Решение № 4638 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2014 г.

Решение № 4638 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение от 23.01.2004 г., постановено по адм. дело № 7580/2003 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Иван Стоянов Василев от град Бургас, чрез пълномощника си адв. Маргаритова оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на решението, но по различни съображения от посочените доводи в касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С решение от 23.01.2004 г., постановено по адм. дело № 7580/2003 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, е отменил заповед № К-1653/13.06.2003 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 253, ал. 1, т. 2 от ЗМВР(отм.) във връзка с § 3 от ПРЗ на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ поради придобиване право на пенсия и осигурителен стаж, е освободен от служба Иван Стоянов Василев. В мотивите на решението си тричленният състав на ВАС е приел, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 256, ал. 1 ЗМВР /отм./, съгласно която жалбоподателят е бил в отпуск по болест за времето от 2.06.2003 г до 22.07.2003 г., когато му е връчена оспорената заповед. Прието е, че след като първият болничен лист е издаден на 2.06.2003 г., то административният орган е бил уведомен за отпуска поради временна нетрудоспособност на жалбоподателя и с оглед на тези факти при издаването на акта административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, издавайки заповед за освобождаване по време на отпуск по болест при законово регламентирана забрана за това, което го прави незаконосъобразен. С решение от 25.10.2004 г., постановено по адм. дело 6387/2004 г. на петчленен състав на ВАС, образувано по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение от 23.01.2004 г., постановено по адм. дело № 7580/2003 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, касационната инстанция е отменила оспореното решение, като е решила спора по същество и е отхвърлила жалбата на Иван Стоянов Василев срещу заповед № К-1653/13.06.2003 г. на министъра на вътрешните работи. В решението са изложени мотиви за неправилност на решението, предвид несъответствието му с материалния закон. Обсъдена е разпоредбата на чл. 257 от ЗМВР, съгласно която заповедта за освобождаване от служба подлежи на незабавно изпълнение от датата на връчването й, като е прието че уволнителната заповед влиза в сила след изтичане на срока за обжалването й, а ако е обжалвана - след разрешаване на спора от съда. Следователно текстът на чл. 257 от ЗМВР урежда предварително изпълнение на уволнителната заповед, докато влизането на акта в сила касае неговата стабилност. Когато административният акт подлежи на обжалване, както е в случая, той влиза в сила с изчерпване на тази възможност. Според петчленният състав, неоснователно е възприето от страна на решаващия съд, че при издаването на процесната заповед е нарушен чл. 256, ал. 1 от ЗМВР, който е предвидил забрана да бъдат освобождавани офицерите и сержантите от служба през време на отпуск. В конкретния случай заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.07.2003 г., когато той вече не е бил в болничен отпуск, поради което следва изводът, че служителят не е освободен през време на отпуска му по болест, а след изтичането му, когато вече е бил на работа. Изготвянето на заповедта по време на ползван от адресата отпуск не представлява действително освобождаване от служба, т.е. не поражда правното действие на освобождаване. Такова действие се поражда от датата на връчването на заповедта, а именно 22.07.2003 г., от която дата всъщност е освободен от служба жалбоподателят. Касационният ответник Иван Стоянов Василев е сезирал Европейския съд по правата на човека в Страсбург /ЕСПЧ/, който се е произнесъл с решение от 4.06.2013 г., постановено по жалба № 7963/05 - дело "Иван Стоянов Василев срещу България", влязло в сила на 4.09.2013 г. С решението на ЕСПЧ е установено, че в производствата по посочените дела пред Върховния административен съд /адм. дело № 7580/2003 г. на пето отделение и адм. дело № 6387/2004 г. на петчленен състав/ е допуснато нарушение на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. По-конкретно, в мотивите на решението на ЕСПЧ - т. 34, е прието, че основното искане на жалбоподателя до ВАС за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи е обосновано с твърдението му, че искането за ранно пенсиониране е било направено от него по принуда, затова въпросът за принудата е централният въпрос в производството през ВАС. Посочено е, че този фактически въпрос може да бъде определен /изяснен/ само от ВАС, като се вземат предвид доказателствата на страните и поради това би било нормално задължение на ВАС, на заседание на тричленния състав да изслуша свидетелите на жалбоподателя или да даде ясни причини за решението си да не го прави /т.е. да не изслушва свидетелите/. В т. 35 от решението на ЕСПЧ е посочено, че тричленният състав е отказал да изслуша свидетелите във връзка с твърдението на жалбоподателя за упражнена по отношение на него принуда, без да изложи причините за това си решение /т.