Решение № 13935 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4222/2018 г.

Решение № 13935 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4222/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК- Югоизточен район, чрез юрк. Алексиева, срещу решение № 108 от 26.01.2018 г. по адм. дело № 2062/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът - "Електроразпределение юг" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез юрк. Конакчиева, оспорва касационната жалба, претендира разноски за юрк. възнаграждение и моли за потвърждаване на решението. Ответникът - главен архитект на Община Несебър, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението. Ответникът - Окръжна прокуратура Бургас не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество -неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № ДК-10-ЮИР-46/23.06.2017 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която е прогласена нищожността на разрешение за строеж (РС) № 34/20.09.2011 г., издадено от главния архитект на Община Несебър, ведно с одобрените инвестиционни проекти, по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ. Прието е от съда, че оспорената заповед № ДК-10-ЮИР-46/23.06.2017 г. на началника на РДНСК- Югоизточен район, мотивирана с липса на валидно решение по оценка на въздействието върху околната среда и неспазване на специалните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) при издаването на РС № 34/20.09.2011 г., не доказва допускането на съществени нарушения, които да са с такава тежест, че да сочат на правна нетърпимост на разпоредените с актовете последици, т. е. да водят до нищожността им. Изложени са мотиви за попадане на процесния имот в урбанизирана територия, т. е. извън обхвата на Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС (редакция на закона от ДВ, бр. 42 от 3.06.2011 г.). Изведен е извод за спазване изискванията на действалото към момента на издаване на РС законодателство, тъй като административния орган мотивира заповедта си с разпоредба на закона, приета след издаване на процесните строителни книжа, довело до решаващия правен извод на съда за липса на основание за прогласяване на нищожност на разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. За да е налице нищожност на оспорения с протеста административен акт, следва същият да е издаден при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява "правно нищо". Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че визираните от началника на РДНСК - Югоизточен район пороци, дори и разгледани в тяхната съвкупност не водят до нищожност, а евентуално до незаконосъобразност, контрола за която е преклудиран предвид изтеклия срок за обжалване. Освен това част от визираните съществени нарушения се позовават на нарушения на правни норми, които не са били налични в правния мир (действащи) към момента на издаване на РС и одобряване на проектите. Такива са изискванията на чл. 143, ал. 4 и чл. 144, ал. 4 от ЗУТ, въведени едва с изменението на тези разпоредби от 2012 г. /ДВ бр. 82/2012/, за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по ЗБР. Освен това обсъдената от административният орган специализирана кадастрална карта и регистър на пясъчните дюни е от м. септември-октомври 2014 г., т. е. след издаване на РС № 34/20.09.2011 г. и одобряване на инвестиционните проекти и следователно не се дължи съгласувателен акт по ЗООС и ЗБР като предпоставка за издаване на РС. С оглед на изложеното, приложимият правен режим е този по чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, в приложимата редакция към датата на издаване на оспорения акт (ДВ, бр. 54 от 15.07.2011 г.), съгласно която норма инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се одобряват по заявление на възложителя и след представяне на административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по ЗООС. Към датата на издаване на процесното разрешение за строеж и одобряване на проектите, разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.), е изисквала само преценка за необходимостта от извършване на ОВОЗ за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2, т. е. няма допуснато съществено нарушение на действащите законови изисквания, водещо до нищожност. Цитираните от административния орган нарушения по ЗООС и ЗБР, не са относими към валидността на процесните строителни книжа, а евентуално към тяхната законосъобразност, която е извън предмета на оспорване. В тази връзка, останалите твърдяни нарушения на нормите на ЗООС и ЗБР се явяват ирелевантни, както правилно е прието от административният съд, тъй като са основания за отмяна по реда и на основанията чл. 146, т. 4 АПК, а не водят до нищожност. С оглед на горното и тъй като не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от "Електроразпределение юг" ЕАД, касаторът РДНСК-Югоизточен район дължи юрк. възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 150 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,