявано от Яни Стефанов Статев, чрез пълномощника адв. Г. Амуджиев. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд в посочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в отхвърлителната част и вместо него да постанови друго решение, с което да отмени обжалвания РА и в тази му част. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна (понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика) - гр. Варна, не е взел становище. Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Диян Иванов Желязков, в качеството му на изпълняващ на правомощията на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика/ - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд в отменителната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата и в тази й част. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Глобал инвест" - ООД, чрез своя процесуален представител адв. Амуджиев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са неоснователни. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество са неоснователни. С обжалваното решение Варненският административен съд е отменил по жалба на "Глобал инвест" - ООД, представлявано от Яни Стефанов Статев, ревизионен акт № 031100376/21.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 412/26.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частите, в които е отказано право на данъчен кредит. по фактури № 63/12.12.2009 г., № 64/2.04.2009 г.; № 65/2.04.2009 г.; № 66/10.04.2009 г., № 71/26.05.2009 г., № 72/26.05.2009 г. и 73/26.05.2009 г., издадени от "Монтажи и системи" - ООД - гр. София, и по фактури № 52/18.03.2009 г. и № 53/8.04.2009 г., издадени от "Монтажи и системи" - ООД - гр. София, като е отхвърлил жалбата против посочения ревизионен акт в останалата й част. Съдът е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по спора, констатациите и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на "Индустриални строителни технологии" - ЕООД - гр. София и "Монтажи и системи" - ООД - гр. София - непредставяне на доказателства при насрещните проверки за реално извършване на доставките. Описани са и представените с възражението срещу ревизионния доклад писмени доказателства от дружеството, които не са обсъдени от ревизиращия орган, решаващите мотиви в решението на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при административното обжалване. С оглед на тази фактическа обстановка, съдът е приел за безспорно между страните, че фактурираните стойности на СМР са заплатени на доставчиците по банков път, които са заплатили фактурираното на поддоставчиците, като спорните обстоятелства между страните се явяват обстоятелствата дали въпросните дружества са извършили фактурираните СМР предвид непредставяне на доказателства за начисляване на данъка и не представяне на изискани при ревизията доказателства - приемо-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки, лица, извършили услугата, начин на калкулиране на цената, количествени сметки и прочие, които имат значение за установяване на реалността на фактурираните доставки. След това съдът е описал подробно фактурите на двамата доставчици, по които е упражнено право на данъчен кредит за съответните периоди, съответно същото е отказано с ревизионния акт, описал е подробно ангажираните от ревизираното лице писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебна икономическо-техническа експертиза. Анализирайки посочените доказателства първоинстанционният съд е приел, че доставчикът "Индустриални строителни технологии" - ООД - гр. София е имал кадрова и техническа обезпеченост и е извършил доставките по оспорените фактури, като реалността на доставките се установява и от извършените чрез банкови преводи плащания по фактурите, поради което в тази част ревизионният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. По сходни съображения ревизионният акт е отменен и по отношение на непризнато право на данъчен кредит по фактури № 52/18.03.2009 г. и № 53/8.04.2009 г., издадени от "Монтажи и системи" - ООД - гр. София. Съдът е обосновал изводите си в тази насока след анализ на съдържанието на договора за възлагане на СМР - стр. 116 и сл. от административната преписка, разрешението за ползване на строеж - стр. 74 от административната преписка, трудовите договори на стр. 279 и сл. от съдебната преписка и уведомленията на стр. 284 и сл. от съдебната преписка. По отношение на фактура № 54/8.04.2009 г., издадена от "Монтажи и системи" - ООД - гр. София с предмет "окончателно плащане по договор от 8.04.2009 г. " с данъчна основа 10 003,10 лв. и ДДС 2 000,62 лв. съдът е приел, че съгласно констативния акт от т. 1.13.1 до 1.13.5 електроинсталациите са извършени на 29.07.2008 г. от "Индустриални строителни технологии" - ООД - гр. София, поради което няма как да са изпълнени от "Монтажи и системи" - ООД и в тази част като законосъобразен ревизионният акт следва да бъде потвърден. Административният съд е квалифицирал като неоснователни възраженията на приходната администрация за несвоевременно представяне на доказателства, като е посочил, че законът не поставя ограничения относно срока за представяне на доказателствата. По касационната жалба на "Глобал инвест" - ООД: Решението на административния съд в тази му част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Глобал инвест" - ООД не се сочи кои точно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК са налице спрямо отхвърлителната част от съдебното решение, но от изложеното в допълнителна молба /л. 9 от делото/ може да бъде направен извод, че се правят оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че доставчикът "Монтажи и системи" - ООД е извършил монтаж на вътрешна ел. инсталация само на хотелската част на комплекса, за която няма издаден акт образец 15, поради което неправилно е прието от първоинстанционния съд, че тези услуги са извършени от доставчика "Индустриални строителни технологии", а не от издателя на фактурата. Направените оплаквания са неоснователни. На база на анализ на събраните по делото доказателства административният съд правилно е приел, че СМР, предмет на фактура 54/8.04.2009 г. не са извършени от доставчика на фактурата, а от трето лице, поради което ревизионният акт се явява законосъобразен в тази му част и следва да бъде потвърден. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна в отхвърлителната му част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно и в тази му част. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" /сега Дирекция "ОДОП"/ - гр. Варна се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно възраженията на касатора са, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, че се е позовал единствено на заключението на вещото лице по допуснатата комплексна технико-икономическа експертиза, което е била оспорено в определени точки, тъй като изводите на вещото лице не са изградени върху доказателства, които са налични по делото. Направените оплаквания са неоснователни. Анализирайки фактите и обстоятелствата по делото, както и становищата на страните, първоинстанционният съд правилно е определил спорното и безспорното, като е посочил, че страните не спорят, че СМР, предмет на процесните фактури са действително извършени и разплащанията по тях са извършени по банков път, като спорът се свежда до това дали въпросните СМР действително са извършени от издателите на фактурите. За изясняване на спора административният съд е изложил основанията на органа по приходите, поради които приема, че не са налице реални доставки и следователно не възниква право на данъчен кредит, съответно ангажираните от ревизираното лице доказателства за установяване на факта на реалност на доставките. Подробно е възпроизведено и заключението на експерта по назначената в съдебното производство експертиза, която с оглед на естеството си следва да бъде разгледана като технико-икономическа. При изграждане на своите изводи за реалност на доставките по процесните фактури решаващият съд не се е позовал единствено и само на заключението на експертизата, а при спазване на разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е обсъдил всички обстоятелства по делото. В мотивите на решението подробно са възпроизведени писмените доказателства, въз основа на които съдът е изградил изводите си, като в самостоятелни мотиви е обоснована доказателствената сила на констативните протоколите за приемане на завършените обекти съгласно специалните разпоредби на ЗУТ. Въпросът за техническата и кадровата обезпеченост на подизпълнителите е обсъден в заключението на вещото лице след проверка на съответните документи, като процесуалният представител на Дирекция "ОУИ" само е оспорил заключението в тази му част, без да поиска ангажиране на допълнителна или тройна експертиза в подкрепа на твърденията си. Правилно е било акцентирано и на обстоятелството, че разплащанията между страните по договорите е извършено по банков път, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода за реалност на доставките, тъй като при липса на доставки е лишено от икономическа логика извършването на плащане по доставките. На база на всестранен анализ на всички обстоятелства по делото административният съд е направил верен извод за реалност на доставките по посочените по-горе фактури, което е обосновало и необходимостта от отмяна на ревизионния акт в тази му част като незаконосъобразен. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-гр. Варна в отменителната му част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,