е. без да го обоснове/, като вместо това е постановил решение в полза на жалбоподателя, като е отчел обстоятелството, че същият е ползвал отпуск по болест. След това, петчленният състав, който се ограничава само до разглеждане на писмени доказателства, е отменил решението на тричленния състав, без да се е занимал с оплакванията на жалбоподателя за принудата. В решението е посочено, че това означава, че същността на оплакването на жалбоподателя в действителност никога не е била съдебно разгледана от ВАС и следователно, кумулативният резултат от начина на процедиране на ВАС, на първа инстанция и при обжалване е, че жалбоподателят е лишен от правото на справедлив съдебен процес, на който той е имал право по силата на чл. 6, § 1 от Конвенцията и поради тези причини е налице нарушение на тази разпоредба. В т. 49 от решението на ЕСПЧ, накрая, е посочено, че най-подходящата форма на обезщетение в случаите, когато заявителят не е имал достъп до съд, в нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията е, като правило, да се открие своевременно повторна процедура и повторно разглеждане на случая в съответствие с всички изисквания за справедлив съдебен процес. Влязлото в сила решение на ЕСПЧ е станало основание за отмяна на решението от 25.10.2004 г., постановено по адм. дело № 6387/2004 г. на ВАС, петчленен състав, което е отменено на основание чл. 239, т. 6 от АПК, с решение от 30.01.2014 г. по адм. дело № 14672/2013 г. на седемчленен състав на ВАС. Делото е върнато за ново разглеждане от друг петчленен състав на ВАС. В частта, в която Иван Василев е поискал отмяна на решение от 23.01.2004 г. по адм. дело № 7580/2003 г. на ВАС - тричленен състав, молбата за отмяна е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. При настоящето разглеждане на касационната жалба на министъра на вътрешните работи против решение от 23.01.2004 г. по адм. дело № 7580/2003 г. на ВАС - тричленен състав, петчленният състав приема следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от националното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е ратифицирана от РБългария със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г., обн., ДВ, бр. 66/14.08.1992 г., поради което същата е инкорпорирана в националната правна система и се прилага с предимство пред вътрешноправните актове, които й противоречат, с изключение на Конституцията. Нарушението на Конвенцията представлява по естеството си нарушение на материалния закон и като такова по общо правило представлява касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. При установено с решение на ЕСПЧ нарушение на Конвенцията, настоящият състав счита, че това нарушение е допуснато и от двете съдебни инстанции, както и че за неговото отстраняване е необходимо преразглеждане на делото. Действително постановеното от първоинстанционния съд решение е благоприятно за Иван Стоянов Василев, но нарушението на Конвенцията се изразява в нарушение правото на справедлив процес, а именно, че съдебният състав не е обсъдил основното оплакване на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед поради упражнена по отношение на него принуда за подаване на молбата/рапорта за пенсиониране при условията на § 3, ал. 1 ПЗР на КСО и че без да изложи мотиви, е отхвърлил искането на страната за разпит на свидетели с цел установяване на обстоятелствата, при които е била подадена молбата/рапортът. Съгласно чл. 46 от Конвенцията, решението на Европейския съд е задължително за изпълнение от държавата, която е страна по делото. С оглед на това визираното нарушение съставлява и нарушение и на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, което от своя страна е самостоятелно касационно основание за отмяна на постановеното от тричленния състав на ВАС съдебното решение. Освен това в касационното производство следва да бъдат разгледани и доводите на касатора - министърът на вътрешните работи, които са в насока, че е неправилен изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на закона и по-конкретно на чл. 256 ЗМВР (отм.), изразяващо се в прекратяване на служебното правоотношение по време на ползван от жалбоподателя отпуск по болест към датата на издаване на заповедта. Това оплакване е основателно. Цитираната разпоредба установява общото правило, че държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск. Съгласно чл. 257, в случаите по чл. 253, ал. 1, т. 2, какъвто е процесният, заповедта за освобождаване от служба подлежи на незабавно изпълнение от датата на връчването й, като обжалването не спира нейното изпълнение. От посочените разпоредби следва, че прекратяването на служебното правоотношение настъпва не с издаването на съответния административен акт, а с неговото връчване. Ето защо, в случая, независимо от обстоятелството, че заповедта е издадена на 13.06.2004 г. по време на ползван от служителя отпуск, след като същата е връчена след изтичането на този отпуск и връщането на служителя на работа - 22.07.2003 г., не е налице нарушение на забраната по чл. 256 ЗМВР (отм.). Предвид изложеното по-горе и ограничението по чл. 219, ал. 1 АПК за събиране на доказателства в касационното производство, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК - необходимост от установяване на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, поради което след отмяна на решението делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъде дадена възможност на жалбоподателя пред първоинстанционния съд да ангажира доказателства за доказване на твърденията си за упражнена принуда при подаването на молбата си за пенсиониране от страна на административния орган, какво и да ангажира други допустими доказателства в подкрепа на доводите си в първоначалната жалба до Върховния административен съд, касаещи незаконосъобразността на заповедта за уволнението му. Предвид на връщането на делото за ново разглеждане, разноски на страните не се дължат в настоящето касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав