Решение № 438 от 25.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 497/2009 г.

Решение № 438 от 25.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 497/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Б. П. Г. против решение № 204 от 1.06.2009 г. по внохд № 273/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд. В нея са релевирани основанията за проверка на въззивното решение по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК. Излага се довода, че при установените по делото фактически положения, законът е приложен неправилно, защото вместо да оправдае подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, съдът го е признал за виновен и осъдил по предявеното обвинение. В случая е налице хипотезата на чл. 15 от НК-настъпило случайно деяние, в резултат на изцяло неправомерното поведение на пострадалата, която, без да вземе мерки за собствената си безопасност, внезапно започнала пресичане на пътното платно. Въпреки незабавната реакция на Г. щом я възприел за опасност на движението, ударът между пешеходката и управляваното от него МПС бил непредотвратим, защото тя попаднала в опасната зона за спиране на автомобила. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, понеже указанията на предишния съдебен състав на Софийския апелативен съд в решението по внохд № 201/2008 г., с което първоинстанционната присъда е била отменена и делото е върнато на прокуратурата за доразследване и отстраняване на пороците в обвинителния акт не са били изпълнени. Делото отново е било внесено със същия обвинителен акт, в който не са конкретизирани факторите, с които подсъдимият не се е съобразил при избора си на скорост и какво е точно извършеното от него нарушение на правилата за движение, довело до настъпване на вредоносните общественоопасни последици. По този начин е нарушено правото на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен и в съответствие с това да организира защитата си. Възраженията на подсъдимия в тази насока са правени впоследствие пред следващите съдебни състави от Окръжния и Апелативния съд, но те не са отстранили процесуалното нарушение, което е съществено и представлява основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и в дейността по събиране и проверка на доказателствата, понеже в хода на проведеното от него съдебно следствие, не е предоставил достатъчно време на защитата да се запознае със заключението на назначената допълнителна комплексна автотехническа експертиза и съответно да прави искания, да задава въпроси и да прави възражения. Оплакването за явна несправедливост е пряко свързано с виждането на защитата за неправилно приложение на закона. В съответствие с релевираните касационни основания за проверка се правят алтернативните искания за отмяна на обжалваното въззивно решение като касационната инстанция приложи разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Подсъдимият и защитникът му поддържат касационната жалба по изложените в нея и в представените писмени бележки съображения. Повереникът на гражданската ищца Н. Х. П. излага съображения, че като неоснователна касационната жалба на подсъдимия следва да се остави без уважение. Прокурорът също даде заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице визираните в нея нарушения на закона и на процесуалните правила. Затова, като правилно и законосъобразно, обжалваното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 10 от 20.02.2009 г. по нохд № 578/2008 г. на Софийския окръжен съд подсъдимият Б. П. Г. е признат за виновен в това, че на 22.12.2005 г. около 18.00 часа на главен път Е-79 в с. С., обл. Софийска, при управление на л.а. "Рено Еспас" с ДК № В* нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2, изр. 1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на 18-годишната Х. Д. П. от с. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на пробация, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. ал. 2, т.т. 1 и 2 НК за срок от по шест месеца. На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година от влизане на присъдата в сила. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданската ищца Н. Х. П. сумата от четиридесет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част за разликата до първоначално предявения размер от 65000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. По реда на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът се е произнесъл по направените съдебни разноски и по дължимата такса върху размера на уважения иск, които е присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е изменил присъдата като определил наказанието на подсъдимия по реда на чл. 54 НК в размер на една година лишаване от свобода и увеличил размера на присъденото на ищцата обезщетение - от четиридесет хиляди на петдесет и пет хиляди лева, като осъдил Г. да заплати направените пред въззивната инстанция деловодни разноски, както и дължимата на държавата такса върху размера на увеличения граждански иск. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години. В останалата част присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира, че касационната жалба на подсъдимия е основателна. В Софийския окръжен съд е внесен за разглеждане обвинителен акт срещу подсъдимия Б. П. Г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК, в резултат на допуснато от него нарушение на правилата по чл. 20, ал. 2, изр. 1 и 2 от ЗДвП. По това обвинение с присъда № 9 от 21.02.2007 г. по нохд № 492/2006 г. той е бил признат за виновен и осъден. С решение № 212/19.05.2008 г. по внохд № 201/2008 г. на Софийския апелативен съд на основание чл. 335, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 334, т. 1 НПК присъдата е била отменена и делото е върнато на Софийската окръжна прокуратура за отстраняване на допуснати в този стадий на процеса съществени процесуални нарушения, свързани с изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК за съдържанието на обвинителния акт и задължението на обвинението да изложи фактически данни относно релевантни за предмета на доказване обстоятелства, каквито са скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил и начинът на пресичане на пътното платно от пешеходката. Дадените указания не са изпълнени от Софийската окръжна прокуратура, която внесла отново същия обвинителен акт в Софийския окръжен съд, като е прието, че пешеходката пресичала косо пътното платно. На основание чл. 288, т. 1 НПК, с протоколно определение от 05.09.2008 г. по нохд № 335/2008 г. на СОС делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на констатираните от въззивния състав допуснати, но неотстранени процесуални нарушения. За пореден път в първостепенния съд е внесен срещу Г. обвинителен акт, който се отличава от предишния единствено със записаното в него, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 50 км/час. В обвинителния акт механично са вложени разнородни данни от заключенията на назначените по делото експертизи, без да им е направен логически анализ, а след това и извод за допуснати от обвиняемия конкретни нарушения на правилата за движение, довели до настъпването на съставомерния престъпен резултат. Така например, в обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено буквално следното: "Скоростта на движение на автомобила е била около 50 км/час. При тази скорост на движение опасната зона за спиране на автомобила в конкретната пътна обстановка е била 39 м. Осветената зона пред автомобила от късите светлини осигуряват добра видимост на разстояние не по-малко от 80 м. напред и не по-малко от 4 м вдясно от десния му габарит, а пред левия фар - 45 м напред и 3 м вляво от левия габарит. Експертизата приема, че при движение на автомобила на къси светлини, в момента на осветяване от фаровете и когато пешеходката е представлявала опасност, автомобилът е отстоял от мястото на удара на 28.80м при скорост на управление от около 50 км/час и при движение на пешеходката около 10 км/час и при диагонално пресичане. На базата на това заключение експертизата прави извода, че ударът е бил непредотвратим. Допълнителната комплексна съдебно-автотехническа експертиза е дала заключение, че при перпендикулярно пресичане на пострадалата автомобилът е отстоял на 22.8 м от мястото на удара. За да спре автомобилът в осветената зона на левия фар при включени светлини, при конкретната пътна обстановка и при своевременно аварийно реагиране от страна на водача, скоростта на движение е следвало да бъде 52 км/час и по-ниска. За да се получат травматичните увреди на пострадалата и повредите по автомобила експертизата приема скорост на движение на автомобила от порядъка на 50-60 км/час, като вероятността скоростта да е в горната граница - 60 км/ч е по-голяма. Видно от заключението на горецитираните експертизи при своевременно реагиране от страна на обвиняемия при управление на процесния автомобил, същият е могъл да спре аварийно на 45 м - зоната за видимост, ако скоростта му на движение е била 52км/ч и по-ниска". От обвинителния акт не може да се разбере защо скоростта на движение на автомобила на подсъдимия-50 км/час /разрешена скорост за движение в населени места/, в случая е била несъобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и с коя от алтернативите по него е допуснато умишлено нарушение от обвиняемият, с което е изпълнен фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. Диспозицията на нормата на чл. 343 от НК е бланкетна. Съставът й се запълва от конкретни нарушения на разпоредби по ЗДвП и ППЗДвП. Задължение на прокурора е не само да ги посочи за обвиняемия, но и да обоснове причинната връзка между конкретното нарушение и настъпилия вредоносен резултат. Формалното пресъздаване в обстоятелствената част на обвинителния акт единствено на цялостното съдържание на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и съдържащите се в него хипотези е в нарушение на чл. 246 НПК, гарантираща правото на защита на обвиняемия да разбере същността на обвинението и с кои негови действия е нарушил конкретни правила за движение довели до съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, защото е довело до ограничаване правата на обвиняемия в последвалото съдебно производство. При това положение съдът е следвало да прекрати производството и отново да върне делото на прокурора за изготвяне на обвинителен акт съобразно с изискванията на чл. 246 на НПК. Подсъдимият е бил принуден да се защитава при неясно формулирано обвинение и по този начин е било нарушено неговото право на защита. Вместо това, с присъда № 10 от 20.02.2009 г. по нохд № 578/2008 г. на Софийския окръжен съд подсъдимият е признат за виновен в това, че в нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 и 2 от ЗДвП управлявал автомобила с несъобразена със студеното време, мократа пътна настилка и неосветения пътен участък скорост-около 50 км/час, като същевременно съдът изразил в мотивите си съмнението, че скоростта на движение на МПС преди произшествието, може да е била и около 60 км/час. Съдът не е посочил коя скорост би била съобразена с конкретните пътни условия и защо. От друга страна, съдът е изложил и съображения защо приема, че подсъдимият не е направил всичко възможно, за да намали скоростта или да спре управляваното от него МПС от момента, в който е възприел възникнала непосредствена опасност за движението. Първоинстанционният и въззивният съдебни състави са приели за установени по делото фактическите положения, отразени в цитирания обвинителния акт, а именно: На 22.12.2005 г. около 18.00 часа подсъдимият Б. П. Г. управлявал лекия си автомобил м. "Рено Еспейс" с ДК № В* по главен път Е-79 в посока гр. Б. Враца, със скорост 50 км/час. В началото на с. С. имало поставен пътен знак Д 11 с надпис "Скравена". Времето било студено, пътната обстановка била спокойна, било тъмно, липсвало улично осветление. Подсъдимият управлявал МПС на включени къси светлини в дясната лента за движение и така достигнал до кръстовището с улица, водеща надясно за посоката на движение на автомобила, към центъра на Скравена, а наляво към махала "Паланката". Непосредствено преди кръстовището, главен път Е-79 преминавал през мост, наречен "Черния". Пътната асфалтова настилка в района на кръстовището била от две ленти, разделени с бяла непрекъсната линия като тази, в която подсъдимият се движел с автомобила си, била с ширина четири метра, а в обратна посока, с ширина 3,60 метра, мокра към този момент, без видими дефекти и неравности. В описания район, при управление на МПС, подсъдимия предизвикал ПТП като в лентата си на движение, на около два метра в ляво от десния й край, ударил с дясната предна част на бронята на автомобила пострадалата пешеходка 18-годишната Х. Д. П., пресичаща пътното платно косо, отляво - надясно спрямо посоката на движение на подсъдимия. След удара, Г. веднага спрял, отишъл при пострадалата и след като установил, че тя няма пулс се обадил на органите на МВР. Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза установила, че смъртта на пострадалата е настъпила в следствие на получените от нея тежки несъвместими с живота телесни увреждания и по-конкретно от причинената й от удара черепно-мозъчна травма. В хода на проведеното досъдебно производство на поставените задачи експертите от назначената по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза са отговорили, че в конкретния случай осветеността пред автомобила на подсъдимия при "къси"светлини е не по-малко от осемдесет метра напред и четири метра в дясно и не по-малко от четиридесет и пет метра в ляво и три метра встрани от левия му габарит. В заключението си експертите са отбелязали, че когато пострадалата се е появила в границите на осветеност и е представлявала опасност за движението, която водачът на МПС е могъл да възприеме /при косо пресичане на пътното платно на пешеходката при "спокойно бягане"/, ударът от техническа гледна точка е бил непредотвратим и при скорост