Решение № 823 от 25.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), подадена чрез нейния председател срещу Решение 4874 от 15.07.2022г. по адм. д. 4168/2021г. на Административен съд София - град. С посочения съдебен акт е отменено, по жалба на К. Григоров от гр. София, Решение Ж-207/19.03.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство по негова жалба вх. Е-11-Н-00-15/07.08.2020г. срещу ЧЕЗ Разпределение България АД /с правоприемник Електроразпределителни мрежи Запад АД/ и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по основателността на жалбата, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите и Комисията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 410 лв. Касаторът Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител твърди неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила , нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Комисията изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, направени въз основа на изслушаното по делото експертно заключение, като излага съображения, че процесното електрическо табло е поставено в непосредствена близост до имота на жалбоподателя, което е в съответствие с нормативната уредба е с правото на преценка на оператора. По изложените съображения КЕВР моли съдебното решение да се отмени и да се отхвърли жалбата срещу Решение Ж-207/19.03.2021г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна К. Григоров, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Заинтересованата страна "Електроразпределителни мрежи Запад" АД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд София - град е сезиран с жалба, подадена от К. Григоров от гр. София, Решение Ж-207/19.03.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство по негова жалба вх. Е-11-Н-00-15/07.08.2020г. срещу ЧЕЗ Разпределение България АД / с правоприемник Електроразпределителни мрежи ЗападАД/ и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по основателността на жалбата, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите. От фактическа страна съдът е приел, че производството пред КЕВР е започнало по жалба на К. Григоров с вх. Е-11-Н-00-15/07.08.2020 г., след като в продължение на почти две години ЧЕЗ Разпределение България АД не удовлетворило искането за монтиране на средство за търговско измерване /СТИ, табло/ за обект на бул. Г.М. Димитров 76, гр. София на границата на имота. В становището си дружеството е посочило, че СТИ, измерващо консумираната електрическа енергия на обекта, е изнесено от горепосочения имот на 30.10.2018 г. във връзка с извършване на реконструкция на мрежата, като същото е монтирано в електромерно табло до имотната граница. Дружеството е твърдяло пред КЕВР, че през 2019 г. е предприело действия по монтаж на нов стълб с електромерно табло на имотната граница, а на 04.02.2021 г. е монтирало електромерно табло на границата на имота. При тези данни КЕВР е счела, че СТИ е монтирано на границата на имота и прекратила производството пред нея, поради липса на правен интерес. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), е установено, че таблото с електромера за имота на бул. Г.М. Димитров 76 в гр. София е монтирано на електрически стълб, разположен в съседния на процесния имот на разстояние на 1.50 от границата между двата имота и К. Григоров няма достъп до него. Съседният имот се използва за индустриални цели. При тази фактическа обстановка, Административен съд София град е приел за установено от правна страна, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, но при неправилно тълкуване и прилагане на приложимите материално-правни разпоредби. Позовал се е на нормите на чл. 120, ал. 3 от Закона за енергетиката и на чл. 29, ал. 5, 6 и ал. 7 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съдът е приел въз основана тези норми, че електроразпределителното дружество има право на преценка относно мястото на монтаж на електромерните табла, но задължително условие е същите да са до или на границата на имота на клиента. Съдът е счел, че за да бъде спазен чл. 29, ал. 1 от Наредба 6, електромерното табло, трябва да бъде монтирано на имотната граница и то така, че кабелите след изходящите клеми, да попадат в имотните граници на обекта, което в случая не е спазено. Изложил е съображения и за това, че изразът до границата означава в непосредствена близост или възможно най-близо до границата на имота, изтъкнал е и обстоятелството, че от електроразпределителното дружество не са представени доказателства да е налице обективна невъзможност за монтиране на СТИ на имотната граница. Съдът е счел за нарушена и разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. и чл. 662 от Наредба за средствата за измерване, тъй като операторът на съответната мрежа не е осигурил на клиента възможност за контрол на показанията на СТИ. В тази връзка съдът се е позовал и на произтичащите от чл. 42, 46, 50, 51, 52 на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия задължения за оператора на електроразпределителната мрежа. По тези съображения съдът е отменил оспореното решение на КЕВР и е върнал преписката за произнасяне по същество. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил необходимите и относими към спора факти, обсъдил е събраните доказателства и въз основа на тях е формирал обосновани и верни фактически изводи и правилно е приложил материалният закон. Фактическата обстановка е надлежно изяснена и съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства. Не се установяват твърдяните от касатора нарушения на съдопроизводствените правила. Експертното заключение, на което се е позовал съдът, не е оспорено и правилно е кредитирано. Въз основа на правилно изяснените факти са формирани обосновани изводи. Съдът правилно е приложил и материалния закон, като е обсъдил приложимата нормативна уредба на чл. 120 ал.1 от Закона за енергетиката електрическата енергия, чл. 10, ал.3 и чл. 29 ал.5 , 6 и ал.7 от Наредба 6 . Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба 6, обекти на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор, като съгласно чл. 7, ал. 1 от наредба 6, съответният мрежови оператор определя условия за присъединяване на обекта. Условията за присъединяване на обекта се определят съобразно: 1: изискванията на ЗЕ, наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 ЗЕ; 2. Предоставената информация в искането по чл. 4; 3. Резултатите от извършеното проучване за техническите възможности и начина на присъединяване към електрическата мрежа; 4. Оптималната схема за присъединяване. Според чл. 29, ал. 5 от наредба 6, електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 120, ал. 3 от ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Аналогично и чл. 29 от Наредба 6/2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, предвижда, че електромерните табла се монтират на място, определено от разпределителното предприятие. Същите съгласно изискванията на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 29, ал. 5 от Наредба 6/2014 г. следва да се монтират до или на границата на собственост на имота на клиента. Следователно, действащото законодателство е предоставило оперативна самостоятелност на енергийното дружество при преценката относно мястото на монтажа на електромерните табла, стига същите да са до или на границата на имота. Правилно е тълкуването на съда, че операторите на преносни и разпределителни мрежи ползват безвъзмездно части от сгради и прилежащите им поземлени имоти за монтиране на средства за измерване само на ползваната електрическа енегрия от собствениците и ползвателите на тези обекти. Направеното тълкуване се споделя и от настоящата инстанция. В касационната жалба не са изложени други съображения в тази връзка. Впрочем, в нито една от приложимите разпоредби не се съдържа правомощие операторът на електроразпределителната мрежа да ползва чужди съседни имоти, собственост на частни лица, за да разполага в тях електромери на други потребители, различни от собствениците на имота. Установено е по делото, че КЕВР неправилно е преценила фактическата обстановка, като е приела безкритично твърдението на ответника в производството пред нея, че е преместил СТИ непосредствено до границата на процесния имот. В хода на съдебното производство е установено, че това твърдение е невярно, както и конкретното разположение на СТИ в чужд имот, на 1,5 м от границата с процесния, без възможност за достъп на потребителя до таблото с цел проверка на показанията му. При така установените факти, изводът на КЕВР за отпаднал правен интерес от подадената жалба обосновано и в съответствие със закона е преценен от АССГ като неправилен. По изложените съображения съдебното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение, с оглед изхода на спора. На ответника К. Григоров следва да ес присъди адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв, съгласно представения списък и доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,