Решение № 11147 от 10.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12548/2011 г.

Решение № 11147 от 10.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12548/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/, образувано по касационна жалба на "ВЕЛПА ТРЕЙД " ЕООД, със седалище в гр. Стражица, ул. "Гладстон" № 36, представлявано от управителя Мария Ясонос, чрез адв. Димитър Добрев от САК, против Решение № 322 от 12.07.2011 г. на административен съд гр. В. Търново, постановено по адм. дело № 230/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 04001002777/07.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 75/11.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 08 и 09.2009 г. на ревизираното лице е начислен допълнително ДДС в размер общо на 41 929,67 лв. главница и 184,60 лв. лихви по приети за извършени според приходните органи безвъзмездни облагаеми доставки на активи в полза на наемодател на недвижим имот. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно приложение за случая на разпоредбите на чл. 9, ал. 4, т. 2 и т. 3 и чл. 25, ал. 3, т. 6 вр. § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС. Съдът без основание игнорирал категоричното експертно заключение, че извършените от ревизираното дружество процесни разходи са три групи: първата - за резервни части, инструменти и материали, свързани пряко с ремонта на хартиена машина, собственост на самото дружество, а втората и третата - за извършени СМР, закупуване на строителни материали, строителен надзор и проектиране във връзка с ремонт на площадката на технологичната линия, едните от които СМР трайно, а другите - нетрайно прикрепени към земята. Единствено трайно прикрепените към земята СМР представлявали подобрения по смисъла на посоченото по-горе определение в § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС, предмет на облагаеми доставки в полза на наемодателя на терена, но датите на изискуемост на ДДС за тези доставки се определят съгласно чл. 25, ал. 3, т. 6 ЗДДС и не са настъпили през процесните данъчни периоди, доколкото наетият актив не е бил върнат на наемодателя в тези периоди. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в посочената част, както и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д"ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стефанова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставане в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- основателна, поради следното: Пред първоинстанционния съд безспорно е установено, че "Велпа Трейд" ЕООД е наемател по договор за наем, сключен на 30.05.2005 г., с "Велпа 91"АД. Наета е обособена част, с площ от 2268 кв. м. от главен производствен корпус; площадка от 3 500 кв. м.; две стаи с обща площ 50 кв. м. в административна сграда; склад за резервни части на хартиена машина, при размер на месечния наем - 12 500 лева и срок на действие на договора- 10 години. Съгласно т. 2.3 от договора наемодателят се задължава да изгради автокантар за товарни автомобили с ремаркета, пречиствателна станция за отпадни води, канал за отпадни води, електрозахранване на обекта и др за сметка на наемателя /ревизираното лице/. С анекс от 30.12.2008 г. част от уговорките по договора били ревизирани Органите по приходите приели, че извършените от наемателя разходи във връзка с осъществените от негова страна и за негова сметка инвестиции в наетия имот - са приравнени на възмездни доставка на услуги, подлежаща на облагане, а данъчното събитие за тях възниква на датата, на която услугата е извършена, по правилото на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. При тези констатации в РА органите по приходите са начислили на жалбоподателя допълнителен ДДС в посочения размер за внасяне за м. 08 и 09.2009 г., тъй като РЛ не е издало протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗДДС. По делото е прието без оспорване заключение на комплексна съдебно-технико-икономическа експертиза, съгласно което, фактурите за получени доставки и вложени материали от РЛ, представляват разходи за дейността на дружеството, свързани с ремонта на технологичната линия за производство на хартия /собственост на трето лице-лизингодател/, разходи за ремонт на площадката за технологичната линия и за подобекти в наетата площадка, свързани с технологичния процес на машината. Съгласно заключението, част от извършените СМР представляват трайно прикрепени към земята подобрения по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС на наетите от РЛ активи доколкото водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на наетите от РЛ активи. При тези факти първоинстанционният съд необосновано е приел, че РЛ е осъществило безвъзмездни доставки на стоки и услуги в полза на наемателя "Велпа - 91"АД, чийто данъчни събития са на датите на извършването на доставките. Необосновано съдът е приел, че извършените в наетия имот инвестиции, трайно прикрепени към земята, представляват ново строителство, а не подобрения на наетия актив. Съгласно § 1, т. 32. от ДР на ЗДДС, "подобрение" е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Трайно прикрепените към земята обекти увеличават стойността на наетия недвижим имот, поради което попадат в обхвата на посоченото легално определение. Съдът може да не възприеме констатациите на приетото по делото експертно заключение, но следва да мотивира, въз основа на останалите събрани доказателства, обратния на заключението фактически извод, което в случая не е сторено. Още по-малко основание има да се приеме, че извършените разходи за подобрението и експлоатацията на технологичната линия за производство на хартия /собственост на трето лице/ са предмет на безвъзмездни облагаеми доставки в полза на наемодателя, за които РЛ не е начислило ДДС. Вещите лица, при приемането на заключението, в откритото съдебно заседание на 29.06.2011 г. подробно са изяснили, че процесната машина за производство на хартия е втора употреба, работила е без изградения от РЛ "калпак", който служи за подобряване на коефициента на полезно действие на машината, поради което изцяло необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че тази вещ /"калпакът"/ е предмет на безвъзмездна облагаема доставка, след като ясно е, че ревизираното лице я е придобило за себе си с оглед на оптимизиране на икономическата си дейност. Същото се отнася и за останалите нетрайно прикрепени към земята съоръжения, които са функционално и технологично свързани с производствения цикъл. Относно трайно прикрепените в наетия имот инвестиции, съгласно чл. 9, ал. 4, т. 2 ЗДДС, няма основание да се приеме, че са предмет на облагаема доставка. Това е така, защото по ал. 3-та на чл. 9 за възмездна доставка на услуга се смята и: предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит; както и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица. Алинея 4-та съдържа изключения от посочената фикция, като обсъжданите разходи не попадат в тях, тъй като хипотезата по т. 2 на ал. 4 има предвид разходи за ремонт, а не за подобрения. При това положение незаконосъобразно административният съд е решил, че за процесните подобрения като предмет на безвъзмездна облагаема доставка е неприложима разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 6 ЗДДС. По ал. 2 на чл. 25 правилото е, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно ал. 3-та, освен в случаите по ал. 2-ра, данъчното събитие възниква на датата на фактическото връщане на актива с ремонта и/или подобрението при прекратяване на договора или преустановяване ползването на актива - в случаите на извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение върху нает или предоставен за ползване актив, когато не са налице условията по чл. 9, ал. 4, т. 2 и 3. Тъй като в случая става дума за разходи за ремонт, не са изпълнени условията на т. 2 на ал. 4 и датата на данъчното събитие следва да се определи по правилото на ал. 3, т. 6 на чл. 25 ЗДДС. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение като материално незаконосъобразно и необосновано следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което по жалба на дружеството касатор бъде отменен РА в посочената част. При аналогичен от фактическа и правна страна спор между същите страни е постановено и Решение № 9410 от 28.06.2012 г. на ВАС, първо отделение, по адм. д. № 8610/2011 г. При този изход на процеса, на ревизираното лице следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 4 025 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение