Решение № 7837 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2015 г.

Решение № 7837 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "М." ЕАД моли да бъде отменено решение № 3107/04.05.2015 г. по адм. д. № 2975/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2041306460/03.10.2013 г. на ТД на НАП - С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, като му бъдат присъдени разноски. В защита по същество моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2041306460/03.10.2013 г. на ТД на НАП - С., с който е определен допълнително корпоративен данък 37 676,74 лв. с лихви за 2011 г. поради увеличение на финансовия резултат с 376 767,48 лв., представляващи разлика между определената от ревизионната експертиза пазарни цени и договорените от ревизираното лице цени по продажба на недвижими имоти и отдаване под наем на недвижим имот на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на задълженията по ЗКПО на ревизираното лице. Страните не спорят по фактическата обстановка - продаден недвижим имот, състоящ се от три офиса и ателие на цена под данъчната оценка, продажба на две гаражни клетки и паркомясто на цена равна на данъчната оценка и отдаване под наем за срок от 10 години на 753,17 кв. м от офис сграда, представляващи първо подземно ниво, първи и втори етаж, и половината от подпокривното ниво със складови помещения при месечен наем от 6,60 лв./кв. м - общо за 4130,18 лв. на месец. В ревизионното производство е назначена оценителна експертиза, която по метода на сравнимите неконтролирани цени е определила пазарна стойност на продадените имоти в размер 1 053 425,58 лв. и пазарна стойност на наема за отдадения под наем обект в размер 6364,13 лв. Ревизионната експертиза е представена след съставяне на РД, поради което по данните в нея е определен финансовият резултат в РА и дължимият данък с лихви. Вещото лице от назначената съдебно-техническа експертиза е дало заключение за пазарните цени на продадените имоти, като е отчитало актуалното състояние на имотите, за разлика от ревизионната експертиза, в която имотите са оценени по метода на сравнимите неконтролирани цени към датите на продажбите и са определени пазарни цени, близки до данъчната оценка на имотите. Съдебната техническа експертиза е определила пазарен наем от 4300 лв. Съдът е изложил подробни мотиви за преценката си, че не следва да кредитира заключението на вещото лице. Изводът на съда е съобразен с чл. 18 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, който изисква да се сравняват цената на контролираната сделка с цената на съпоставима неконтролирана сделка, което не е спазено от вещото лице. В съдебно заседание на 4.02.2015 г. вещото лице е дало заключение, че е изработил заключението по офертни цени, което противоречи на чл. 18 от наредбата и обосновано не е възприето от съда. Доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, като не е поставил задача на вещото лице да даде заключение за пазарните цени на имотите към датата на сделките, е неоснователен. Съдът е дал указания на жалбоподателя с определение от 10.05.2014 г., че следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, с което е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на страната, че следва да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Съдът обосновано е приел за недоказани доводите на касатора за различни пазарни цени на имотите и различен пазарен наем от определените в ревизионното производство. Правилен е изводът на органите по приходите и съдът, че са налице обстоятелства по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за определяне на облагаемата основа като са взети предвид пазарните цени за продажба на имотите и пазарен наем, и с разликата между тях и договорените цени и наем по сделките е увеличен финансовия резултат на дружеството като правилно са определени дължими корпоративен данък и лихви. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1660,30 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,