Решение № 6512 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1750/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез юрк. Т. Бельова, срещу Решение № 41703/ 12.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8799/ 2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено Решение № Ж-702 от 06.08.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Според касатора съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената срещу решението на КЕВР жалба. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от юрк. Бельова, която поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба, Б. Ф., гражданка на Ирландия, редовно призована, не се явява и не се представлява. От процесуалния ѝ представител, адв. И. Найденов, по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба, в който оспорва касационната жалба. Претендира разноски. В писмена молба, чрез процесуалния си представител, г-жа Ф. поддържа писмения отговор и моли да бъде оставена касационната жалба без уважение. Ответникът, „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР ЮГ), редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Представя договор за правна защита и съдействие и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Б. Ф. срещу Решение № Ж-702 от 06.08.2025 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3, Комисията е прекратила административното производство по жалба с вх. № Е-11Х-00-261/ 14.12.2023 г., подадена от Б. Ф. срещу „Електроразпределение Юг" ЕАД. В жалбата е посочено, че обжалваното решение е издадено, след като с Решение № 5086/ 16.05.2025 г. по адм. дело № 10769/ 2024 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 18146/ 27.09.2024 г. по адм. дело № 3162/ 2024 г. на АССГ, с което е отменено предходното Решение № Ж-335/ 10.04.2024 г. на КЕВР, издадено по същата жалба. Направено е оплакване, че КЕВР не е съобразила законовите разпоредби и не е изпълнила указанията, дадени от съда, а е издала оспореното пред съда решение, като отново е прекратила преписката по случая. Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на оспорването. Приел е, че обжалваното пред него решение на КЕВР е постановено от компетентен по закон административен орган, в предписаната от закона форма, но при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които, ако не били допуснати, биха могли да доведат до други фактически и правни изводи. Съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателката е собственик на самостоятелен обект в сградата, която е част от затворен комплекс със смесено предназначение „[заличен текст]“. Позовал се е на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, че операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, който отговаря на предвидените в закона изисквания, като е посочил, че в случая операторът на електроразпределителната мрежа за съответната територия е бил сезиран с искането на г-жа Ф. като собственик на индивидуален обект за проучване на възможността за присъединяване. Счел е, че съществуващите отношения на третото лице, сключило договор за присъединяване на цялата сграда с „Електроразпределение Юг“ ЕАД, касаещи прехвърлянето на собствеността на вече изградените съоръжения за присъединяване, са неотносими към предмета на спора. Според АССГ при провеждане на административното производство КЕВР не е изяснила всички факти и обстоятелства от значение за спора, като не е извършила проверка дали електрическите уреди и съоръжения в индивидуалните обекти на въведената в експлоатация сграда са изградени. Съдът е посочил, че КЕВР е изискала информация от „Сънсет Ризорт“ АД относно причините, поради които не е приложена разпоредбата на чл. 117, ал. 8 от Закона за енергетиката, но след като не е получила отговор, е приела, че не следва да разглежда тази хипотеза, тъй като тя касаела ползването на чужди съоръжения, а в случая процесните съоръжения вече били собственост на мрежовия оператор. Според административния съд неправилно е становището на КЕВР в обжалваното решение, че за да уважи искането на жалбоподателката, следва да е налице съгласие на обикновеното мнозинство собственици, предоставено с писмена декларация или протокол от Общо събрание. Съдът е отбелязал, че разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на етажната собственост, на основание на която се изисква това съгласие, касае сгради, които не са присъединени, каквато процесната не е, т.е. разпоредбата на която се е позовала КЕВР, е неотносима към случая. Основал се е на текста на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, във връзка с чл. 117, ал. 8 от с.з., като при изложените съображения е отменил обжалваното решение и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените от него указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са направени въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства при правилно приложение на материалния закон. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба № 3/ 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройственият правилник на КЕВР. Съгласно чл. 22 ЗЕ в правомощията на КЕВР е да разглежда именно жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. По силата на чл. 22, ал. 1 ЗЕ КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в наредбата по чл. 60 от ЗЕ, Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата). Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията или съответно да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, ако жалбата е основателна. Съдът правилно е приел, че решението на контролния орган, КЕВР, е незаконосъобразно, тъй като КЕВР, без да извърши необходимата пълна и всеобхватна проверка, е прекратила преписката. КЕВР е следвало да разгледа жалбата, а не да прекратява необосновано производството. Обоснован е решаващият извод на АССГ за неправилност на Решение № Ж-702 от 06.08.2025 г. на КЕВР като издадено в нарушение на императивните изисквания по чл. 35 и 36 от АПК. Комисията е приела неоснователност на жалбата, с която е сезирана, без да е изяснила фактите и обстоятелствата по спора и без да е указала на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 5, във връзка с чл. 170, ал. 1 от АПК, че за твърденията и възраженията си същите не представят относимите доказателства. Вярно е, че при новото разглеждане на преписката са събрани като доказателства Договор № 1975/ 13.12.2006 г. за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ и Договор № Д-449/ 14.12.2021 г., с който ЕР Юг е придобило БКТП „Платинум 1“ и БКТП „Платинум 2“, но тези документи са събрани, без да са анализирани в съвкупност с останалите доказателства. Посочено е наличието на Становище на ЕР Юг с изх. № 32962/ 23.05.2023 г., като КЕВР изцяло е възприела изложените от оператора мотиви, без да извърши проверка на същите с цитираното изречение: “На ЕР Юг не е известно присъединителните електрически съоръжения да отговарят на изискванията за свободен капацитет…“, вместо да задължи оператора да представи доказателства за твърденията си, както и да обсъди наведените от жалбоподателката възражения, касаещи поставените условия от „Електроразпределение Юг" ЕАД за присъединяването на самостоятелния обект – апартамент, находящ се в сграда с кадастрален идентификатор 57491.509.24.1.97 и адрес: гр. Поморие, [адрес] към електроразпределителната мрежа, да изиска представяне на допълнителни доказателства и да се мотивира подробно кои от тези доказателства кредитира и кои – не, съответно, да подведе приетите за установени въз основа на доказателствата факти към приложимите правни норми, като едва след това формира правните си изводи по спора. Неизпълнението на задълженията на административния орган да събере всички относими доказателства и липсата на изложени конкретни фактически основания за издаване на индивидуалния административен акт, като същият само е пресъздал нормите от съответните нормативни актове, съответно е пресъздал становището на оператора, води до неговата незаконосъобразност и обуславя отмяната му, както и връщане на делото във вид на преписка на КЕВР за ново произнасяне, както правилно е процедирал първоинстанционният съд. В самото становище са записани изисквания, които се прилагат по принцип при присъединяване, без да са отчетени характеристиките на конкретния случай, което КЕВР не е съобразила. Изведените основания за отказ на КЕВР не намират опора в приложимата нормативна уредба. Г-жа Ф. притежава самостоятелен обект в сграда, въведена в експлоатация, за която не е спорно, че е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ АД. От поставянето на електрическите съоръжения под напрежение и реално ползване на електрическа енергия следва, че са изпълнени изискванията на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към разпределителните електрически мрежи (отм., актуална към датата на подаване на Заявлението), включително и тези, относими към предвидените средства за измерване на потребена енергия от бъдещите клиенти. Същите условия са налице и според сега действащата Наредба № № 6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, чл. 30. С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е следвало да постанови решение по съществото на спора, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/ 2013 г., като даде задължителни указания на „Електроразпределение Юг“ АД. Като не е сторила това, е издала незаконосъобразно решение, което правилно е отменено от АССГ. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касационната жалба, Б. Ф. за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено, като бъде осъдена КЕВР да заплати на Б. Ф. сумата от 350 евро съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, за извършването на които са представени доказателства (л. 30). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,