Решение № 206 от 11.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3004/2014 г.

Решение № 206 от 11.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3004/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на "Фонд за енергетика и енергийни икономии-Ф." А. и [фирма] срещу Решение № 944 от 15.05.2014 г. по т. д. № 2619/2013 г. на Софийски апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на "Фонд за енергетика и енергийни икономии-Ф." А. срещу Решение № 45 от 8.05.2013 г. по т. д. № 91/2012 г. на Врачанския окръжен съд с което са били отхвърлени предявените от акционерното дружество срещу О. [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, произтичащи от сключен на 6.04.2006 г. по реда на ЗОП договор за изработка. В касационната жалба се подържа основанието по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт поради необоснованост и погрешно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правил. Съдържа се позоваване на изменението на ЗОП (ДВ бр. 40/2014 г.) и по-конкретно, въвеждането на чл. 42а ЗОП, която разпоредба САС следвало да съобрази при постановяване на решението си Искането е са касиране на решението на САС и произнасяне по съществото на спора, като бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация О. [населено място], чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Счита, че § 115 от ПЗР на ЗИДЗОП не намира приложение по отношение на процесния договор. При условията на евентуалност, подържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, ако ВКС счете, че решението следва да бъде касирано. Има искане за присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът [фирма] не оспорва жалбата, поради сходни с касатора интереси. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса дали с цедиране на вземането е настъпила промяна по отношение страните на договор, сключен под режима на ЗОП с оглед приемането след постановяване на решението на САС на нов чл. 42а ЗОП на която разпоредба законодателят е придал обратно действие - § 115, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗОП. Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивното решение, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 82745.92 лв. и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 7447.14 лв., произтичащи от неизпълнение на сключен на 6.04.2006 г. по реда на НВМОП (отм.) договор за изпълнение на строително-ремонтни работи на обект "Читалище Н. Й. В. -1924" [населено място]. Страни по този договор са О. [населено място] в качеството на възложител и [фирма] в качеството на изпълнител. Активната материалноправна легитимация на ищеца "Фонд за енергетика и енергийни икономии-Ф." А. се основава на два договора за цесия - договор от 25.09.2006 г. с който изпълнителят по договора за изработка [фирма] е цедирал вземането си към О. [населено място] на [фирма] и договор за цесия от 5.10.2006 г., чрез който [фирма] е цедирал придобитото вземане на "Фонд за енергетика и енергийни икономии-Ф." А. Заявената с отговора по чл. 367 ГПК и последователно подържана теза на ответника О. [населено място] е, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран, поради обстоятелството, че цесията не е породила правно действие с оглед забраната на чл. 43, ал. 1 ЗОП (отм.), подържал е при условията на евентуалност и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането, както и на неоснователност на исковете, поради неизвършени и некачествено извършени строителни работи от страна на изпълнителя-цедент. Изпълнителят-цедент [фирма] е конституиран по делото в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца. За да отхвърли предявените от "Ф." А. искове, първоинстанционният Врачански окръжен съд се е позовал на забраната на чл. 43, ал. 1 ЗОП за изменение страните по договора за обществена поръчка и задължителната съдебна практика по тълкуването на тази разпоредба в редакцията и, към постановяването на Решение № 162 от 28.01.2013 г. по т. д. № 453/2012 г. на I т. о. на ВКС. Същото становище е изразил и съставът на САС, поради което е потвърдил първоинстанционния акт. Становището на настоящия съдебен състав по правния въпрос за произнасянето по който е допуснато касационно обжалване се основава на следното: По тълкуването на чл. 43, ал. 1 ЗОП досежно субективните параметри на договора - забраната за цедиране на вземанията е била налице задължителна (Решение № 162 от 28.01.2013 г. по т. д. № 453/2012 г. на I т. о. на ВКС) към датата на произнасяне на въззивното решение съдебна практика и съставът на САС се е съобразил с нея. След постановяването на обжалваното решение, приложимият материален закон (ЗОП) е бил изменен (ДВ бр. 40/2014 г.) и с въвеждането на новия чл. 42а ЗОП е отречено действието на цесията, като способ за промяна на страните по договора по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗОП. На новата разпоредба, разпоредба законодателят е придал обратно действие с § 115, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗОП, поради което следва да се приеме, че тя се простира и по отношение на заварените правоотношения за които споровете относно вземанията са висящи, както е в настоящия случай. Съдебният състав счита за неоснователно позоваването на [община], че спорът е изключен от приложното поле на новелата на ЗОП, доколкото договорът е сключен по реда на НВМОП (отм.), поради обстоятелството, че тази Наредба е била издадена въз основа ЗОП, като следва да се отбележи, че именно въз основа на неговото тълкуване и приложимост на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗОП е бил постигнат и благоприятният за О. резултат от спора пред ВрОС САС. По същество. Приемайки за основателно първото от възраженията на ответника - липсата на активна материалноправна легитимация на цесионера, съставът на САС не се е произнесъл по направените при условия на евентуалност възражения на О. - за изтекла погасителна давност и оспорване на изпълнението на договора от страна на цедента. Това налага, след касирането на въззивното решение, делото да бъде върнато на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на чл. 267 ГПК. При новото разглеждане, САС ще следва да се произнесе и по направените в настоящето производство разноски. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.