Решение № 13427 от 30.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8385/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. Д. Б. от гр. Варна, чрез процесуален представител адв. А. Георгиева, против решение 7532/04.07.2025 г., постановено по административно дело 1468/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й против решение 2153-03-92/18.06.2024г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ-Варна) и потвърденото с него разпореждане [номер]/25.04.2024г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 20.04.2023г. злополука с Б. не е приета за трудова. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на относими за спора доказателства и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебния акт, отмяна на оспорените административни актове на органите на НОИ, произнасяне по съществото на спора с обявяване на злополуката за трудова и присъждане на разноски. В съдебно заседание, в условия на евентуалност, се претендира връщане на делото за ново разглеждане с оглед обсъждане на представените с касационната жалба доказателства, неприети от първоинстанционния съд. Ответникът директор на ТП на НОИ Варна, чрез пълномощника си ст. юрисконсулт М. Кръстев, в представен писмен отговор излага доводи за законосъобразност и правилност на оспореното решение, с оглед на което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът СНС "Рента кар" ЕООД, гр. Варна чрез пълномощника юрисконсулт Д. Герчев в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. Намира съдебното решение за законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение 7532/04.07.2025 г. по административно дело 1468/2024 г. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Б. Д. Б. против решение 2153-03-92/18.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Варна за отхвърляне оспорването на разпореждане [номер]/25.04.2024г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 20.04.2023г. злополука с Б. не е приета за трудова и е присъдил разноски. По делото е установено, че началото на административното производство е поставено с подадена декларация за трудова злополука вх. 5101-03-67/17.04.2024г. по описа на ТП на НОИ Варна, настъпила в 16:15 ч. на 20.04.2023г., пред студена кухня в ресторант Хепи Морска гара с Б. Б., назначена по трудов договор 2965/06.12.2017г. на длъжност сервитьор при осигурителя СНС "Рента кар" ЕООД, гр. Варна. В депозирани обяснения за трудова злополука Б. е описала, че на път към залата с клиенти с 3 бр чинии за сервиране се подхлъзнала и [заличен текст]. Установила, че подът е мокър без да е била поставена обозначителна табела. Успяла да задържи чиниите, подала ги на колежката си Е. и се подпряла на един шкаф. Поради отсъствие на голяма част от колегите й, въпреки болката, работила до 17ч., когато се е върнал О. Ф., обслужващ същия район. Споделила с него какво се е случило и се оттеглила да почине с вдигнат [заличен текст]. Върнала се на работа в 18ч., като едва в 18.30ч открила управителя на смяната Я. Ш. У. я, че е претърпяла травма и изпитва болка, но тя й разпоредила да продължи смяната до 23.30ч. Като свидетели са посочени Е. П., О. Ф., С. Д. и Я. Ш.. Към декларацията са приложени медицински документи, въз основа на които с разпореждане [номер]/25.04.2024г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука с вх. 5101-03-67 /17.04.2024 г., станала на 20.04.2023 г. с Б. Д. Б., не е приета за трудова, тъй като полученото от нея увреждане - [заличен текст] на мокър под по време на работа и при изпълнение на трудовите си задължения като сервитьор, не е довело до временна неработоспособност, документирана с болничен лист. Разпореждането е обжалвано от пострадалата пред директора на ТП на НОИ Варна, който с решение 2153-03-92/18.06.2024г е отхвърлил жалбата, възприемайки изцяло фактическите констатации и правни изводи на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Във връзка с възражението на Б., че не е извършено разследване на злополуката, е посочено, че тя не попада в хипотезите чл.58, ал.1 от КСО. Съдът констатира, че по административната преписка е приложена втора декларация за трудова злополука с вх. 5101-03-068, подадена от Б. Б. също на дата 17.04.2024г., за настъпила с нея злополука на 25.05.2023г по идентичен начин - в кухнята на Хепи Морска гара, пред миялно помещение при отсервиране на мръсна посуда се подхлъзнала на мокър под, при което [заличен текст]. След проведено разследване е издадено разпореждане [номер]/20.06.2024г., с което декларираната от Б. Б. злополука при осигурителя СНС Рента кар ЕООД, станала на 25.05.2023г., е приета за трудова по чл.55 ал.1 от КСО. След обжалване от страна на работодателя разпореждането е потвърдено с решение 2153-03-120/08.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, което е оспорено и по жалбата е образувано адм. д. 1911/2024г. по описа на Административен съд - Варна, висящо към момента на произнасяне на процесното решение 7532/04.07.2025 г. по адм. дело 1468/2024 г. по описа на Административен съд Варна. За отхвърляне на жалбата на Б. Б. е аргументиран извод, че станалата с осигуреното лице злополука няма белезите на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като в конкретния случай не е установена причината, поради която е настъпило увреждането, респ. механизмът на трудовата злополука и нейния функционален елемент уврежданията да са станали през време и във връзка с извършваната работа. След обстоен анализ на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че описаното в медицинската документация обективно състояние действително установява настъпило увреждане на [заличен текст] на Б., но не и неговия първоизточник и време на настъпване. Позовава се на възприетата част от заключението на съдебномедицинската експертиза, че времето на травмата, обострило хроничното заболяване на Б. ([заличен текст]), не може да се установи. Според съда липсва причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат, както и не е установен функционалният елемент по чл. 55, ал. 1 от КСО увреждането да е настъпило по време и във връзка с извършваната работа. Съдът посочва, че няма доказателства инцидентът действително да е настъпил на работното място на Б. и какви са обстоятелствата около него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържа фактически и правни основания, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е издаден в съответствие с материалния закон. От нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО се извеждат съществените белези на злополуката, за да се характеризира тя като трудова. Понятието е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. В конкретния случай представените медицински документи установяват настъпило увреждане на [заличен текст] на Б., а възприетото от първоинстанционния съд заключение на съдебномедицинската експертиза потвърждава наличие на последици от [заличен текст], както и увреждане на [заличен текст] ([заличен текст]), доказани съответно с ЯМР от 09.06.2023г. и с ЯМР от 16.11.2023г. Вещото лице пояснява, че по принцип хроничната травма и острата травма могат да бъдат причина за [заличен текст], но доказването на преснотата на тази травма е [заличен текст], какъвто в случая липсва. Експертът е категоричен, че по медицински критерии не може да се установи времето на травмата, обострила хроничното заболяване. От показанията на свидетелите, включително заявените от Б., не се установяват релевантните факти за настъпване на декларираното от нея увреждане по характер, време, място и повод. Съдът е извършил изключително обстоен, прецизен и обективен анализ на свидетелските показания, особено на дадените от свидетелките Е. П. и С. Д., като е дал вяра на тези от тях, които е преценил за достоверни с оглед възможната заинтересованост, начина, по който свидетелите са узнали възпроизведените от тях факти и вътрешната им непротиворечивост. При обсъждането не е даден приоритет на свидетелите на работодателя като всички показания са коментирани в аспектите яснота, подробност, житейска логика и правдивост. С оглед спазването на правилата за преценка на свидетелските показания настоящият съдебен състав няма основание да не приеме изводите на първоинстанционния съд, който непосредствено е възприел изявленията на свидетелите и има впечатления от маниера и поведението им при провеждане на разпита. При аналогичен аналитичен подход към събраните писмени доказателства правилно е посочено, че не може безрезервно да се приеме достоверността на снетата анамнеза за времето на увредата на Б. при извършените прегледи, отразени в амбулаторен лист от 05.06.2023г и в амбулаторен лист от 07.06.2023г, защото тези данни се предоставят субективно от преглежданото лице. Първоинстанционният съд е коментирал данните от останалите представени амбулаторни и болнични листове и обосновано е направил извод, че не сочат категорично злополука, настъпила на 20.04.2023 г, по описания начин в декларация за трудова злополука вх. 5101-03-67/17.04.2024г. Относно представените разпечатки от кореспонденцията по интернет приложението Вайбър неправилно е приетото от съда, че не представляват годно доказателствено средство. Не е посочено кой е предвидения в закона ред за събирането им, който не е спазен и ги дисквалифицира като надлежно доказателствено средство. Касае се за електронни изявления по смисъла на чл. 2 от ЗЕДЕУУ, които имат доказателствена стойност. Всъщност, при неоспореното им авторство на практика съдът я е зачел като е обсъдил съдържанието им. От него също не се установява еднозначно, че на 20.04.2023 г Б. е претърпяла инцидент, довел до влошаване състоянието на [заличен текст], в каквато насока са мотивите в обжалваното съдебно решение. Действително по-късното проявление на увреждането на здравето, вследствие на претърпян инцидент на работното място, не изключва трудовия характер на злополуката, а от липсата на болничен лист от деня на инцидента не произтича извод за липса на временна неработоспособност. В случая обаче не са събрани достатъчно, взаимно свързани помежду си, неоспорени писмени доказателства и съответстващи им гласни доказателства, че поради получена на 20.04.2023 г. травма на [заличен текст] и само заради нея Б. Б. е изпаднала в състояние на временна неработоспособност, установена с болничен лист от 05.06.2023г, издаден след датата на деклариране на настъпила с нея втора трудова злополука на 25.05.2023г. Предвид представените по делото писмени и гласни доказателства доказателства следва да се приеме, че липсва юридически белег на трудовата злополука, а именно: причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсва установяване на функционалния елемент по чл. 55, ал. 1 от КСО увреждането да е настъпило по време и във връзка с извършваната работа. Не е доказано мястото на инцидента- дали действително е настъпил на работното място на Б. и при какви обстоятелства. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В случая относимите доводи на жалбоподателя са обсъдени и точно е преценена законосъобразността на оспорения административен акт. Неприемането на представените в съдебно заседание на 20.11.2024г писмени доказателства не представлява съществено процесуално нарушение. С оглед датата им на съставяне медицинските документи не биха допринесли за изясняване на предмета на спора, тъй като, както сочи вещото лице по делото, по медицински критерии не може да се установи времето на травмата. А дневните отчети на сервитьор сами по себе си не могат да бъдат доказателство, че Б. Б. не е работила ефективно поради получена травма на коляното. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че оплакванията в касационната жалба не обуславят предпоставките по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на НОИ на основание чл.228 вр. чл. 143, ал.3 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,