Решение № 1672 от 15.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници, чрез процесуален представител юрк. Димитров, срещу решение 170 от 14.02.2022 г., постановено по адм. дело 1801/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение по жалба на АС Топ България ЕООД, е отменено решение рег. 32-122234/15.04.2021 г. към МД с MRN 19BG001007005792R7/27.06.2019 г. на директора на ТД Южна морска ( сега ТД Митница Бургас), потвърдено с решение Р-226/32-182150/09.06.2021 г. на директора на Агенция Митници. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат отново мотивите на административния акт и решението на директора на Агенция Митници при осъществения административен контрол., като обобщено аргументите на оспорването се свеждат до следното: Касаторът сочи, че изводите на съда са формирани в противоречие със събраните по делото доказателства. Неправилно и в противоречие със заключението на комплексната експертиза изслушана по делото е приел, че стоката е изцяло съставена от отпадъчни материали, това не се установява с нито едно от събраните по делото доказателства. Извършената корекция е във връзка с извършено сравнение със сходни стоки, като следва да се има предвид, че в митническото законодателство няма изрично регламентиран методика въз основа на която да бъде извършена корекция на договорената стойност. Неправилно от съда е прието, че не е ясно как е определен размерът на извършената корекция с 10% на договорената стойност. В подкрепа на твърденията си за законосъобразност на издадения административен акт, касаторът се позовава и на т.38 и т.39 от решение по дело С-291/15 г. на СЕС и поддържа, че направената корекция за количество на основание чл.141, §1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е съобразена с приемливото равнище на средностатистическия размер на покупните цени при вноса в ЕС на сравними стоки. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба АС Топ България ЕООД, чрез адв. Тасков и адв. Солинков, оспорват касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор обосновават твърдения за нейната неоснователност. Заявяват искане да бъде оставено в сила постановеното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Претендират разноски по делото. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и обсъждайки становищата на страните, намира следното: Касационната жалба процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е било решение рег. 32-122234/15.04.2021г. към МД с MRN 19BG001007005792R7/27.06.2019 г. на директора на ТД Южна морска на Агенция Митници, потвърдено с решение Р-226/32-182150/09.06.2021 г. на директора на Агенция Митници, с което на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 на дружеството е определена нова митническа стойност на стоките по митническа декларация c MRN 19BG001007005792R7 в размер на 37 581.30 лв., на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 ЗДДС е определена данъчна основа при внос на стоката по митническа декларация c MRN 19BG001007005792R7 в размер на 38 852.03 лв. и на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 и чл. 67, ал. 1 ЗДДС, са определени дължимите от жалбоподателя публични вземания по същата за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 7 770.41 лв. Разпоредено е да се вземат под отчет установените за досъбиране от АС Топ България ЕООД задължения за ДДС в размер на 6 799.61 лв. на основание чл. 56 ЗДДС вр. с чл. 105, § 4 вр. с § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. На основание чл. 108, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 19б, ал. 3 ЗМ и чл. 90, ал. 1 ЗДДС е определен срок за заплащане на задължението, като е посочено, че на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС вр. с чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 по отношение на АС Топ България ЕООД възниква и задължение за лихви , определено по реда на чл.1 ЗЛДТДПДВ, върху ДДС в размер на 6 799.61 лв. за срока от 27.06.2019 г. до уведомяването на длъжника. Към митническата декларация са приложени: сертификат за движение A.TR А1033540/31.05.2019 г.; митническа декларация за износ от Република Турция 19330100ЕХ099996 от 31.05.2019 г.; товарителница ARKMER0000119399; опаковъчен лист; две фактури издадени от ERGUN YAPI SISTEMLERI PLASTIK DEMIR DOGRAMA IMALAT SANAYI VE TICARET LTD на АС Топ България ЕООД с идентичен номер и дата, но с различна валута (фактура EDT2019000000123/30.05.2019 г., на стойност 2 060.91 EUR за стока с описание PVC COMPOSITE COMPOUND и нето тегло 24 246 кг. И фактура EDT2019000000123/30.05.2019 г., на стойност 2 060.91 USD за стока с описание ,,PVC COMPOSITE COMPOUND и нето тегло 24 246 кг.). Административният орган е приел, че декларираната на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на МКС, митническа стойност за гореописаната стока е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. Относно стоката е прието, че справедливата цена е в размер на 1.55 лв/кг. За сравнение са използвани данните от митническата информационна система, на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, осреднена справедлива цена, генерирана от Theseus на Joint Research Centre към Европейската комисия. Съобразявайки данните от системата Theseus митническият орган е определил нова митническа стойност на процесната стока, прилагайки вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74 § 2 б. б от Регламент /ЕС/ 952/2013 въз основа на договорната стойност на сходни стоки. По делото е назначена комплексна съдебно - техническа и икономическа експертиза (СТИЕ). Вещите лица са посочили, че внесеният материал не е първична суровина поливинилхлорид, а е композитен материал, нерегистрирана марка, което се установява от приложените документи - фактури и митническа декларация, както и представена от производителя информация за състава на материала, внос от Турция, тъй като поради липсата на конкретния материал, е невъзможно да бъде направено изследване на неговия състав. По отношение платената цена на стоката, вещите лица са посочили, че става дума за грешка при изписване вида валута във фактура М ЕDТ2019000000123/30.05.2019 г. По отношение на предмета на фактуриране по фактура EDT2Q 19000000123/30.05.2019 г. и фактура 19243160110886006649462/30.05.2019 г., вещото лице е посочило, че се касае за една и съща стока. По делото е разпитан свидетеля Ю. Йозияпаджъ, който заявява, че познава, както управителя на задълженото дружество, така и турското дружество доставчик. Свидетелят е посочил, че в турските фирми се произвежда поливинилхлорид, като за това производство не е необходим нов материал, а се събира от парчета отпадъчни профили, от пластмасов отпадък. Троши се с машини, смесва се с калцид и се слагат дъбови стружки - талаш, за да не поеме влага и се изкарват профилите. Според Йозияпаджъ, договорките са били в евро, по банков път, като посочва още, че стоката първоначално е била внесена с цел производство, но след неуспехи с установяване на бизнеса в България е изпратена в Алжир. При горната фактическа установеност първоинстаницонният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Съдът е приел за неправилен извода на административния орган, че стоките по процесната МД и стоките използвани за сравнение не представляват сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от ППМКС, защото от административния орган не е обсъждано и преценено качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговско равнище на доставките. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че липсват данни за пълнота на проверката, необходима, за да се удостовери, че посочената от органа декларация за сравнение, не е произволно избрана. Допълнително е прието, че формалното позоваване на данни от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. б от Кодекса. От страна на митническия орган не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, тяхното качество, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от дружеството митническа стойност. Прието е, че в оспореното решение липсват изложени фактически съображения как митническият орган е преценил процента (10%), с който следва да бъде коригирана договорната стойност на стока 1 от МД с МNR 19ВG0001008007081R5, предвид разликите в количествата на стоката от посочената МД и процесната, като това според съда не се установява и от представените по делото доказателства. Съдът е обосновал извод, че административния орган не е спазил правилата на чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на нова митническа стойност на внесените стоки. По изложените съображения, съдът е отменил спорния административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните пред първоинстанционния съд е бил за правилното приложение на материалния закон при извършената промяна на декларираната митническа стойност. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. В случая обоснован е изводът на съда за липса на предпоставките за приложението на чл. 74, § 2, б. б от Кодекса. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, т. нар основателни съмнения на митническите органи не са доказани. Само позоваването на данните от митническата информационна система, на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, осреднена справедлива цена, генерирана от Theseus на Joint Research Centre към Европейската комисия, не са достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. За термина основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. Неоснователно се поддържа от касатора, че решението е в противоречие със заключението на вещите лица по комплексната експертиза. Изводите на експертите са обсъдени от решаващият състав , като са изложени мотиви защо се възприемат като компетентно дадено. Заключението е обсъдено във връзка с останалите доказателства по делото и е посочено, че използваните стоки за сравнение не представляват "сходни стоки" по физическите им характеристики и химичен състав. Според експертите само 75% от съдържанието на стоката е ПВЦ. Освен заключението обаче относимо към законосъобразността на акта е и обстоятелството, че не са ангажирани доказателства за извършена съпоставка на сродни стоки, заради които е определен нов код и различна цена на стоките по MRN 19BG001007005792R7 в хода на административното производство. Цитиран е само номер на митническа декларация за внос на сходни според органа стоки, но по какви критерии е определено сходството не е ясно. Несподелимо е и твърдението, че тъй като не съществува методика по която да се определи завишението на цената, то правилно в конкретния случай е направено с 10%. Липсата на утвърдена методика не освобождава органа от задължението му да посочи ясно, като изложи конкретни мотиви защо според него справедливата цена е с 10% по висока от декларираната. Цитираното в касационната жалба решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи, тъй като само от ползваните статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценка дали се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Липсват данни защо е прието от митническия орган, че се касае за внос на сходни стоки. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от дружеството митническа стойност. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски за касационна инстанция, но не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,