Решение № 5783 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2016 г.

Решение № 5783 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов С Решение № 265 от 13.01.2016 г. по а. д. № 6520/2014 г. Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на "Гисолар" ЕООД против Ревизионен акт № 2041307813/27.01.2014 г. (РА), издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 756/30.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. С. Решението се обжалва с касационна жалба от "Гисолар" ЕООД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. С., при Централно управление на Националната агенция по приходите при ЦУ на НАП оспорва същата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорения от касационния жалбоподател ревизионен акт, издаден от органите по приходите при ТД на НАП С. е ангажирана солидарната отговорност на дружеството по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и определяно допълнително данъчно задължение за данък в размер на 692 662.47 лв. по доставки, документирани с фактури № 115/15.11.2012 г. и № 117/03.12.2012 г., издадени от "Е. А." ЕООД, ЕИК *********. По делото е установено, че "Е. А." ЕООД е издало на "Гисолар" ЕООД процесните, посочени по-горе фактури. Фактурите са с включен ДДС, като същите са отразени в дневниците за продажба на двете търговски дружества и в справките -декларации за същите данъчни периоди. На дружеството доставчик е била извършена ревизия, която е установила, че дължимият ДДС не е бил внесен в бюджета. Установено е, че дружеството жалбоподател е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури. Не се спори, че облагаемите доставки, по които не е внесен ДДС са идентични с тези, по които е ползван данъчен кредит от дружеството жалбоподател. За реализиране отговорността на дружеството жалбоподател органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба отговорността по чл. 177, ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело и ли е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. Този орган е приел, че дружеството жабоподател е знаело, че дължимият данък няма да бъде внесен. Административен съд С. - град е възприел същата хипотеза. В подкрепа на извода му, че дружеството жалбоподател е знаело, че данъкът няма да бъде платен съдът е приел обстоятелството, че плащанията по процесните фактури не са постъпили в патримониума на доставчика "Е. А." ЕООД. Вместо това са били преведени по банкова сметка на "Г. Е. С." ЕООД, което дружество от 14.05.2012 г. до 11.12.2012 г. е едноличен собственик на капитала на "Гисолар" ЕООД. Получателят на стоката не е платил на доставчика нито стоката, нито данъка, като вместо това е превел сумите на дружество, с което е в отношение на свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. "е" ДОПК. След като дружеството жалбоподател в качеството му на получател на доставката не е платил на доставчика размера на ДДС, то следователно е необходимо да има разумно очакване, че доставчикът му ще е възпрепятстван да внесе дължимата сума в бюджета. В подкрепа на тезата си съдът е приел и обстоятелството, че трите търговски дружества в периода на издаване и плащане на процесните фактури са били представлявани и управлявани от едни и същи лица. Решението на Административен съд С. - град е правилно и законосъобразно. Правилно е прието за установено, че ревизираното лице е ползвало право на данъчен кредит по начислен данък, който не е внесен от неговия доставчик и е налице връзка между ползваното право и неизпълненото задължение. Задължението на доставчикът на ревизираното лице е установено и не е внесено, то е формирано именно в резултат от начисления данък по доставки с получател "Гисолар" ЕООД. Следователно е осъществена една от предпоставките на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС данъкът да не е внесен. Установено е по делото, че в периода на издаване и плащане на процесните фактури и трите дружества - доставчика "Е. А." ЕООД, получателя "Гисолар" ЕООД и дружеството, в чиято полза е извършено плащането - "Г. Е. С." ЕООД са представлявани и управлявани от едно и също физическо лице - Р. Й. Н. - управител. Установено е също, че в същия период едноличен собственик на капитала на ревизираното лице "Гисолар" ЕООД е "Г. Е. С." ЕООД, а едноличен собственик на капитала на "Е. А." - дружеството, което е следвало да внесе дължимия ДДС, е управителя на трите дружества към този момент - Р. Й. Н. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че в същия период трите дружества са с едно и също седалище и адрес на управление. Противно на твърденията в касационната жалба, няма представени доказателства, че "Грийн енерджи Сървисис" ЕООД е получило плащането по процесните две фактури от името и за сметка на "Еко ай" ЕООД, по негови указания или като негов представител. При тези факти правилен е изводът на съда, че към момента на извършване на сделките представляващия жалбоподателя, който е и представляващ на доставчика, е знаел, че последния няма да заплати задълженията, които има по ЗДДС. З. е субективна категория, но при всички случаи за доказването му следва да се изхожда от обективни критерии. За такива обективни критерии правилно приходните органи и съда са приели данните за наличието на "свързани лица" и другите, посочени по - горе факти. Гореизложените обстоятелства, представляват достатъчно факти, които пряко установяват хипотезата на чл. 177, ал. 2, предложение първо от ЗДДС. Извършената в последствие продажба на дружествените дялове на "Гисолар" ЕООД на трето лице и смяната на управителя му според настоящата инстанция не могат да доведат до отпадане отговорността на дружеството по чл. 177 от ЗДДС. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в съдебно заседание на ответника се следват разноски в размер на минималния размер на юрисконсултското възнаграждение, изчислено по чл. 7 от Наредба № 1 от 7 юли 2004 г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение