Решение № 5228 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от О. Куюмджиев от гр.София, чрез процесуален представител адвокат С. Картунова против Решение 7826/19.12.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 214/2022 г. С него се отхвърля жалба на Куюмджиев против Решение 2153-03-3 от 6.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София град. С последното се отхвърля жалбата му срещу Разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София град, с което на основание чл.114, ал.3 във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено да възстанови добросъвестно получено обезщетение за безработица за периода от 29.01.2018 г. до 28.09.2018г. в размер на 3814,28лв. главница. Поддържа доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на касационната жалба се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ София град, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмени бележки за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд Варна е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил от приложената административна преписка от фактическа страна, че с Разпореждане 214-00-1197-1 от 15.02.2018 г., постановено на основание чл. 54ж с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на жалбоподателя е определено парично обезщетение за безработица, считано от 29.01.2018 г. до 28.09.2018 г. в размер на 22,84 лв. дневно. При осъществен последващ контрол относно спазването на осигурителното законодателство, е извършена проверка по разходите на ДОО от контролен орган на ТП на НОИ София-град на осигурителя МАКСИМА 12 ООД, приключила с констативен протокол КВ-5-21-00921280/14.05.2021 г., в който са обективирани резултатите от проверката установила, че дружеството работодател не е извършвало трудова/стопанска дейност по смисъла на Търговския закон за времето след 2012 г. до момента на проверката, която да предполага наемане на лица по трудов договор на лица. Проверката констатирала липса на доказателства за реално извършвана дейност от лицата, с които дружеството имало сключени трудови договори, не са внасяни осигурителни вноски; няма офис или помещение, от което лицата да извършват трудова дейност. Тези факти дали основание на осигурителните органи да приемат лицата, за които са подадени данни за сключени трудови договори, че нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КСО. Липсата на реално установена упражнявана трудова дейност от тези лица дала основание да бъдат издадени на Максима 12 ЕООД задължителни предписания ЗД-1-21-00921394/14.05.2021 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 09.2012 г. до 12.2019 г. , които засягали и лицето Куюмджиев и по отношение на това лице служебно са заличени данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Последвала е отмяна на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО на влязлото в сила разпореждане за отпускане на ПОБ с разпореждане 214-00-1197-2/21.10.2021 г., нова преценка на правото на ПОБ и постановено разпореждане вх. 214-00-1197-3/21.10.2021 г., с което е отказано отпускане на ПОБ. При така установеното съдът е приел от правна страна жалбата за неоснователна с оглед наличието на предпоставките за възстановяване на полученото обезщетение за безработица, получено без основание за процесния период. Решението е правилно. Основният довод на административния орган в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ София град , подкрепен и в оспореното решение на Административен съд София град е липсата на реално упражнявана от лицето трудова дейност, поради което е липсва качеството на осигурено лице. Предмет на спора в настоящия случай е добросъвестно ли е получено обезщетението за безработица от О. Куюмджиев за периода, за който е отпуснато и оборена ли е констатацията за недобросъвестно получени социални плащания в хипотезата на разпоредбата на чл. 114, ал.3 КСО , която е правно основание за издаване на обжалваното Разпореждане 214-00-1197-4 от 21.10.2021 г. В хода на производството по делото не се представени доказателства установяващи, че Куюмджиев реално е упражнявал трудова дейност при работодателя Максима 12 ЕООД, че дружеството е упражнявало търговската си дейност, поради което не са оборени констатациите на административният орган. Правилно първоинстанционният съд е извел фактическите си и правни изводи. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност", при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на упражнявана от лицето трудова дейност в полза на дружеството през процесния период изключва качеството му на осигурено лице и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетение за временна неработоспособност. Административният съд е изяснил предмета на спора, и събрал всички относими към спора доказателства, които обсъдил и аргументирано анализирал всички факти от значение за спорното право , при което са изведени правилни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и при липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на 100, 00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,