Решение № 8732 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9600/2015 г.

Решение № 8732 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9600/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център П. /БДУВИБР- П./ против Решение № 1336 от 29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 3426/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на "П. А. Л-БГ" ЕООД- гр. С. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 5/17.11.2014 г., издаден от същата дирекция в обжалваната му част. Касаторът, редовно призован, се представлява от юриск. Б., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби по съображения, подробно изложени в жалбата и устно -в хода по съществото на делото. Ответникът, "П. А. Л- БГ" ЕООД- гр. С., редовно призован, се представлява от адв. М. П., която оспорва жалбата по съображения, изложени подробно в писмен отговор на същата. Моли решението на Административен съд- П. да бъде оставено в сила като постановено при точно прилагане на материалния закон, с оглед установената фактическа обстановка. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която подлежащото на касационен контрол съдебно решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на "П. А. Л- БГ" ЕООД гр. С. против АУПДВ № 5/17.11.2014 г., издаден от Директора на БДУВИБР- П., в частта му, в която на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 2 от ЗВ, вр. с п-ф 9 от ПЗР ЗВ, във вр. с чл. 166 от ДОПК по отношение на дружеството са установени по основание и размер парични задължения по разрешително за водовземане от подземни води № 31520201 от 23.06.2010 г. за аквакултури както следва: от 28.08.2009 - 31.12.2009 г. - главница 710,64 лв., лихви - 349,72 лв.; от 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г. - главница 2058,60 лв. и лихви 800,68 лв.; 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. - главница 2058,60 лв. лихви - 587,81 лв.; 1.01.2012 г. - 28.09.2012 г. - главница 30 485,28 лв. и лихва - 5059,06 лв.; 29.09.2012 г. - 31.12.2012 - главница 10 686,72 лв. и лихва - 1773,47 лв.; от 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. - главница 41 172 лв. и лихви - 2648,76 лв. Съдът е приел за установено, че с Разрешително № 31520201/23.06.2010 г., издадено от Директора на БДУВИБР- П., на търговското дружество е разрешено водовземане от подземни води, посредством водовземно съоръжение Каптиран естествен извор /КЕИ/ в с. Б., общ. Д.., за водоснабдяване на обект "Рибарник и рибопреработвателен цех" с лимит на ползваната вода: за аквакултури и свързаните с тях дейности - до 4 117 200 куб. м./год., за промишлени цели - до 22 800 куб. м./год. и питейно битови нужди до 676 куб. м./год.. Прието е, че оспореният АУПДВ № 5/17.11.2014 г. е обоснован с факти, установени в протокол от 30.07.2014 г., с констатирани незаплатени такси за използване на повърхностни води за процесните периоди и за водовземане от подземни води, изчислени на база разрешено годишно количество поради липса на монтирано измервателно устройство. С обжалваното решение АС- П. е отменил АУПДВ № 5/17.11.2014 г., издаден от БДУВИБР- П. в обжалваната му част. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите в редакцията й, действала за периода, за който е определено публичното задължение, е отпаднало задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато целта на водоползването /водовземането/ е за аквакултури и свързаните с тях дейности. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на установените факти по делото. Детайлно и подробно АС П. е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Съдът е установил релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Неоснователни са доводите на касатора за това, че първоинстанционният съд неправилно бил тълкувал и приложил материалния закон - разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ -нова/ДВ. бр. 36/2008 г./ и неправилно бил приел, че за процесния период такса за водовземане и водоползване на подземни води за аквакултури и съпътстващите ги дейности не се дължи. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че такса за целите на разрешеното водовземане не се дължи само в хипотезата на чл. 15а от Закона за рибарството и аквакултурите. Правилни са изводите на административния съд за недължимост на такса водовземане от подземни води с цел на водовземането /водоползването - за аквакултури и съпътстващи дейности за периода, посочен в атакувания АУПДВ, а именно: 28.08.2009 г. -31.12.2013 г. За процесния период е действала разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ /ДВ бр. 36 от 2008 г./, съгласно която такса за водовземане по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" /от подземни води/ не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗВ -когато разрешителното за ползване на воден обект се издава за аквакултури и свързаните с тях дейности. Настоящата касационна инстанция намира, че буквалното и систематично тълкуване на тази законова разпоредба налага еднозначния извод - освободени от такса са именно случаите, в които се извършва водовземане с цел аквакултури и свързаните с тях дейности. Действително в първоначалната редакция на чл. 194, ал. 1 от Закона за водите в т. 1 е било предвидено заплащане на такса за водовземане и по т. 2, б. "б" - такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. С въведените две изменения на посочената разпоредба обаче (ДВ, бр. 36 от 2008 г.) е отпаднала б. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 от закона, с което съответно отпада и задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури. Със същото изменение на ЗВ е приета нова т. 4 на чл. 194, ал. 7, /към момента ал. 11 от ЗВ/, съгласно която такса за водовземане по ал. 1 не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а именно за аквакултури и свързаните с тях дейности. С оглед гореизложеното обосновано следва изводът, че с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите отпада задължението за заплащане на такса, когато използването на водите се отнася за аквакултури и свързаните с тях дейности, т. е. титулярите на разрешително са освободени от заплащане и на двата вида такси: на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 /към момента ал. 11 от ЗВ/ и на такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ (изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.). Освобождаването от заплащане на такса е с оглед целта на използване - за аквакултури. Не може да бъде споделено стеснителното тълкуване на касатора по отношение недължимостта на таксата в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ - само ако аквакултурите се отглеждат във воден обект- публична собственост при издадено разрешително за ползване на воден обект. Разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ / в редакцията й ДВ бр. 36/2008 г./ е в съответствие с предвижданията на стратегическия план за рибарството и аквакултурите на Министерство на земеделието и горите, който намира уредба в Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство. Освобождаването от заплащане на такса е с оглед целта на използване - отглеждане на аквакултури и не се предвиждат изключения, предвид собствеността на водния обекти или водностопанското съоръжение. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС-П. като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по касационна жалба направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 3145 лева- адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение