Решение № 3063 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14371/2016 г.

Решение № 3063 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14371/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 2068/04.11.2016 г., постановено по административно дело № 915/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № 161304610/10.12.2013 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № Р - 1339896/21.12.2013 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 204/27.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта, с която спрямо "Терк 2004" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 61 323,40 лева и са определени лихви за просрочие в размер на 33 993,73 лева. В касационната жалба са изложени подробни съображения за несъответствие на оспореното съдебно решение с материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, както и, че изискването на първата норма ревизионният акт да се издава от органи по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП не следвало да се прилага, тъй като обслужва старата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, преди изменението й в сила от 01.01.2013 г. Иска се отмяна на решението, след което спорът да бъде решен по същество, като се потвърди процесния ревизионен акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация. В съдебно заседание, страните, редовно призовани не се представляват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че Административен съд - П. е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като посредством новата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК е била мълчаливо отменена, респективно ревизионният акт като издаден от органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията е валиден акт, който неправилно е прогласен за нищожен от съда. Върховният административен съд, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - П. е прогласил нищожността на оспорения пред него ревизионен акт, без да разгледа спора по същество, след като е приел, че актът е издаден от некомпетентни органи. Развил е мотиви за това, че разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и на чл. 119, ал. 2 ДОПК, не са в колизия по между са, а следва да се прилагат едновременно. Тоест за да е валиден един ревизионен акт, следва да е издаден както от органът, възложил ревизията и от ръководителят й, така също и от органи по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, към който препраща чл. 118, ал. 2 ДОПК, които следва да са на експертно, а не на ръководно ниво. В конкретния случай, ревизионното производство е започнало след 01.01.2013 г., като ревизионният акт е издаден от екип в състав: Й. Т. М. на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП гр. П., в качеството й на орган по приходите, възложил ревизията и от Г. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., в качеството й на ръководител на ревизията. Тъй като, първият орган заема ръководна длъжност сред изброените в чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, тоест не отговаря на изискванията на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, то в случая е налице изземване на правомощията, предоставени на органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП без изрична законова регламентация, поради което ревизионният акт се явява издаден от некомпетентен по степен орган и е нищожен на това основание. Горните правните изводи не са в съответствие с приетото от Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016 г. Съгласно решението, ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Като е достигнал до правни изводи, противоречащи на цитираното по-горе тълкувателно решение, относно компетентността на органите по приходите, издали процесния ревизионен акт, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като, в оспореното съдебно решение не се съдържат мотиви относно законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, определящи се от формата, спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, то делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,