Решение № 8170 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14747/2008 г.

Решение № 8170 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14747/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Искрен Милчев Коев от с. Ботево, общ. Тунджа, подадена срещу решение № 886 от 05.08.2008 г., постановено по адм. дело № 2224/2008 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображение, че е постановено при нарушение на приложимия закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - чрез процесуалния си представител юрк. Койчев взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище също за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението на съда е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, образувано по жалба на Коев, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 450/15.03.2007 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за полицейско задържане на гражданско лице за срок от 24 часа в 06 - РПУ - СДП - София. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните писмени доказателства, съдът е приел, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Доводът на, който се позовава жалбоподателя за да иска отмяна на оспорената заповед е липсата на фактически основания, обосноваващи издаването и. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, заповедта следва да съдържа задължителните реквизити, сред които името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основание за задържане, данни идентифициращи задържаното лице, дата и час на задържането. Следователно, по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено правното основание, но не е необходимо да има посочване на конкретни обстоятелства, като основание за задържането на лицето. В процесния случай при така установеното по делото и въз основа на събраните доказателства правилно първоинстанционния съд е приел, че заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, в случая такова по чл. 325 от НК. За издаването на тази заповед не е необходимо да са налице събрани доказателства че задържаното лице действително е извършило престъпление, достатъчно е да са налице данни че обосноваващи предположение в посочения смисъл. Ето защо не намират правно основание посочените от жалбоподателя доводи, че първоинстанционния съд не е съобразил релевантните по делото факти и е постановил необосновано съдебно решение. За да се изясни фактическата обстановка съдът е допуснал и разпит на свидетел като неговите показания е преценил съобразно останалите доказателства по делото. Законосъобразно съдът е приел за установено, че издадена административна заповед за полицейско задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа се основава на действителни факти от значение за случая, като съдът е преценил и обсъдил всички факти и доводи на страните, за да обоснове решението си. С оглед на това съдът правилно е приел за установено, че административната заповед е издадена съобразно изискванията на чл. 64 ЗМВР и на чл. 63 ППЗМВР и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Правният извод на съда, че издаването на заповедта за осъществяване на административната принуда по отношение на задържаното лице е била необходима и е постановена въз основа на достатъчно данни, обосноваващи предположения за извършване на престъпление, е обоснован и законосъобразен. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение