Решение № 11589 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3910/2011 г.

Решение № 11589 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3910/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Милен Калоянов от АК гр. Сливен, в кочеството му на пълномощник на Михаил Ванков Табаков от гр. Сливен, против решение № 3/14.02.2011 г., постановено по адм. дело № 323/2010 г., по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 5026/20.02.2008 г., на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Сливен, за прилагане на принудителна административна мярка, с която е разпоредено изземване на свидетелството му за управление на МПС, като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Сливен, редовно призован не е представляван и не е изразено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил като неоснователна жалбата на Михаил Ванков Табаков срещу Заповед № 5026/20.02.2008 г., на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Сливен, за прилагане на принудителна административна мярка, с която е разпоредено изземване на свидетелството му за управление на МПС, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления, а отнемането на контролни точки е релевантния факт, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Административният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд гр. Сливен е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Михаил Ванков Табаков е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 2 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата, Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г.). Няма спор, че касационният жалбоподател не е изпълнил това свое задължение, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 7 от Наредбата, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за правоуправление на МПС". Правилно е отбелязано в мотивите на съда, че нормата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в конкретния случай е неприложима, тъй като отнемането на контролните точки в пълен обем, води до загуба на правоспособност и лицето няма право да управлява МПС и да ползва свидетелството за правоуправление. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Сливен съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение