Решение № 12816 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4797/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на културата чрез гл. юрк. Ничева срещу Решение 2155/02.04.2024 г., постановено по адм. дело 8912/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената срещу мълчаливия отказ на министъра на културата жалба като неоснователна. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, министърът на културата, не се явява , не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Общество Бяло братство гр. София, редовно призован, се представлява от адв. Дучева, която оспорва касационната жалба и твърди правилност на съдебното решение по съображения, развити в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 145 и следващите от АПК по жалба на религиозна институция Общество Бяло братство е отменил мълчалив отказ на министъра на културата, формиран по заявление /писмо- намерение/ с вх. 92-00-308/04.07.2023 г. за откриване на процедура по предоставяне/възлагане ползването и/или управлението на недвижим имот, представляващ южна част на къща- музей, свързана с живота на П. Д., находяща се в гр. София, [улица] , както и възлагане извършването на спешни аварийни и строително-ремонтни дейности по имота, изразяващи се в укрепване и възстановяване на къщата -музей, като за целта да бъде изготвен проект за реставрация . Със същото съдебно решение съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с нарочен акт в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел жалбата за основателна, а атакувания с нея мълчалив отказ на министъра на културата за незаконосъобразен като постановен в противоречие с действащите материалноправни разпоредби. Съдът е заключил, че след като имотът притежава статут на историческа недвижима културна ценност с категория национално значение и за същия е съставен Акт за частна държавна собственост 11123/23.09.2021 г., съгласно който правата за управление на този обект са предоставени на Министерство на културата, то министърът на културата е компетентен да открие било производство по чл. 19, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Закона за държавната собственост във вр. с чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за отдаване под наем на обектите, било производство за предоставяне безвъзмездното ползване на обекта в хипотезата на чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 56, ал. 2 от ЗДС или пък производство по чл. 86 от Закона за културното наследство за предоставяне на концесия. Според административния съд, макар заявлението да не е прецизно, от него могат да се извлекат две искания до министъра на културата, като ако същите са били неясни за административния орган, за него е съществувала правната възможност да предостави на заявителя срок за отстраняване на констатираните нередовности. Първото искане съдът е приел за достатъчно индивидуализирано ,квалифицирайки го при условията на алтернативност като искане за отдаване на имота под наем или за предоставяне на безвъзмездно ползване върху същия производства по чл. 19 и чл. 17 от ЗДС. По второто искане за извършване на спешен авариен ремонт на имота, изразяващ се в укрепване и възстановяване на къщата- музей, като за целта се изготви проект за реставрация, съдът е приел, че се дължи произнасяне по чл. 141, ал. 7 от ЗУТ във вр. с чл. 14 от ЗКН, така както такова положително произнасяне относно същия имот вече е извършено в предходен момент. Базирайки се на посочените правни норми, съдът е стигнал до извода ,че се дължи произнасяне от министъра на културата по цялото заявление. По горните съображения АССГ е отменил постановения от министъра на културата мълчалив отказ да се произнесе по заявление /писмо-намерение/ с вх. 92-00-308/04.07.2023 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона и в срока, определени в мотивите и диспозитива на съдебното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е решаващият извод на АССГ за това, че е налице формиран мълчалив отказ, годен за оспорване, не само защото такъв е формиран валидно с оглед изтеклите от датата на подаване на заявлението от страна на Общество Бяло братство срокове, но и поради обстоятелството, че именно министърът на културата е материалнокомпетентния по закон орган да се произнесе по това заявление. Несъстоятелни в тази връзка са оплакванията на касационния жалбоподател за липса на материална компетентност , съответно липса на формиран мълчалив отказ на министъра на културата, тъй като не била проведена приемо-предавателна процедура между областния управител на Софийска област и МК след вписване на Министерство на културата в раздел 10 Предоставени права за управление от акта за държавна собственост от една страна а от друга, поради изразено от страна на министерството становище за нежелание да ползва цитираните в АЧДС обекти поради отпадане нуждата от разглеждането им като единични културни ценности с национално значение. Както желанието или нежеланието на министъра на културата да управлява обектите, предмет на АЧДС 11123/23.09.2021г., така и евентуалното непровеждане на приемо-предавателна процедура между областния управител и представители на МК, са ирелевантни за определяне на обстоятелството, че именно министърът на културата е компетентния орган да управлява недвижим имот , съставляващ единична културна ценност от национално значение, какъвто е конкретният случай. Упражняването на правото на държавна собственост върху обявените по съответния ред културни ценности / вкл. и правото на ползване и управление на същите/ е вменено в правомощие на министъра на културата по силата на изричната законова разпоредба на чл.14, ал.1, т.14 от специалния Закон за културното наследство, поради което именно министърът на културата е компетентен да се произнесе изрично по подаденото от религиозната институция Общество Бяло братство заявление вх. 92-00-308/04.07.2023г. Нещо повече - със свое Становище изх. СТ-84-919 от 09.01.2024 г., подписано от зам.министъра на културата / стр. 64 по делото пред АССГ/ административен орган на МК вече се е произнесъл по предходно заявление от Общество Бяло Братство, касаещо авариен ремонт на покрива на същия недвижим имот, с което по същество е приел себе си за компетентен да управлява същия имот. Правилен е решаващият извод на АССГ, че в конкретния случай министърът на културата дължи произнасяне по заявлението на Общество Бяло братство в цялост с изричен акт, като прецени дали посоченият в заявлението недвижим имот се нуждае от извършване на аварийни СМР и от какъв вид, съответно -дали и под каква форма да предостави ползването му занапред на заявителя. Предявената касационна жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение