Решение № 255 от 9.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 647/2014 г.

Решение № 255 от 9.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 647/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 6/2014 г. на Апелативен съд гр. Варна е подадена касационна жалба от подсъдимия М. Р. Федай Г., с оплаквания за съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове - присъда и решение, при спазване на процесуалните правила, в производство по реда на Глава двадесет и седма НПК (при първоинстанционното разглеждане на делото ), при правилно приложение на материалния закон, наказанието на подсъдимия - достатъчно и справедливо, а касационната му жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 21.02.2014 г. постановено по внохд. № 6/2014 г. на Апелативен съд гр. Варна е потвърдена присъда по нохд. № 1415/20013 г. на Окръжен съд гр. Варна. С посочената присъда подсъдимият М. Р. Федай Г. е признат за виновен в това, че за времето от 24.05.2013 г. до 21.06.2013 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества в големи размери, с цел разпространение, и на публично място разпространявал високорискови вещества (на 24.05.2013 г. разпространил - продал на св. К. марихуана, всичко на общо тегло 0,64 гр. на стойност 3,84 лв. и държал - марихуана, с общо тегло 4299,14 гр. на стойност 25794,84 лв. и амфетамини с общо тегло - 60,34 гр. на стойност - 1810,20 лв.) - всичко на обща стойност 27 605,04 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК и чл. 58а, ал. 1 НК вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 20 000 лв. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор. С присъдата съдът се е произнесъл и по отнемане в полза на държавата предмета на престъплението, вещите послужили за извършване на престъплението, по разноските и приложението на чл. 59, ал. 1 НК. ПО ЖАЛБАТА на под. Г.: В саморъчно изготвената от подсъдимия жалба, допуснатите съществени процесуални нарушения са: - като първо оплакване, може да се изведе обстоятелството, че "обвинителният акт е изготвен само на български език, а не на персийски (подсъдимият е ирански гражданин), с което бил нарушен чл. 134 НПК (неотносим - касае документ на чужд език, а не обратното). Второ - не му бил предоставен преводач от персийски, с което е нарушен чл. 55, ал. 3 НПК, трето - адв. Р. не е подал неговите молби и жалби към съда, както и жалбата му към ДАНС с рег. № 5201/3.07.2013 г. (с обяснения на двама свидетели - служители от вътрешна сигурност на МВР), за времето на престоя му в следствения арест - [населено място]. Молил съда да бъде защитен свидетел, но до момента молбата му не била уважена. В същата саморъчна жалба подсъдимият твърди, че е нарушен чл. 17, ал. 3 НК (т.н. самоволен отказ - също неотносим), нарушен чл. 354в, ал. 4 НК (няма факти в обвинителния акт за участие на подсъдимия в организирана престъпна група) и чл. 348, ал. 1 НПК. В допълнение към жалбата подсъдимият претендира нарушено право на защита, защото преди въззивното производство не е посещаван от адв. Р. в затвора. В писмената си защита подробно е изложил обстоятелствата, поради които е станал наркозависим, и всички неблагополучия, случили му се в годините на пребиваване в Р България. Защитата на подсъдимия поддържа оплакването за нарушено право на защита, поради неучастие на преводач в досъдебното и съдебно производство. Твърди, че не е доказано по несъмнен начин изпълнителното деяние държане на наркотични вещества и че определеното на подсъдимия наказание макар и при условията на чл. 58а НК, е явно несправедливо. ДОВОДИТЕ са неоснователни и това е така защото: Саморъчната жалбата на подсъдимия и допълнението към нея, както и тезата на защитата му не държат сметка за това, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма НПК, и че това води до ограничени процесуални възможности, да се релевират обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение (изложено в обвинителния акт) и да се иска обезпечаването им чрез доказателствени искания. С ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, в т. 8 е прието, че "допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт". Горното изключва обсъждането на посоченото от подсъдимия в саморъчната му жалба за това, че разпространявал наркотични вещества защото някакви хора го заставили да прави това, че вземал наркотични вещества от холандски гражданин, че искал да предаде престъпна група и да стане защитен свидетел и др. Неоснователно е оплакването за нарушено право на защита, с това че обвинителният акт не е изготвен и на персийски език, а само на български като се има предвид, че в протокола от съдебно заседание проведено на 25.06.2013, в производство по вземане на мярка за неотклонение, е отразено изявление на подсъдимия Г. - "разбирам и добре говоря български език". В протокола от съдебно заседание проведено на 19.12.2013 г. в Окръжен съд гр. Варна по нохд. № 1415/2013 г. - преди даване ход на делото, подсъдимият казва - "нямам нужда от преводач. Говоря и пиша български език. Разбирам правата си. Съгласен съм на съкратено съдебно следствие. Разбрах обвинението и признавам вината си. П. фактите така, както са написани в обвинителния акт". В протокола от съдебно заседание пред въззивния съд на 7.02.2014 г., отново подсъдимият - "говоря български, написал съм и писмено становище". В този смисъл са и показанията на св. А. (наемодател на подсъдимия) - "сключихме договор за наемане на таванска стая, той разбираше писмено и говоримо български език". Изложеното сочи на неоснователност на довода за нарушение на чл. 55, ал. 3 НПК, а и на това, че този довод не намира опора в установеното по делото в тази връзка. Неоснователно е и другото оплакване за нарушено право на защита, за това че адв. Р. - "не е придвижил" негови (на подсъдимия) молби и жалби до съответните съдилища (без да се сочи кои и до къде са били адресирани) и за това, че не го е посещавал в затвора преди въззивното заседание. От протокола, цитиран по-горе във въззивното производство, адв. Р. е участвал като защитник и подсъдимият не е съобщил никакви възражения по извършените от адв. Р. процесуални действия, не е съобщил и за бездействия или липса на доверие, противоречия или неясноти в линия на защитата. Без обсъждане оплакването за непридвижена жалба до ДАНС, за установяване на обстоятелства извън предмета на доказване в настоящото производство. Няма основание и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, при определяне размера на което неправилно било взето предвид квалифициращото обстоятелство "опасен рецидив" - като отегчаващо такова, а заявеното от подсъдимия съжаление било възприето като защитна теза. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал. 2 НК инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение, приели са че подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, че са налице лоши характеристични данни и е проявена престъпна упоритост, че обществената опасност на извършеното е завишена, такава е и личната обществена опасност на дееца. Наказанието е определено при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, с редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, и е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а касационната жалба на подсъдимия Г., изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение