Решение № 8738 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2012 г.

Решение № 8738 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кадрие Мехмедова Палянгова от гр. Бяла, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Росен Тодоров от Разград, срещу решение № 2 от 16.02.2012 г. по адм. дело № 573/2011 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Със заповед № 738 от 07.11.2011 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Бяла е отказал да отпусне на касационната жалбоподателка целева помощ за отопление със следните мотиви: "На основание чл. 27, ал. 1 и 2 от ППЗСП, чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. и във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗСП - неизчерпани възможности за самоиздръжка и издръжка". С посоченото по-горе решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на Кадрие Мехмедова Палянгова срещу отказа да й бъде отпусната целева помощ за отопление. За да постанови този резултат съдът е приел, че "правилно административният орган е оценил изложените факти - значителни на стойност подобрения в дома й, извършени за кратък период от време, със средства, изпратени от нейна внучка в Испания, а освен това на същия адрес в гр. Бяла живеят низходящи и снаха на жалбоподателката - и е приел, че са налице данни за неизчерпани възможности по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) (защото) липсват доказателства за изчерпване на всички възможности за помощ и издръжка от страна на лицата, задължени по закон да дават издръжка на жалбоподателката". Освен това, според Русенския административен съд, в случая се оспорва отказ за издаване на благоприятен за страната административен акт, при което в тежест на лицето, което претендира социална помощ, е да установи, че са налице условията за отпускане на такава помощ, т. е. в процесния случай задължение на оспорващата било да установи, че не може сама чрез реално получаваните от нея доходи и с помощта на задължените по закон да я издържат лица, да осигури необходимите средства за задоволяване на основна жизнена потребност - отопление през зимен сезон. Според Русенския административен съд оспорената заповед била съобразена и с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗСП (подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Русенския административен съд становище. Според чл. 13, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира. Мотивите на административния акт (какъвто несъмнено е отказът по чл. 13, ал. 3 ЗСП) са кратко изложение на фактическите и правни основания за неговото издаване (арг. чл. 59, ал. 2 АПК). В случая оспорената от Кадрие Мехмедова Палянгова заповед № 738 от 07.11.2011 г. не съдържа фактически основания за издаването й, а само изброяване на правни основания за това - "чл. 27, ал. 1 и 2 от ППЗСП, чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. и във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗСП". Първите две разпоредби, посочени в заповедта като правно основание за издаването й, са чл. 27, ал. 1 и 2 от Правилника за социално подпомагане (ППЗСП) и те имат следното съдържание: "В срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2" (ал. 1) и "Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес" (ал. 2). Очевидно чл. 27, ал. 1 и 2 ППЗСП не могат да бъдат правно основание за издаване на отказ за отпускане на социални помощи. Следващата разпоредба, посочена в мотивите на оспорената заповед като правно основание за издаването й, е чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, която има следното съдържание: "Право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП." По делото липсват данни по въпроса какъв диференциран минимален доход е приел директорът на ДСП, че има Кадрие Мехмедова Палянгова. В подадената от нея молба - декларация вх. № Бл-738 от 11.10.2011 г. има данни, че тя е вдовица, на 89 години и живее сама със 134,80 лв. месечна пенсия. При тези данни социалният работник, изготвил социалния доклад от 31.10.2011 г. правилно е приел, че диференцираният минимален доход на Кадрие Мехмедова Палянгова следва да бъде определен по правилото на чл. 2, ал. 4, т. 13 от посочената наредба - 288 на сто от гарантирания минимален доход (ГМД), който с чл. единствен на ПМС № 6 от 15.01.2009 г. е определен в размер на 65 лв. месечно. Т. е. при данните в подадената от нея молба - декларация диференцираният минимален доход на Кадрие Мехмедова Палянгова по чл. 2, ал. 4, т. 13 от Наредба № РД 07-5 е 187,20 лв., а тя има 134,80 лв. средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация. Следователно при посочените данни в подадената от нея молба-декларация Кадрие Мехмедова Палянгова отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. и тази разпоредба (при посочените в молбата-декларация данни) не може да обуслови постановения от директора на ДСП отказ, т. е. не може да бъде правно основание на този отказ.