Решение № 12484 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5350/2010 г.

Решение № 12484 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5350/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Д"ОУИ" София, чрез процесуалния представител срещу решение от 2.12.2008 г., постановено по адм. дело № 2693 по описа за 2005 г. на СГС, АО, III-е състав, в частта, с която отменен ДРА № 20 от 25.02.2005 г. на ТДД София, потвърден с решение № 1902 от 20.7.2005 г. на РДД-София / сега директор на Д"ОУИ"София при ЦУ на НАП/ относно данъчни задължения по ЗДДС (отм.), ведно със законната лихва върху сумите, за данъчни периоди на 2003 и 2004 г. поради непризнато право на данъчен кредит по различни доставки. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска решението в тази част да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се потвърди данъчния ревизионен акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Веста-Р" ООД, чрез процесуалния представител я оспорва в представена по делото писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на касационен контрол е частта от съдебното решение, с която ДРА № 20 от 25.02.2005 г. на ТДД София, потвърден с решение № 1902 от 20.7.2005 г. на РДД-София / сега директор на Д"ОУИ"София при ЦУ на НАП/ относно данъчни задължения по ЗДДС (отм.), ведно със законната лихва върху сумите, за данъчни периоди на 2003 и 2004 г. поради непризнато право на данъчен кредит по доставки на "Делта Ком 2001" ЕООД, "Минимекс" ЕООД, "Карнекс-Комерс" ЕООД, "Венис-2002" ЕООД. Срещу останалата част от решението, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу същия данъчен ревизионен акт за данъчен кредит по доставки от ЕТ"Булмес-Стоян Ячков-Дарина Илиева", ЕТ "Васил Стоянов-АС-Мариян Ангелов", "Ели-бет" ЕООД, "Диста 2003" ЕООД, "Войс 1" ЕООД и "Даоком" ЕООД не е подадена касационна жалба. За да отмени акта в посочената част съдът е приел, че при извършване на ревизията, конкретно при посещение на данъчния адрес, са били допуснати процесуални нарушения, които са я опорочили. Не било проведено щателно и документално издирване, съгласно определението на § 1, т. 17 от ДР на ДПК (отм.), поради което доказателствата, събрани в ревизионното производство по отношение на тези доставчици не били достатъчни да обосноват фактическите и правни изводи в данъчния-ревизионен акт. Поради което отпадала и доказателствената сила съгласно чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.). Поради което съдът е приел, че спрямо тези доставчици са изпълнени всички изисквания на чл. 64 е сл. от ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит на получателя по доставките - ответника по касационната жалба. Решението е неправилно, постановено при наличие на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е съобразил както основните разпоредби на чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм.), така и установената, и утвърдена съдебна практика, касаеща посочените данъчни периоди, а е цитирал разпоредби, без същите да бъдат приложени съобразно конкретния казус. В случая, към момента на извършване на ревизията е било безспорно, че описаните доставчици на данъчно-задълженото лице не са били намерени на посочените от тях адреси от данъчните органи при съответните посещения. Поради което не е могло да бъде нито проверено тяхното счетоводство, нито да бъдат събрани и анализирани доказателства, относими към редовността на доставките по процесните фактури. Проверката обаче на процеса на извършване на ревизията е само част от анализа, който следва да бъде направен относно процесните доставки. Законът в разпоредбите на чл. 64 и 65 от ЗДДС (отм.), както и във вр. с чл. 6 от с. з. изискват към периода на извършване на доставките както да бъдат надлежно отразени счетоводно, така и да има достатъчно доказателства, че същите са извършени. Следователно изцяло в тежест на данъчно-задълженото лице е да докаже тези положителни факти. Дори и да се приеме, че данъчно-ревизионния акт не се ползва с презумптивната доказателствена сила, съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.), съдът е такъв по същество на спора и следва да събере доказателства както за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), така и за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от с. з. Поради което съдът е бил длъжен да изясни всички тези въпроси, както и тяхната спорност или безспорност и да анализира събраните при дългото разглеждане на делото доказателства. Това не е направено. Съдът се е задоволил с анализ на протоколите на насрещни проверки и без да разглежда въпроса по същество е отменил акта в посочената му част. По делото са представени частично писмени доказателства за тези доставчици и са изготвени две съдебно-счетоводни експертизи, но данните по заключенията на експертите са само въз основа на доказателствата по делото и от проверка при жалбоподателя пред първата инстанция. Няма проверка на счетоводствата на доставчиците, на документация и т. н. Следователно твърденията на ответника по касация за изпълнение на изискванията на ЗДДС (отм.), което да му даде възможност за претенция на данъчен кредит по процесните доставки, са останали недоказани. Достигайки до друг извод съдът е постановил в тази част едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Няма пречка да бъде постановено решение по същество, с което се отхвърли подадената жалба срещу ДРА № 20 от 25.02.2005 г. на ТДД София, потвърден с решение № 1902 от 20.7.2005 г. на РДД-София / сега директор на Д"ОУИ"София при ЦУ на НАП/ относно данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в общ размер на 24598,60 лв., ведно със законната лихва върху сумите, за данъчни периоди на 2003 и 2004 г. поради непризнато право на данъчен кредит по доставки на "Делта Ком 2001" ЕООД, "Минимекс" ЕООД, "Карнекс-Комерс" ЕООД, "Венис-2002" ЕООД. С оглед изхода на делото, по отношение само на обжалваната част, на касатора се следват разноски за тази инстанция, изчислена съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 8 от от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 941,98 лв. лв., на основание чл. 130, ал. 4 от ДПК /отм., но приложим с оглед разпоредбата на § 5, ал. 4 от ДОПК/ в размер на минималното възнаграждение за адвокат, както е точно посочената норма. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение