Решение № 16120 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2255/2011 г.

Решение № 16120 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2255/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Проджект" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя Л. Р., срещу решение № 4050 от 6.12.2010 г., постановено по адм. д. № 5796/2009 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 805050/3.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 905/6.07.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. С. за отказано право на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.)., както следва: в размер на 48 164,12 лева по фактури, издадени от "Семпер Флорит" ЕООД за данъчните периоди м. 11 и м. 12.2005 г., както и за м. 02, м. 04, м. 05, м. 08, м. 09 и м. 12.2006 г.; в размер на 2 180 лева по една фактура, издадена от "Борем Комерс" ООД за данъчен период м. 12.2004 г. и в размер на 29 310, 61 лева по фактури, издадени от "Трейд Къмпани - И. В." ЕООД за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04 и м. 06.2005 г. В касационната жалба се поддържа, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на Административен съд С.-град, респективно да се отмени ревизионния акт като незаконосъобразен и неправилен. Претендира се присъждане на съдебните разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С., чрез процесуалния представител юрк. Кръстева взема становище за неоснователност на касационната жалба, за правилност на решението, което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за втора инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият съдебен състав, като прецени, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК и от надлежна страна, приема същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА в частта за постановен отказ да бъде признато право на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.) по данъчни фактури, издадени от доставчиците "Семпер Флорит" ЕООД, "Трейд къмпани - И. В." ЕООД и "Борем Комерс" ЕООД за ревизирани данъчни периоди през 2004, 2005 и 2006 години. На база анализ на събраните доказателства, съдът е обоснован изводи за липсата на доказаност на реални доставки, като предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. По тези съображения съдът е приел, че органът по приходите законосъобразно е отказал да признае право на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът се е позовал и на приетата в съдебната фаза на оспорването съдебно-счетоводна експертиза. Решението на административния съд е правилно. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчиците "Семпер Флорит" ЕООД, "Трейд къмпани - И. В." ЕООД и "Борем Комерс" ЕООД за установяване на данни за реалността на доставките, отразени в процесните данъчни фактури, издадени на дружеството - ДЗЛ. Прието е за недоказана реалността на доставките и на основание чл. 64, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит както следва: в размер на 48 164,12 лева по фактурите на "Семпер Флорит" ЕООД за данъчните периоди м. 11 и м. 12.2005 г., както и за м. 02, м. 04, м. 05, м. 08, м. 09 и м. 12.2006 г.; в размер на 2 180 лева по фактурата на "Борем Комерс" ООД за данъчен период м. 12.2004 г. и в размер на 29 310,61 лева по фактури, издадени от "Трейд Къмпани - И. В." ЕООД за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04 и м. 06.2005 г. и е начислен допълнителен ДДС. П. тази правна квалификация, органите по приходите приемат, че е неприложим защитният режим на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). В хода на съдебното производство, по искане на оспорващия, съдът е допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирал. Обосновано, включително и въз основа на заключението на вещото лице, съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 2, вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) за признаване на данъчен кредит по данъчна фактура, издадена от "Борем комерс" ЕООД, № 263/14.12.2004 г., с предмет "рекламни материали", с данъчна основа 10 900 лв. и ДДС - 2180 лева. За този доставчик не е доказано начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), което е самостоятелно основание за отказ за признаване на данъчен кредит по издадената от него данъчна фактура. По отношение на този доставчик експертизата дава заключение, че същият не може да бъде открит на данъчния адрес и няма данни ДДС да е отразен в счетоводните регистри. На жалбоподателя е дадена възможност с отлагане на делото за следващо съдебно заседание да се снабди с доказателства за адреса и седалище на фирмата, но както е заявено от процесуалния представител на дружеството адв. Балева в проведеното съдебно заседание на 10.05.2010 г., от името на дружеството - доверител не може да бъдат открити точни адреси и телефони за връзка на "Борем комерс" ЕООД, вследствие на което е оттеглено искането за допълнителна задача към вещото лице, свързана с проверка счетоводството на този доставчик. Фактурите, издадени от "Семпер Флорит" ЕООД и "Трейд Къмпани И. В." ЕООД документират доставки "съгласно договор", "консултантски услуги" и не съдържат конкретно описание на фактурираната стопанска операция съгласно изискването на чл. 7 от ЗСч. При тълкуване на действителната обща воля на страните, изразена в съдържанието на представените по делото договори, сключени от "Проджект" ЕООД с тези дружества - доставчици, съдът е направил извод, че се касае за посреднически, а не за комисионен договор. От анализа на правната уредба на правата и задължения на посредника в чл. 49 - 51 от Търговския закон съдът е направил изводи, че за да се приеме, че е осъществена посредническа услуга е необходимо да се установи, че сключването на конкретен договор е резултат от дейността на посредника по свързване на страните по него. В процесния случай, съдът е приел, че жалбоподателят следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че конкретни италиански фирми, чийто агент е той, са страна по договори с български компании и че тези договори са сключени в резултат на посредничеството, осъществено от преките му доставчици - "Семпер Флорит" ЕООД и "Трейд Къмпани - И. В." ЕООД. За да обоснове реалност на доставките жалбоподателят се позовава на представените по делото договори, на подписаните от него и съответния посредник приемо-предавателни протоколи, с приложени към тях списъци на български фирми, осигурени от тези доставчици за целите на извършваната от него дейност. Както фактурите, така и договорите и приемо-предавателните протоколи не съдържат конкретна информация за характера на подготвителната дейност дължима и осъществена съответно от "Семпер Флорит" ЕООД и "Трейд Къмпани - И. В." ЕООД. От клаузите на договорите е видно, че посредническата услуга и заплащането на възнаграждението са обвързани от осъществяването на сделки в зависимост от оборота. В тази връзка страните в приемо-предавателните протоколи са посочили, че неразделна част от тях следва да се считат фактурите, документиращи сключените сделки между българските компании и италианските. С оглед на тези договорености дори и да се приеме, че към момента на подписване на приемо-предавателните протоколи търговците от приложения списък представляват потенциални клиенти на "Проджект" ЕООД, по делото не са налице данни и доказателства, че българските фирми от списъците, приложени от "Семпер Флорит" ЕООД и "Трейд Къмпани И. В." ЕООД са осъществили контакт с италианските дружества. От друга страна, не се твърди и не се сочат доказателства, че наличните в преписката договори между "Проджект" ЕООД и посочените италиански дружества са сключени сделки посредством осъществяването на процесните посреднически услуги. По делото не са налице фактически данни и доказателства за извършена от тези доставчици посредническа дейност. Не е установена реалност на доставките за посреднически услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), доколкото не са налице фактически данни и доказателства за реално извършена посредническа дейност от тези доставчици. Начисляването на данъка от доставчиците и заплащането му по ДДС-сметка на съответния доставчик по чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) в случая е неотносим факт, поради това, че отказът не е на основанията посочени в чл. 65 ЗДДС (отм.), а е по чл. 64, ал. 1, т. 3, вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.) - липса на доказателства за реално извършени доставки на посреднически услуги. Така направения фактически и правен анализ от първоинстанционния съд се възприема изцяло от настоящата инстанция. След като, както в хода на административното, така и в хода на съдебното оспорване на РА, не е доказано с относими за това доказателства и доказателствени средства извършени фактически действия от посредника, във връзка със сключване на договори между български корпоративни клиенти и италиански компании и при липсата на конкретни сключени сделки между определени съконтрахенти, не е налице доказана извършена посредническа услуга по спорните фактури, която да представлява основание за ползване на право на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл. 6 от същия закон. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по счетоводните данни при "Семпер Флорит" ЕООД има отразени разходи за горива, рекламни материали, ваучери за телефон, заплати, но същите не могат да бъдат конкретизирани по съответни договори, вкл. и договорът, сключен с "Проджект" ООД, както е заявило в заключението си вещото лице. За "Трейд Къмпани - И. В." ЕООД е видно от заключението на вещото лице, че не са представени счетоводни регистри за отразените разходи за дейността и поради липса на счетоводни данни, не се доказва извършването на съпътстващи разходи, свързани с осъществяване на доставките на услуги по процесните фактури от този доставчик. При така установените по делото данни, административният съд обосновано е направил извод за липса на доказателства за реални доставки по процесните фактури, което е пречка за възникване на право на данъчен кредит, доколкото наличието на реално извършена доставка по смисъла на ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото. Съдът е изградил правните си изводи в съответствие с цитираните норми и е приложил правилно материалния закон. Действително, установено е изпълнение единствено на условието по чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.), т. е. притежаването на данъчен документ, издаден от прекия доставчик, но другите предпоставки по чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3 ЗДДС (отм.) не са изпълнени. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати твърдяните от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да водят до отмяната му, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касационната жалба се дължи юрисконсултско възнаграждение, но поради това, че дружеството - жалбоподател е осъдено с обжалваното съдебно решение на АССГ да заплати на Д "ОУИ" - гр. С. сумата 2 043,09 лв. юрисконсулско възнаграждение, същото е за цялото съдебно производство и второ такова не се дължи за всяка съдебна инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,