Решение № 12609 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5396/2020 г.

Решение № 12609 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5396/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ОАК – Интерагро – България" ЕООД, представлявано от Управителя – М. Пенчева чрез процесуален представител срещу решение № 69 от 10.01.2020 г. по административно дело № 2639/2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД 11-1413/19.07.2019 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните и е осъдено да заплати на администрацията при последния деловодни разноски в размер на 200 лв. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) в представен писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил спора по същество като въз основа на събраните по делото доказателства правилно приема, че обжалваната пред него заповед е законосъобразна. Не се спори относно правилността на изводите на АС Пловдив за постановяване на оспорения пред него акт от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон, като правилността им се установява и от събраните по делото доказателства. Съгласно чл. чл. 67, ал. 1 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) отнемането на разрешение за пазара и употреба на продукт за растителна защита се извършва след преразглеждане в срока на валидност при условията на чл. 44 от Регламент (ЕО) 1107/2009 г. От доказателствата по делото се установява, че са спазени всички материалноправни предпоставки за отнемане на Разрешение № 01411-ПРЗ-1 от 10.06.2016 г. и отписване от публичния регистър на БАБХ по чл. 6, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗЗР продукта за растителна защита "СКОР НОВ ЕК". Продуктът с търговско наименования "Скор 250 ЕК" с активно вещество дифеноконазол 250 г/л с производител "Синджента Кроп Протекшън" АГ, Швейцария с функция Фунгицид е разрешен за пускане на пазара и употреба с разрешение № 01041/22.02.2010 г., което е подновено на 19.06.2019 г. със срок на валидност 31.12.2020 г. на "Синджента България" ЕООД, а като производител на продукта е посочен "Синджента Кроп Протекшън" АГ, Швейцария. С разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита № 01411- ПЗР от 10.05.2016 г. е разрешено пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита "Скор нов ЕК" с активно вещество дифеноконазол 250 г/л с производител "Синджента Кроп Протекшън" АГ от "ОАК – Интерагро – България" ЕООД, като е посочен срок на валидност 28.12.2012 г. (?!), като срокът на разрешаване на продукта се продължава до приключване на процедурата по подновяване на референтния продукт. Няма спор, че посочения продукт е референтен по смисъла на чл. 52, § 1 от Регламент (ЕО) 1107/2009 г. на продукта "Скор 250 ЕК" – разрешен за паралелна търговия на територията на Република България по приключената на 19.06.2019 г. процедура по подновяването му на "Синджента България" ЕООД. Така установените факти не се оспорват от жалбодателя, при което в съответствие с разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 6, чл. 69, ал. 1 ЗЗР и чл. 44, чл. 46 и чл. 52, § 5 и § 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 г. разрешение № 01411 – ПЗР-1/10.05.2016 г. е отнето. Противно на твърденията в касационната жалба съдът е разгледал акта за законосъобразност при спазване на изискванията по чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, а отделно от това с нарочно определение от съдебно заседание проведено на 06.11.2019 г. е дал изрични указания и възможност на жалбодателя да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, след приемане на административната преписка. Неоснователен е наведеният довод, че актът не им съобщен по надлежния ред, доколкото очевидно са се запознали със същия и са упражнили правото си жалба в законоустановения срок. При така установеното следва извод, че обжалваното решение е законосъобразно. При извършената служебно проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не се твърдят от касационния жалбодател. Решението е обосновано – съдът е постановил акта си след изясняване на релевантните факти, въз основа на които е извел правилни изводи, които са подробно аргументирани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение