Решение № 137 от 16.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2017 г.

Решение № 137 от 16.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е образувано по подадената от Г. А. П. и С. А. П., двамата от [населено място], молба за отмяна на влязлото в сила решение от 29.04.2015 г. по гр. д. № 4355/2010 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение от 11.06.2008 г. по гр. д. № 12020/2000 г. СРС в посочените му части и изцяло на допълнителното решение от 28.01.2014 г. е допусната съдебна делба между наследниците на Б. П. С., починал на 15.03.1945 г. и наследниците на Ц. Б. П., починала на 8.02.1973 г. на описаните в решението земеделски земи, предмет на възстановяване с посочените решения на ПК П., при посочените в решението дялове. Решението е влязло в сила на 4.04.2016 г., когато с определение по гр. д. № 280/2016 г. на ВКС, I г. о. не е допуснато касационното му обжалване /чл. 296, т. 3 предл. 1 ГПК/. Молителите поддържат да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението, позовавайки се на представените писмени доказателства: решения на ОбСЗ - П. от 27.07.2015 и от 22.03.2016 г. по преписка № 3394/92 г., с които са възстановени на техния наследодател посочените земеделски имоти след успешно проведени производства по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, както и удостоверение от ОбСЗ - П. от 19.08.2015 г. и скици относно идентичността на възстановените имоти с тези, допуснати до делба с атакуваното решение. Молителите поддържат наличието на нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат представени при разглеждането му, обосноваващо наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочените в молбата основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ГПК не са обосновани с конкретни съображения. Ответниците П. Я. Б., И. Г. М., И. Р. Б., Я. Р. Б. и Е. Д. З., чрез пълномощника им адв. Ц. и И. Х. Х. лично оспорват молбата за отмяна по съображенията в писмен отговор и в съдебното заседание. С определение № 122 от 20.07.2017 г. касационният съд е допуснал до разглеждане подадената молба за отмяна. Като взе предвид изложените от страните съображения, Върховният касационен съд, в настоящият състав на II гражданско отделение, намира следното: В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, след преценка и анализ на релевантните по спора за делбата на възстановените на общите наследодатели на съделителите доказателства, че по принцип е основателен доводът на съделителите Г. и С. П., че при допускане на делбата следва да се зачетат правата на съделителите и техните наследодатели, установени към миналия момент - този на обобществяването на земеделските земи, при успешно проведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Съдът обаче не зачел представените по делото влезли в сила решения по гр. д. № № 18536/2007 г. СРС и 8713/2007 г. СРС, с които е признато за установено по искове на П. с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че техният наследодател Й. Б. /син на общия наследодател Б. П./ е бил собственик на посочените в тези решения земеделски имоти, които съделителите П. са поддържали да са предмет на делбеното производство /нива с площ 2.2 дка в м. "Б." и ливада от 2 дка в м. "Л."/. Съдът приел да не е установена идентичността им с възстановените имоти, предмет на делбата, а и не са представени решения на ОбСЗ по реда на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ за промяна на лицето, на което се възстановява собствеността върху тях. Поради това и с оглед неучастието в производствата по исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ на всички наследници на общите наследодатели, което изключва разпростиране силата на присъдено нещо на влезлите в сила решения по отношение на всички съделители по настоящето дело, въззивният съд допуснал делбата между всички наследници на общите наследодатели, на които е възстановена собствеността върху описаните земеделски имоти при дяловете им по закон. С оглед на изложените във влязлото в сила решение по допускане на делбата съображения следва да се приеме, че при разглеждане на делото е бил релевиран довода на молителите за наличие на изключителна собственост в лицето на техния пряк наследодател върху част от делбените имоти, за което са представени и съответните писмени доказателства - влезли в сила съдебни решения, с които са били уважени искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. По делото е бил представен и протокол от 1946 г. за делба на наследството на общия наследодател Б. П., въз основа на който неговите наследници преди обобществяването на земеделските имоти са ги поделили помежду си, т.е. релевиран е и довод за зачитане на транслативния ефект на извършената делба, в контекста на данните по делото за издадени решения на поземлената комисия както на общия наследодател Б. П., така и на неговите наследници. Представените с настоящата молба писмени доказателства - решения на ОбСЗ - П. са издадени след постановяване на атакуваното решение, поради което и няма как да са обсъждани при решаване на спора, за разлика от представените при разглеждането му влезли в сила решения с предмет исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в подкрепа на поддържания от молителите факт за изключителната собственост на техния наследодател Й. Б. върху част от делбените имоти, на основание извършената делба между наследниците на Б. П. през 1946 г. С оглед на това, че този твърдян при разглеждане на делото факт не е могъл да бъде установен по друг начин освен чрез постановяване на решения на ОбСЗ по влезлите в сила съдебни решения по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за настоящите молители не съществува друг начин за защита на правата им извън отмяна на постановеното решение и разглеждането на делото при съобразяване на тези писмени доказателства относно твърдението им в хода на делбеното производство за изключителна собственост на част от делбените имоти в лицето на техния наследодател, син на общия такъв. Следователно, налице са новосъздадени документи относно наведения в хода на висящността на производството факт, който не е могъл да бъде доказан поради липсата на тези документи до приключване на делото /издаването им е след постановяване на решението/. С оглед на това непопълването му с тези релевантни за спора доказателства не може да се вмени във вина на молителите, тъй като представянето им е извън дължимата грижа на страната за водене на делото за делба, като същите имат съществено значение за спора. Поради това е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд, с оглед събиране и преценка на новите писмени доказателства в производство по реда на чл. 196 ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 1 ПЗР ГПК. По тези съображения настоящият състав на ВКС, II г. о.