Решение № 6091 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9930/2011 г.

Решение № 6091 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9930/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юриск. Велин Добрев като пълномощник на директора на ТД на НАП - гр. Варна срещу решение № 1683/7.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1385/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменена заповед № 10-6146/1.10.2010 г. на заместник директора на ТД на НАП - гр. Варна за наложена на "Грация 70" ЕООД - гр. Русе принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на обект в зеленчукова борса в гр. Русе, както и забрана за достъп до същия обект за срок от 1 месец" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в заповедта на административния орган за налагане на ПАМ са изложени мотиви, включително и за срока. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на дружеството срещу наложената ПАМ. Постъпили са и кратки писмени бележки. Ответникът по касационната жалба "Грация 70" ЕООД - гр. Русе, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за основателност на касационната жалба, тъй като заповедта за ПАМ е издадена в условията на обвързана компетентност при наличие на изискуеми от ЗДДС предпоставки, поради което преценката за недостатъчна мотивираност относно срока за налагане на ПАМ, се явява в противоречие с чл. 186 ЗДДС, както и на чл. 22 и чл. 23 ЗАНН. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени заповедта за налагане на ПМ на "Грация 70" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че въпреки че е установено административното нарушение - неиздаване на касова бележка при продажба на банани, то не са изложени мотиви относно срока за налагане на ПАМ, което противоречи на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според съда неизлагането на мотиви относно срока лишавал съда да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно. Издаването от компетентния административен орган на заповедта за ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установено административно нарушение, по което страните по делото не спорят, административният орган не е могъл да преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки, включително и относно срока. В процесния случай след като е установено извършването на административното нарушение - неиздаване на фискална касова бележка при продажба, което е нормативно задължение по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, то се налага извод, че ПАМ е издадена законосъобразно. При неотпаднало основание за налагане на ПАМ, административният орган няма правомощие да не наложи ПАМ. В настоящия казус е установено от АУАН, че нарушението е извършено за първи път и възможността, която законът предоставя на административния орган, съответно на съда е да намали максимално предвидения срок в закона за принудителната мярка, но като се има предвид, че този срок вече е изтекъл към момента на постановяване на настоящето решение, не се налага редуцирането му. Предвид изложеното се налага извод, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно постановено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК след отмяната му следва да се постанови друго, с което жалбата на "Грация-70" ЕООД срещу заповедта за налагане на ПАМ да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,