Решение № 6779 от 7.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на А. Василев, подадена чрез пълномощника адв. Л. Владимиров, против Решение 3684/07.06.2021 г., постановено по адм. дело 12802/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на лицето частично е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22002218007072-091-001/07.06.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1596/20.09.2019 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, от АПК. Оспорва извода на съда, според който лицата, сочени за заемодатели, не са били в състояние да предоставят процесните суми на ревизираното лице. Счита, че по отношение на установените допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. е изтекла предвидената в ДОПК 5-годишна погасителна давност. Оспорва констатациите на приходните органи, потвърдени от съда, съгласно които като начално салдо към 01.01.2012 г. е приета сумата 5 000 лв. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калоферова, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. При разглеждането ѝ по същество, съдът съобрази следното, за да се произнесе по нейната основателност: Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е бил РА Р-22002218007072-091-001/07.06.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1596/20.09.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на А. Василев са определени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2012 г. 1 540,08 лв. главница и 954,53 лв. лихви; за 2013 г. 6 304,64 лв. главница и 3 267,05 лв. лихви и за 2014 г. 1 314,82 лв. главница и 547,74 лв. лихви. Общият размер на установените задължения възлиза на 13 928,86 лв., ведно с дължимата лихва за забава. Ревизионното производство, започнало по общия ред и преминало към такова по чл. 122 и сл. от ДОПК, поради обоснован от приходните органи извод за наличие на предпоставките, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, се явява повторно, след като с Решение 1746/12.11.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е отменен РА Р-22221017008185 и преписката е върната за извършване на нова ревизия с дадени указания. В хода на повторната ревизия е установено, че за ревизираното лице не са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за 2012 и 2013 г., липсват сведения за изплатени доходи, като не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, нито в ИМ на НАП се установява по отношение на лицето да са изплащани суми, декларирани по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ. За 2014 г. А. Василев е подал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която е обявил за облагане сума в размер на 9 872,37 лв. Установено е, че през ревизирания период лицето е притежавало дружествени дялове или е участвало в управлението на 14 дружества, подробно изброени в решението на административния съд, по отношение на които са извършени насрещни проверки в хода на първоначалната ревизия, резултатите от които са присъединени и по настоящата, като от никое от дружествата не е представена информация за изплатени в полза на Василев доходи. Установени са следните сделки с дружествени дялове и парични вноски в капитала на търговски дружества: от 11.09.2012 г. лицето е собственик на 100% от капитала на Глобъл Петролиум Индъстри ЕООД, възлизащ на 20 000 лв. и внесен в пълен размер. На 26.06.2013 г. А. Василев продава дружествените си дялове на Р. Иванов за 2 000 лв. От 22.04.2008 г. лицето е съдружник в Еко Груп енд Партнърс ООД, като притежава дялове на стойност 1 250 лв., които продава на 14.12.2012 г. на Г. Георгиев за същата сума. От 04.01.2013 г. ревизираното лице е съдружник и управител в Агроленд България ООД, в чийто капитал е внесъл 50 лв. От 21.05.2013 г. Василев е съдружник в Екорек Ауто АД, закупувайки дял на стойност 4 000 лв. От 11.12.2013 г. лицето е съдружник е Корект Транс БГ ЕООД, след като изкупува дялове на стойност 55 000 лв. На 15.03.2013 г. Василев закупува дялове от Сити линк България ЕООД за 5 0000 лв. От ОББ АД е предоставена информация на приходните органи, че лицето е получило паричен превод във валута с левова равностойност 5 476,32 лв. на 17.09.2013 г. Постъпила е информация и от Уникредит Булбанк ЕООД, съгласно която на 24.04.2014 г. от две дружества по сметка на РЛ са постъпили суми в общ размер 8 200 лв. Сумата е възприета от приходните органи като такава по чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ, тъй като от лицето не са дадени обяснения за произхода на средствата. Прието е, че началната разполагаема сума към 01.01.2012 г. е 5 000 лв., тъй като въпреки че с ГДД за 2011 г. е деклариран доход в размер на 20 000 лв., за същия липсват доказателства да е реално изплатен, като дори е налице образувано изпълнително дело. Установено е още, че нито в рамките на предходното производство, нито в подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ Василев е декларирал или сочил данни за получени заеми. Представени са 7 броя договори за заем (л. 72 л. 79) едва при обжалване по административен ред на РА. Общата сума, за която лицето претендира да е получена в заем, възлиза на 59 000 лв., като заемодатели се явяват съответно майката, бащата и съпругът на сестрата на ревизираното лице. Съгласно всеки от представените договори срокът за връщане на сумите е 21.12.2020 г., като е уговорена лихва размер на 0,5% от заемната сума за всеки ден просрочие. Заемодателите са дали обяснения, че лихви не са плащани, както и че заемите не са върнати. След извършена справка в ИМ на НАП приходните органи са приели, че лицата не са били в състояние да предоставят в заем суми в сочените размери. При оспорване по административен ред лицето заявява, че договорите за заем са трансформирани в дарения. При тези фактически констатации и след извършена съпоставка на приходната и разходната част на паричните потоци за 2012 и 2013 г., данъчните органи са изчислили, че за 2012 г. е налице недостиг на парични средства в размер на 15 400,85 лв., съответно са определили данък в размер на 1 540 лв. За 2013 г. данъчната основа е определена на общо 63 046,43 лв. като сбор от установения паричен недостиг за 2013 г., възлизащ на 57 570,11 лв., и укрити доходи в размер на 5 476,32 лв. (получена по банков път сума с неизяснен произход). По отношение на 2014 г. е прието, че не е налице недостиг, но лицето е укрило доходи, съответно е определена данъчна основа в размер на 18 072,37 лв., като е определен данък за довнасяне в размер на 1 341,82 лв., тъй като е приспаднат авансово внесен данък от лицето за 2014 г. В хода на съдебното производство е допуснато изслушване на двама свидетели приятели на родителите на ревизираното лице, съгласно чиито сведения семейството е поддържало добър стандарт на живот, както и че родителите са подпомагали финансово А. Василев. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка за законосъобразност на ревизионния акт с оглед изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК и чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за частична основателност на жалбата, подадена от А. Василев. Изложени са мотиви, съгласно които съдът не споделя становището на приходните органи по отношение доходите на бащата на ревизираното лице, като е извършен анализ на декларираните приходи с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за предходните години, по-конкретно за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Прието е, че лицето е разполагало с възможност да дари в полза на РЛ сума в размер на 10 000 лв., тъй като е извършена преценка, че същият, с оглед доходите си и данни на НСИ за съответните години относно необходимите доходи за поддръжка на домакинство, е бил в състояние да ги спести. По този начин началното салдо към 01.01.2012 г., определено от приходните органи на 5 000 лв., е увеличено до 15 000 лв., съответно установеният с ревизионния акт недостиг в размер на 15 400,85 лв. е намален на 5 400, 85 лв., като е определен нов размер на дължимия данък, а именно 540,08 лв. и е определена пропорционално прилежаща лихва в размер на 334,69 лв. За да отхвърли жалбата в останалата част, решаващата инстанция е приела, че лицето не е опровергало констатациите на приходните органи, и с оглед обстоятелството, че ревизията е преминала по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК същите се явяват основателни, а определените задължения законосъобразно определени. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от сочените от касатора пороци. Съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Основният спорен въпрос се свежда до това били ли са в състояние лицата, сочени за заемодатели, да спестят суми в обявените размери и съответно да ги дадат на ревизираното лице. На първо място, следва да се посочи, че за нуждите на доказване в рамките на данъчния процес е необходимо, от една страна, да се докаже реалното предаване на паричните средства и принципната разполагаемост на лицата да дадат сочените суми, но и тяхната наличност в брой към момента, за който се твърди, че са дадени. В конкретния случай обаче не може да бъде формиран извод за действителното предаване на сумите по отношение на никое от трите физически лица, независимо че същите са дали обяснения в хода на извършените им насрещни проверки, че предаването на заемната сума е сторено в брой, в момента на подписване на договора, който изпълнява и функцията на разписка. Видно от административната преписка, при извършените насрещни проверки нито един от предполагаемите заемодатели не е предоставил изисканите документи и справки относно доказване произхода на средствата, а съгласно данни на приходната агенция получаваните към момента на сключване на договорите доходи, както и тези за предходните години, не са в размери, които позволяват да бъдат спестени подобни суми. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав споделя съображенията на административния съд относно началното салдо към 01.01.2012 г., увеличено от 5 000 лв. на 15 000 лв. С оглед материалите по делото и фактическите установявания относно доходите и имущественото и семейно положение на бащата на ревизираното лице - В. Василев, следва се приеме, че същият е бил в състояние да спести сума в размер на 10 000 лв., която да даде в заем на ревизираното лице. В отговор на релевираното оплакване, следва да се поясни, че определената като начално салдо сума в размер на 5 000 лв. от страна на приходните органи е формирана с оглед разпоредбата на чл. 164 от ГПК, тъй като е преценено, че лицето не е представило доказателства за налични средства в по-големи размери, които да опровергаят констатациите на данъчната администрация. Нещо повече прави впечатление, че представените 7 броя договори са абсолютни еднотипни, като независимо от датите на получаване на сумите, крайният уговорен срок за връщане е един и същ. Не би могло да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че договорите не са представени в хода на първоначалната ревизия, а едва с жалбата до горестоящия орган, подадена срещу процесния ревизионен акт. Налице е и противоречие между твърденията на А. Василев и тримата заемодатели, дадени в хода на ревизионното производство, тъй като лицето твърди, че сумите не са погасени, защото заемите са трансформирани в дарения, което обаче не съответства на дадените от проверяваните лица обяснения. По отношение на обстоятелството, че лицето не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г., което се отнася и до заемодателите с изключение на подадена ГДД през 2011 г. от бащата на Василев, настоящият състав намира за необходимо да внесе следното уточнение: принципно не е спорно, че недекларирането на сумите по заемните договори, констатирано от приходните органи, макар да е възникнало като задължение по отношение на лицата на основание чл. чл. 50, ал. 1, т. 5, букви а , б , в и г от ЗДДФЛ, тъй като дадените в заем суми надвишават 10 000 лв., е предмет на друг вид отговорност, различна от извършеното облагане с процесния данък. Въпреки това обаче при съвкупна преценка на доказателствата по настоящото дело недекларирането на получените, съответно на предоставените заеми, потвърждава констатациите на приходната администрация, правилно потвърдени и от административния съд. С оглед изложеното до момента несъстоятелни се явяват и твърденията, изложени от касатора, че предаването на заемните суми е в съответствие с житейската логика и традиции на обществото. По възражението за изтекла погасителна давност на установените с ревизионния акт задължения настоящият състав споделя мотивите на административния съд, като не счита за нужно да ги възпроизвежда, като препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В заключение правилно ревизионното производство е преминало по особения ред, регламентиран в чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като от страна на приходните органи са доказани предпоставките, визирани в ал. 1, т. 2 и т. 7 на нормата налице са данни за укрити приходи или доходи и получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Поради това положение и при съобразяване с презумпцията, регламентирана в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства, което в случая е сторено от страна на приходната администрация. Въпреки правилно указаната доказателствена тежест и предоставената възможност да ангажира доказателства, ревизираното лице не е опровергало формираните констатации, поради което правомерно и законосъобразно са му определени задължения за довнасяне с процесния ревизионен акт, както правилно е постановил и административният съд. При този изход на спора и навременна претенция на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за касационната инстанция в размер на 897,68 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение