Решение № 8719 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4893/2015 г.

Решение № 8719 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4893/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "АМКО - Антикорозионна защита" ЕООД със седалище гр. С., чрез пълномощника му адв. К. С., срещу решение № 486 от 29 януари 2015 г., постановено по адм. д. № 11443/2013 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 2111208051/17 юни 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1633/24 септември 2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителни практика" (Д "ОДОП") гр. С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Д "ОДОП", чрез юрк. И. К., в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "АМКО - Антикорозионна защита" ЕООД срещу РА № 2111208051/17 юни 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1633/24 септември 2013 г. на директора на Д "ОДОП" гр. С., с който са установени допълнително задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) общо в размер на 108 910,60 лева, от които главница в размер на 87 883,64 лева и лихви за забава в размер на 20 894,28 лева, за данъчни периоди от 1 ноември 2010 г. до 30 април 2011 г. по фактури, издадени от "В. И. 2010" ЕООД. Съдът е приел, че не са налице доказателства за наличие на основания за признаване правото на данъчен кредит, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при кумулативното наличие на визираните в Закона за данък върху добавената стойност предпоставки за това. За упражняването на това право е задължително притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и установяването на действителното получаване на стоките по облагаемата доставка. В случая, както обосновано е приел и административният съд, е установено притежаването на данъчния документ, но липсват доказателства доставките - предмет на процесните фактури, издадени от "В. И. 2010" ЕООД, да са реално извършени. Въз основа на това е направен законосъобразния извод, че посоченият във фактурите данък е начислен без основание, поради което е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Спорът между страните по делото се свежда до това налице ли е реалност на доставките по процесните фактури за данъчни периоди 1 ноември 2010 г. до 30 април 2011 г. За установяване на действителните отношения съдът е събрал всички относими доказателства, включително е указал на жалбоподателя с определение от 6 януари 2014 г., с оглед разпределението на доказателствената тежест, да представи доказателства за реалност на спорните доставки, включително чрез ангажиране на съдебни експертизи. След като жалбоподателят не е предприел действия в указания му смисъл и въз основа на материалите по делото съдът е достигнал до правилния извод за липсата на доказателства, установяващи реалност на доставките. Изложените в този смисъл доводи се споделят напълно от касационната инстанция, поради което не следва да бъдат излагани повторно - още повече, че доводите на касатора са идентични с тези, поддържани от него и пред административния съд. Следва да се отбележи, че данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на закона за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, съгласно който всяка страна следва да установи осъществяването на фактите, от които черпи за изгодни за себе си правни последици - по арг. от чл. 154 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Плащането по фактурите и редовното им осчетоводяване не са достатъчни доказателства за реалност на доставките. За да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит ревизираното лице следва да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоките по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Не е поискано и извършването на съдебно-счетоводна експертиза. Предвид обстоятелството, че "АМКО - Антикорозионна защита" ЕООД претендира право на приспадане на данъчен кредит, то именно то следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания за това, включително и реалното осъществяване на доставките по фактурите по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. С., след като касаторът не е доказал, че доставките са фактически извършени от доставчиците, дори и да са документално оформени и отразени в счетоводството, не пораждат права за него и не може да му бъда признато право на приспадане на данъчен кредит. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,