Решение № 12651 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6013/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главен инспектор и na Началник на Регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"- Югозападна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН срещу Решение 2670/22.04.2024г., постановено по административно дело 750/2024 г. на Административен съд- София- град (АССГ). Счита се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуални правила. Касационният жалбоподател смята, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила представляващи толкова тежък порок, който да води до нищожност, изразили се в дадени предходни идентични предписания с нарочен акт, който не е влязъл в сила. Възраженията се аргументират с обстоятелството, че с новите предписания е даден нов срок, който е съществена част от предмета на предписанието и практически представлява различен предмет, целящ постигане на резултат, неизпълнен доброволно от страна на адресата по вменени му със закон задължения. Моли за отмяна решението на АССГ, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и за потвърждаване на предписанието, обективирано в Констативен протокол 01-02-73/05.12.2023г., издаден от главен инспектор и началник отдел в РО НЯСС "Югозападна България". Ответникът - Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" с писмен отговор на касационна жалба счита, че не са налице касационните основания, представени в касационната жалба. Счита решението на АССГ за законосъобразно, правилно и обосновано и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Обосновава извод, че първоинстанционното решение не страда от касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с жалба на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" /ДПУСЯ/, срещу предписание, обективирано в Констативен протокол 01-02-73/05.12.2023г. издаден от главен инспектор и началник отдел в РО НЯСС "Югозападна България". С обжалвания съдебен акт e обявена нищожността по жалба на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", на предписание, обективирано в Констативен протокол 01-02-73/05.12.2023г., издаден от главен инспектор в РО НЯСС "Югозападна България" и началник отдел в РО НЯСС "Югозападна България", а именно "Да се приведе основния изпускател на язовир Жиленци долен, находящ се в община Кюстендил в изправно техническо състояние в срок до 01.04.2024г. Със същото решение Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е осъдена, да заплати на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", на основание чл. 143, ал. 1 АПК, сумата от 150 лева съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат административният съд е приел, за установено наличието на постановен по-рано, идентичен по вид и предмет административен акт Констативен протокол 01-02 10/07.02.2023г., издаден от инспектори в РО НЯСС, Югозападна България, на ГД Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях към ДАМТН, който е бил оспорен пред АССГ и потвърден с негово решение 6702/07.11.2023г., по адм.д. 3746/2023г., което от своя страна е било оспорено пред ВАС в адм.д. 712/2024г. на същия съд, неприключило към момента на постановяване на оспорения в настоящото производство съдебен акт. Административният съд е изложил подробни мотиви за това, че счита оспореното предписание за нищожно, тъй като при започване на административното производство и издаване на административния акт органът не е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2, т.2 АПК, която предвижда недопустимост на второ производство, провеждано пред същия орган, със същия предмет и страни след открито предходно такова, по издаване на идентичен административен акт, независимо дали той се намира във фаза по издаване или по оспорването му. В допълнение е изложено и становището, че с постановяването на повторен адм. акт не се постига целта на закона, а именно привеждането на язовира в техническо състояние, годно за безопасната му експлоатация, която можела да бъде реализирана чрез принудителното изпълнение на предходния акт. Т.е. преценил е наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото липсват нови, различни от по-раноустановените обстоятелства, които да обосновават постановяването на повторен административен акт. В допълнение на изложеното съдът е разгледал административния акт от материална и процесуална страна и е достигнал до извод, че извън основанието за прогласяване на неговата нищожност липсват други пороци, които биха обосновали незаконосъобразност на административния акт. Жалбата на органа е допустима, като депозирана в срока за оспорване, от страна в първоинстанционното производство и съответстваща на специалните изисквания на чл.212 и чл.213 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Решението на административния съд е неправилно по следните аргументи: От фактическа страна съдът е събрал достатъчно и годни доказателства, за да установи в пълнота фактическите обстоятелства, относими към спора. Направил е и верни правни изводи, че Констативният протокол в оспорената разпоредителна част е издаден на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за Водите от длъжностни лица, на които са делегирани правомощията на Председателя на ДАМТН по чл. 190, ал. 4 от ЗВ. Неравилни се изводите на съда за наличие на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, от страна на издателите на Протокола, представляващи безспорно неспазване на разпоредбата на чл.27, ал.2 АПК. На първо място следва да бъде отбелязано, че според диспозитива на оспорените предписания, същите фактически изменят предходните в частта, относно предоставения срок за изпълнение. Отлика между двете предписания е налице и във времето на извършване на констатациите. В този смисъл предметът на двата акта не е идентичен. За яснота следва да се отбележи, че решеният с първоначалния административен акт въпрос ( дадените указания) не е от характера на тези, които подлежат на постановяване със сила на присъдено нещо. В административния процес съществуват хипотези, като извършването на административни услуги и постановяването на някои предписания например, които могат да бъдат реализирани многократно без да формират сила на присъдено нещо. В подобни хипотези проверка за наличие на предпоставките за издаване на съответния акт следва да бъде извършвана във всеки отделен случай. Настоящата хипотеза съдът преценя като попадаща в тази категория, тъй като съгласно чл. 137 от Закона за водите защитата от вредното въздействие на водите е оперативна и постоянна, а според нормата на чл. 138, ал.1, т.8 от същия закон постоянната защита включва изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Съгласно чл. 190а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за водите собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ. Те уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок. Недопустимо е неизпълнението на вменено от страна на закона задължение да влече благоприятни за нарушителя последици включително прогласяване на разпореждания, целящи отстраняване на противоправното бездействие, за нищожни. Отделно от горното, дори хипотетично да се възприеме тезата на първоинстанционния съд, че се касае за два идентични по съдържанието си административни акта, с което е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.2, т.2 АПК, сам по себе си този извод не води автоматично до заключение за нищожност на по-късния административния акт. Единствено в хипотези на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила това би било възможно. Според установената съдебна практика и доколкото едни и същи основания биха могли да водят както до незаконосъобразност, така и до нищожност, обичайно съществените нарушения на административнопроизводствените правила биват свързани с хипотези на опорочаване и на материалната законосъобразност на адм. актове. Такива са случаите, в които нарушението е повлияло върху съдържанието на акта и ако не е било допуснато, би могло да се стигне до друг краен резултат при провеждане на административното производство. В конкретния случай подобни изводи не могат да бъдат направени. Ясно е от събраните доказателства, че съоръжението продължава да не функционира и това обстоятелство бива преценено като продължаващо да влияе пряко върху неговата сигурност. В такава хипотеза е не просто в компетенциите, но и представлява абсолютно задължение за компетентните длъжностни лица да действат с всички предвидени от закона методи и средства, с цел овладяване на ситуацията. В този смисъл не би могло дори и хипотетично да се говори за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не влияе на фактическата обстановка, нито на направените въз основа на нея крайни изводи. Що се отнася до изложения в допълнение аргумент от страна на първоинстанционния съд за несъответствие на оспорения административен акт с целта на закона, следва да бъде посочено, че при констатиране на подобен порок, би следвало не просто да се докаже непостигане на търсената от закона цел, а и да се изследва, какви са алтернативните намерения на административния орган, защото нищожност би била налице единствено в хипотезата на преследвани престъпни цели, осъществяващи състави на престъпления, но не и в случаи например на постигане на резултат от обществено значение, за реализирането на който обаче се изискват различни или допълнителни предпоставки. В конкретният случай първоинстанционният съд не обосновава наличието на толкова тежки и незаконосъобразни намерения от страна на административния орган, които да обосноват извод за нищожността на оспорените предписания. В случая административният съд неправилно е приел, че издаването на предписанията, обективирани в КП от страна на оправомощени от председателя на ДАМТН лица, представлява повторно постановяване на идентичен административен акт, както и че това по естеството си представлява допуснато толкова съществено процесуално нарушение, което да води до нищожността на предписанията, предмет на настоящия спор. АССГ, като е стигнал до извод за нищожност на оспорените предписания поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и превратно упражняване на власт, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. В касационното производство не може да бъде извършена за пръв път проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК, но доколкото такава преценка е била извършена от страна на първоинстанционния съд, то същата следва да бъде разгледана в рамките на компетентността, очертана от разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК. В тази част от решението Съдът обосновано и отбелязал, че предписанията, като част от Констативния протокол са дадени от компетентен орган , при спазване на установената форма. Съгласно чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Не е спорно по делото, че собственик на процесния язовир е Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/ собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Правилно административният съд е отбелязал, че представител на собственика на язовира е присъствал на проверката и е подписал констативния протокол без възражения. В същия както е отчел това и първоинстанционният съд, са изложени фактически основания за постановяване на спорните предписания, които са надлежно доказани със събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата при извършените проверки и след изясняване на фактите и обстоятелствата на осн. чл. 35 АПК и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установените фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановен нов акт по съществото на спора, с който жалбата против Констативен протокол 01-02-73/05.12.2023г., издаден от главен инспектор и началник отдел в РО НЯСС "Югозападна България" бъде отхвърлена. При този изход на спора, разноски се дължат в полза на касатора за двете инстанции, представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд- Трето отделение,