на автомобила от 50 км/час и при 60 км/час. Това заключение е изведено от експертите при съпоставката на отстоянието на пострадалата, когато е било възможно възприемането й като опасност за движението от подсъдимия- около 28.80 метра /при 50км/час/ и около 36 метра /при скорост на автомобила от 60 км/час/ и при опасна зона за спиране на МПС при първата скорост от около 39 метра и при втората- опасна зона за спиране от около 52 метра. Допълнителната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза е анализирала и варианта на перпендикулярно пресичане на пътното платно от пострадалата и при съответните изчисления e дала заключение, че при "къси" светлини в момента на осветяване на пешеходката и възприемането й от водача като опасност, при 50 км/час автомобилът е отстоял от мястото на удара на около 22,8 метра, а при 60 км/час на 27 метра.дарът е бил предотвратим и при двете анализирани скорости само ако подсъдимият е управлявал автомобила при включени "дълги" светлини. Във въззивното производство съставът по внохд № 273/2009 г. на Софийския апелативен съд се е опитал да допълни липсващата в обвинителния акт доказателствена основа. По свой почин е съзрял необходимостта от назначаването на нова /допълнителна?/ комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, на която поставил въпроси относими към предмета на доказване. Съобразно заключението й при движение с 50 км/час, нощно време и мокра пътна настилка опасната зона за спиране на автомобила в конкретната пътна обстановка е била около 38-39 метра, а осветеността пред него на къси светлини-фронтално-на около 50-55 метра и около 35-40 метра напред и около 3-4 метра в ляво от левия му габарит и 55-60 метра напред и около 5-6 метра вдясно от десния габарит на автомобила. Експертите са дали заключение, че в конкретния случай-при движение през тъмната част на денонощието, при мокър асфалт и скорост на движение 50 км/час, подсъдимият е могъл да възприеме пешеходката в осветения от късите му светлини пътен участък от около 29,44 метра, при което ударът е бил непредотвратим /извод, непротиворечащ на предишните експертизи/, при съпоставката с опасната зона за спиране на автомобила от 38-39 метра. При същите установъчни данни ударът би настъпил и ако подсъдимият е управлявал автомобила при скорост около 35 км/час, т.е не би настъпил, ако тя е под тази величина. Експертите са изложили теоретични данни и изчисления при други физически величини и параметри, /неотносими в случая, с оглед фактическите данни съдържащи се в обвинителния акт, в чиито рамки съдът е обвързан да се произнесе по обвинението/, че при скорост от 70 км/час или при скорост от 50 км/час, при движение през светлата част на денонощието и при суха асфалтова настилка ударът между пешеходката и МПС от техническа гледна точка е бил предотвратим. Интерпретирайки заключението на последната експертиза въззивната инстанция е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на престъплението, в което е обвинен, като е приела, че избраната от него скорост на движение-50км/час в конкретния случай е била несъобразена, макар и разрешена в района на местопроизшествието. В нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК съдът е изложил недопустими вероятностни съображения, че Г. е следвало да управлява автомобила със скорост под 35 км/час, тъй като тогава вероятността да настъпи летален изход за пострадалата би била по-малка. Всичко изложено по-горе сочи, че като не е отстранил по реда на чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, като последица от нарушението по чл. 248 НПК във фазата на досъдебното производство, въззивният съд е постановил един опорочен съдебен акт, който съгласно чл. 354, ал. 3, т. 2, във вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК следва да бъде отменен изцяло и делото върнато за ново разглеждане от стадия "Действия на прокурора след завършване на разследването", тъй като процесуалното нарушение е допуснато там и там следва да бъде отстранено. Последното оплакване в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - непредоставено на защитника достатъчно време за запознаване с назначената от въззивния състав комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, с което е било ограничено правото му като страна в процеса по чл. 99, ал. 1 НПК, е безпредметно да бъде обсъждано в настоящия етап на наказателното производство, с оглед необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане и отстраняване на допуснатите други съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 348, ал. 3, т. 1, във вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н.о.