Решение № 15546 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9732/2011 г.

Решение № 15546 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9732/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на:

1. Комисията за защита на личните данни и на Станислав Колев Йордански от гр. София, и двете подадени срещу решение № 6038 от 02.05.2011 г. по адм. дело № 444/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, в частта, с която е намалена имуществената санкция, наложена от Комисията за защита на личните данни на "Банка Пиреос България" АД, гр. София.

2. На "Банка Пиреос България" АД, гр. София, подадена срещу същото съдебно решение, но в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу решение № 8490 от 23.11.2010 г. на Комисията за защита на личните данни.

И трите касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменил решение № 8490 от 23.11.2010 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, с която на "Банка Пиреос България" АД, гр. София, е наложена имуществена санкция за сумата над 500 лв (до пълния размер на санкцията от 5000 лв.), а в останалата й част жалбата на банката е отхвърлена като неоснователна. За да намали размера на имуществената санкция тричленният състав е приел, че при определянето й в максималния размер по чл. 42, ал. 9 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) не е съобразена тежестта на нарушението и това, че не е установено същото нарушение да е обичайна търговска практика на банката.

Със същото решение е отхвърлена в останалата й част жалбата на "Банка Пиреос България" АД срещу решение № 8490 от 23.11.2010 г. на Комисията за защита на личните данни. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че като е изпратила на Станислав Колев Йордански оферта за своя депозитна програма с писмо, съдържащо неговите имена и точен адрес, банката е обработила тези лични данни под формата на употребата им по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни (ДР на ЗЗЛД) и че това обработване е неправомерно, защото не са налице предпоставките за неговата допустимост, изброени в чл. 4, ал. 1, т. 1-7 ЗЗЛД.

Доводите в касационните жалби на Комисията за защита на личните данни и на Станислав Колев Йордански са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Основани са на аргументите, че в хода на производството пред Комисията за защита на личните данни банката била направила признание, че реално е изпращала подобни оферти на лица, вписани в Софийска адвокатска колегия и Национално бюро за правна помощ, както и на други лица, вписани в публични регистри и че това не е единичен (изолиран) случай, а обичайна практика на банката. Освен това в мотивите към решението си тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, не бил изложил съображенията, поради които е приел, че санкцията следва да бъде определена в минималния размер, установен със закона, а не например в средния размер. Налагането на минимална санкция е пренебрежително малка, според Комисията за защита на личните данни и Станислав Колев Йордански, за банкова институция с огромни финансови възможности. За "Банка Пиреос България" АД заплащането на глоба в размер на 500 лв. не би се отразило по никакъв начин на нейното финансово състояние, поради което няма да бъде постигната възпитателната и възпираща функция на наказанието.

Доводите в касационната жалба на "Банка Пиреос България" АД са за неправилност на първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на банката срещу наложената й санкция, поради нарушение на материалния закон. Изразено е становище, че в процесния случай банката не е обработвала лични данни по смисъла на ЗЗЛД, защото адресът, на който е изпратила своята брошура е вписаният в публичен регистър адрес на кантората на адвокат Станислав Колев Йордански и при изпращането на писмото с оферта банката не е била наясно, че постоянният адрес на Станислав Колев Йордански съвпада с офиса, посочен в регистъра като място на извършване на адвокатската дейност.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационните жалби са неоснователни, а оспореното с тях съдебно решение е правилно във всичките си части поради следните съображения:

Между страните по делото няма спор по фактите, а те са, че ползвайки данните на адвокат Станислав Колев Йордански, публикувани на официалната интернет страница на Националното бюро за правна помощ (трите имена, регистрационен номер в Софийската адвокатска колегия, адрес и телефон), "Банка Пиреос България" е изпратила с нарочно писмо на посочения адвокат оферта на своята депозитна програма "Пиреос Кеш Мениджър". Това действие на банката адвокат Йордански е възприел като неправомерна употреба на неговите лични данни (трите имена и адрес), защото не е давал съгласие за такава обработка на посочените данни и е сезирал Комисията за защита на личните данни.

С решение № 8490/10 от 23.11.2010 г. Комисията за защита на личните данни е приела, че употребата на личните данни на Станислав Колев Йордански от страна на "Банка Пиреос България" АД, представлява обработване на личните данни по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни (ДР на ЗЗЛД) и то е неправомерно, тъй като отправянето на писмо, съдържащо оферта на депозитна програма "Пиреос Кеш Мениджър", до жалбоподателя с посочването на трите му имена и точен адрес не е съобразено с изискванията за допустимост на обработването на лични данни, обективирани в чл. 4 ЗЗЛД и едновременно с това личните данни на жалбоподателя са обработени от банката, като администратор на лични данни, за целите на директния маркетинг без съобразяване с разпоредбата на чл. 34а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗЗЛД. Поради това със същото решение Комисията за защита на личните данни е наложила на "Банка Пиреос България" АД имуществена санкция в размер на пет хиляди лева, "за това че в качеството си на администратор на лични данни е обработила личните данни на Станислав Колев Йордански за целите на директния маркетинг, без да го уведоми за правата му по чл. 34а, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, което съставлява нарушение на чл. 34а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗЗЛД.

Сезиран с жалба от "Банка Пиреос България" АД, Върховният административен съд (тричленен състав на пето отделение) с посоченото по-горе решение е отменил решението на Комисията за защита на личните данни в частта, с която на банката е наложена имуществена санкция в размер над 500 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата й част. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е приел, че:

а) "обоснован и съответен на материалния закон е изводът на КЗЛД, че "Банка Пиреос България" АД, в качеството си на администратор на лични данни, е нарушила изискването на чл. 34а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЗЛД да уведоми лицето за правото му да възрази срещу обработването на личните му данни за целите на директния маркетинг преди личните му данни да бъдат използвани с такава цел;

б) "е неоснователно възражението на "Банка Пиреос България" АД, че публичната достъпност на личните данни на лицето правят употребата на същите правомерна при липсата на предпоставките по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД и освобождават администраторите на лични данни от задължението, вменено им по чл. 34а от ЗЗЛД (защото) публичността на регистрите на Софийска адвокатска колегия и на Националното бюро за правна помощ не е равнозначно на съгласие за обработване на личните данни, а е свързано единствено с възможността за упражняване на адвокатска професия от страна на заинтересованото лице";

в) е неоснователен и доводът на "Банка Пиреос България" АД, че в случая съгласието на лицето е изразено с конклудентни действия, а в закона не е предвидена изрично формата на съгласието.

г) в решението на КЗЛД липсва обосновка защо е наложена имуществена санкция в максималния размер, предвиден в чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД; освен това при определянето на този размер не е съобразена тежестта на нарушението и това, че не е установено същото да е обичайна търговска практика на банката;

д) размерът на имуществената санкция следва да бъде намален до минималния, предвиден в закона, защото и по този начин ще бъдат постигнати неговите възпитателна, възпираща и предупредителна функции.

Настоящият петчленен състав напълно споделя правните изводи в мотивите, изложени към оспореното с касационните жалби първоинстанционно решение.

Използваните от "Банка Пиреос България" АД данни са взети от публичен регистър, но, макар да са станали обществено достояние чрез вписването им в този регистър и особено след изнасянето им във виртуалното (интернет) пространство, те продължават да бъдат лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД (идентична дефиниция е дадена и с § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за достъп до обществена информация), а не са станали обществена информация, независимо дали законодателят е установил правен инструмент за защита на личните данни, които по силата на закон се вписват в публичен регистър и поради това стават обществено достояние. А щом като вписаните в публичен регистър лични данни продължават и след вписването им в този регистър да бъдат лични данни, тяхното обработване следва да бъде съобразено с правилата, установени със Закона за защита на личните данни. Направената по пощата оферта е за банкова услуга (според рекламата - за физически лица тя е комбинация от спестовна сметка и седмичен срочен депозит, а за бизнес клиенти - комбинация от разплащателна сметка със свободен лимит и овърнайт депозит) и се обхваща от определението на директен маркетинг по § 1, т. 15 ДР на ЗЗЛД. Несъмнено обработването (в случая употребата) на личните данни е било необходимо за интереси на банката, но пред тези интереси преимущество имат интересите на адвокат Станислав Колев Йордански - физическото лице, за което се отнасят обработените в случая лични данни. Поради това не е било налице условието по чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД за употребата на тези данни. По делото няма данни за наличие на друго от условията по чл. 4 ЗЗЛД, което да обуславя допустимост на обработването. От стенограмата за проведеното обсъждане на второ четене (26.10.2006 г.) на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (№ 602-01-83 от 13.09.2006 г. с вносител Министерския съвет) се вижда, че народният представител Мартин Димитров е внесъл предложение за допълване на чл. 4 с нови алинеи 3 и 4 със следното съдържание: " (3) Лични данни като имена и адреси могат да се обработват за целите на директния маркетинг в случаите, когато същите са били публично оповестени или са станали публично достъпни, или са придобити във връзка с осъществяването на дейността на администратор на лични данни. (4) Администратор, който обработва лични данни като имена и адреси, може да ги предостави на други администратори, когато данните ще бъдат използвани за целите на директния маркетинг." Водещата парламентарна комисия не е подкрепила предложението, а след оживено обсъждане при направеното гласуване предложението не е било прието. Това показва, че лични данни, като имена и адреси, които са били публично оповестени или са станали публично достъпни, могат да бъдат обработвани за целите на директния маркетинг само при условията на чл. 34а ЗЗЛД, чрез който в българското законодателство е въведено изискването на чл. 14, б. "б" от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета за защита на физическите лица при обработването на личните данни и за свободното движение на тези данни. Като не е съобразила правилата на тази разпоредба (чл. 34а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗЗЛД) "Банка Пиреос България" АД е допуснала нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД, за което правилно е била санкционирана.

Същото обстоятелство, за което между страните не се спори - че данните за адвокат Станислав Колев Йордански са взети от публичен регистър - обуславя извода на първоинстанционния съд, че това нарушение в случая е с ниска степен на обществена опасност, поради което наложената от Комисията за защита на личните данни имуществена санкция в максималния, предвиден от закона размер, е несправедлива. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд споделя становището, изразено от първата съдебна инстанция, че самото санкциониране за това нарушение ще има необходимия предупредителен и възпитателен ефект по отношение на "Банка Пиреос България" АД.

По изложените съображения, както се каза и по-горе, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че подадените от Комисията за защита на личните данни, от Станислав Колев Йордански и от "Банка Пиреос България" АД касационни жалби са неоснователни, а оспореното с тях съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,