Решение № 892 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2013 г.

ВАСПетчленен състав22.01.2014 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на "Еврострой БГ" ЕООД за отмяна, подадено на осн. чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК във връзка с влязлото в сила решение № 15280/3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2012 г., на влязло в сила решение № 7868/4.06.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 9957/2011 г. ОСЪЖДА "Еврострой БГ" ЕООД, гр. Монтана, ул. "Жеравица" № 31, представлявано от Иван Райчев Филипов да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 892 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба на "Еврострой БГ" ЕООД за отмяна на влязло в сила решение № 7868/4.06.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 9957/2011 г. Правното основание на исканата отмяна е чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, а като фактическо основание се сочи влязлото в сила решение № 15280/3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2012 г. Твърди се, че с това решение е отменен РА, като е призната за реална доставка от доставчик, която доставка е преценена като нереална от съда в решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по искането - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново оспорва искането по съображения в писмен отговор. Иска се присъждане на разноски по делото в размер на 150 лева. Върховният административен съд в настоящия петчленен съдебен състав преценява искането като допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна и в рамките на законоустановения тримесечен срок за подаването му. Искането е неоснователно. Решението, чиято отмяна се иска е постановено по касационна жалба на "Еврострой БГ" ЕООД срещу решение № 273/5.07.2011 г. на ОС - гр. В. Търново по адм. д. № 1069/2010 г. С решението на Великотърновския административен съд е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 04001001980/10.09.2010 г. на ТД на НАП -В. Търново в частта, в която за месеците юни, септември и декември 2009 г. му е отказан данъчен кредит в общ размер на 53 820,74 лева и са определени лихви за това. Отказаният данъчен кредит е по фактури, както следва: № 671/18.06.2009 г. от "Архиком - ММ" ЕООД с предмет СМР; № 44/29.09.2009 г., № 46/2.12.2009 г. и 47/21.12.2009 г., издадени от "Билдинг Конструкшън" ЕООД с предмет "СМР по договор" и № 5105/18.12.2009 г. от "ВДФ Билд" ЕООД с предмет - хидрофобен шперплат 21 мм, фаянсови плочки 20/25, теракотени плочки 30/30, цимент в торби 25 кг и пясък за бетон. С решението на ВАС, чиято отмяна се иска е оставено в сила решението на Великотърновския административен съд, като изводът на касационния съдебен състав е за правилност на решаващия извод на административния съд за липсата на доказателства за реалността на доставките по фактурите. С решението на ВАС, което се сочи като фактическо основание за исканата отмяна, по касационна жалба на "Еврострой БГ" ЕООД след отмяна на първоинстанционното решение се решава спора по същество, като се отменя РА в частта, в която отказано право на данъчен кредит по фактури № 8/23.12.2008 г.; № 11/30.01.2009 г.; № 13/20.02.2009 г.; № 31/27.04.2009 г. и № 43/26.08.2009 г. с предмет на доставката СМР, издадени от "Билдинг конструкшън" ЕООД, като касационният състав е приел, че са налице доказателства за реалността на доставките по тези фактури. Не е налице основанието по т. 4 от чл. 239 АПК, тъй като не е налице пълен идентитет на съдебните спорове, единият спор касае законосъобразността на един РА, а другият касае друг РА. Не е налице и основанието по т. 1 от чл. 239 АПК. Решението, сочено като фактическо основание за исканата отмяна касае сделки по фактури, различни от фактурите, издадени от "Билдинг конструкшън" ЕООД, които са били предмет на преценка от касационния състав, отмяната на чието решение се иска. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се остави без уважение. На ответника по искането следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума, а именно 150 лева. Воден от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1