Решение № 15045 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7902/2009 г.

Решение № 15045 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7902/2009 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Красимира Георгиева Костадинова, действуваща като ЕТ "Краси - Красимира Георгиева", гр. Пловдив, срещу решение № 349/19.03.2009 г. по адм. дело № 252/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и срещу ревизионен акт /РА/ № 2400 - 773/07.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с решение № 7/7.01.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив. Касаторката поддържа в касационната жалба, допълнението към нея и молба, чрез процесуален представител, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му, присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел за установено, че с РА законосъобразно за м. 03.2004 г. са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС (отм.), като следствие от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури за доставка на гориво, по които е получател и непризнаване на издадените от него данъчно кредитно известие към фактури, по които същият е доставчик на гориво. Съдът е посочил, че по фактурите, по които ревизираното лице е получател, са му издадени данъчни кредитни известия /ДКИ/, но не е обсъдил дали същите са отразени в декларираните от лицето в справката-декларация /СД/ резултати по ДДС през процесния или някой от следващите данъчни периоди. Приел е, че тези ДКИ са издадени без основание, тъй като доставката изначално не е реална и не са налице основанията по чл. 95, ал. 3 ЗДДС (отм.). За фактурите, по които едноличният търговец е доставчик и издател е обсъдено, че издаденото от него ДКИ е осчетоводено през м. 06.2004 г. от него, но не може да претендира да му се признае ДКИ и да се намали начисления от него данък, тъй като подобни претенции би могъл да има само получателят по фактурите. Съдът не е изследвал твърдяни от касатора обстоятелства от значение за правния спор и не е изложил мотиви по тях в нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. АС е следвало да се произнесе по възражението, че се касае за една и съща стока, за която на лицето е отказано право на приспадане на данъчен кредит поради липса на реална доставка, а след това не му е коригиран начисления данък при последващата доставка /очевидно се приема, че същата е реална/. Отделно от това от съществено значение е дали издадените ДКИ на касатора и от касатора са осчетоводени от него и отразени при формиране на резултата по ЗДДС (отм.) през процесния или следващите данъчни периоди. В случай, че лицето само е коригирало резултата си по ЗДДС (отм.) по доставките, по които е получател, не би следвало да се извършва повторна корекция от данъчните органи. От друга страна, ако се приеме, че жалбоподателят не е притежавал стока, която да престира, би следвало да се признае извършената от него корекция на данъчната основа и начисления данък с ДКИ на основание чл. 95 ЗДДС /отм./, тъй като именно това е целта на закона - при липса на данъчно събитие да се коригира издадената вече данъчна фактура от данъчно задълженото лице - издател и без извършване на данъчна ревизия. Следва се проследи дали ДКИ, издадено от жалбоподателя, е отразено от него в СД за м. 03.2004 г. или за м. 06.2004, така че само веднъж да намали начисления вече данък. Решението е постановено при описаното по-горе съществено съдопроизводствено нарушение и е неправилно, поради което и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено и делото да се върне за отстраняването му от друг състав на същия съд. По направеното искане за присъждане на разноски следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото и с оглед изхода му на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,