Решение № 1022 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10316/2013 г.

Решение № 1022 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10316/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуален представител, срещу решение № 1266/14.06.2013 г. по адм. дело № 1151/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № РД - 598/15.02.2013 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на Николов срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Никола Георгиев Николов, жив. в гр. Созопол, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е прекратено действието на безсрочното разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02101427/15.03.2007 г., издадено на риболовен кораб с външна маркировка СЗ 080 и име СЗ 080, поради това, че през 2011 г. и 2012 г. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА. В заповедта ответникът по касационна жалба е посочен като притежател на разрешителното. АС е изложил доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в установената от закона писмена форма, съобразена е с целта на закона, но противоречи на материалноправните разпоредби на ЗРА. Цитираната в оспорената заповед правна норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, предвиждаща, че изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА е приета със ЗИДЗРА, обнародван в ДВ бр. 59/2012 г. и е в сила от 6.08.2012 г. Разпоредбата е материалноправна, с действие занапред, доколкото на същата не е изрично предвидено със същия нормативен акт обратно действие предвид императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Същата има и санкционен характер, поради което и на основание чл. 14, ал. 3 от ЗНА е забранено придаването на обратна сила на същата предвид обстоятелството, че липсва предходна санкционна норма от този вид, която да е отменена и новата да е по - благоприятна. Поради изложеното нормата е неприложима за периода преди 6.08.2012 г., а след тази дата не е изтекъл изискуемият в нея двугодишен срок. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че се касае за преуреждане на заварени правоотношения занапред, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Нормата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА за пръв придава правно значение на факта, че две поредни години на притежателя на разрешителното за стопански риболов, не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА и свързва това правно значение с възможност за прекратяване на действието на неговото разрешително. Тоест фактът на неиздаване на удостоверението става юридически факт по силата на тази норма едва след влизането й в сила по съображенията, изложени от АС, които се споделят и от настоящата инстанция.. Предвид изложеното и действието на нормата занапред същата е неприложима спряма факти, настъпили преди влизането й в сила. Между влизането в сила на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА /6.08.2012 г./ и датата на издаване на оспорената заповед - 15.02.2013 г. няма изтекъл двугодишен срок, поради което не е налице изискването на същата норма две поредни години / считано от влизане в сила на нормата/ да не е издавано удостоверние по чл. 18 е ЗРА на притежателя на разрешението. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение