Решение № 7536 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1374/2010 г.

Решение № 7536 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1374/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Нина Златева Илиева, от гр. Благоевград, ул. "Даме Груев" № 34, вх. "Г", ап. 26, е подала касационна жалба срещу решение № 763/10.12.2009 г. по адм. дело № 555/2009 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против мълчалив отказ на ректора на Югозападния университет "Неофит Рилски" да се произнесе по молба от 21.05.2009 г. за възстановяване на разходите за защита на дисертационен труд. От изложените в касационната жалба оплаквания се извеждат доводи за необоснованост на оспореното решение и допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорения отказ. Ответникът - ректорът на Югозападния университет "Неофит Рилски" (ЮЗУ), не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, предмет на съдебен контрол, състав на Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Нина Златева Илиева срещу мълчалив отказ на ректора на ЮЗУ да се произнесе по искането й за заплащане на разходи, свързани със защитата на дисертационен труд. За да обоснове постановения правен резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателката е била зачислена за докторант на самостоятелна подготовка към катедрата по философия и политология при ФсФ със заповед № 0910/26.06.2002 г. на ректора на ЮЗУ, като с последваща заповед № 1850/21.12.2005 г. срокът на докторантурата е удължен с шест месеца - до 20.12.2005 г. Със заповед № 2020/11.11.2008 г. Илиева е отчислена от докторантура с право на защита, считано от 21.12.2005 г., като защитата на дипломната работа е осъществена на 18.11.2008 г. При тези данни съдът е счел, че жалбоподателката не е осъществила защитата си в едногодишния срок от отчисляването й с право на защита - т. е. до 21.12.2006 г., при което по аргумент от предписанието на чл. 30, вр. с чл. 21 от Правилата за приемане и обучение на докторанти в ЮЗУ "Неофит Рилски" (приети с Протокол № 20/06.07.2005 г. на Академичния съвет, наричани по-долу за краткост Правилата), няма право да претендира заплащане на разходите, свързани със защита на дисертационния труд. Приел е, че мълчаливият отказ на ректора на ЮЗУ е законосъобразен, т. к. възстановяване на разходите за защита на дисертационния труд не се дължи, предвид забраната на чл. 35 и чл. 21, вр. с чл. 4 от Правилата. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие със задължителните указания на Върховния административен съд, дадени с определение № 12599/27.10.2009 г. по адм. д. № 11457/2009 г., първоинстанционният съд е приел, че е налице мълчалив отказ на ректора на ЮЗУ по искането на Нина Златева Илиева от 21.05.2009 г., който на общо основание подлежи на оспорване. Като индивидуален административен акт същият е годен предмет на съдебен контрол, при което съдът е преценил неговата законосъобразност, изследвайки всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право - Арг.: чл. 170, ал. 2 АПК. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното решение. Решаващият съд правилно е приел, че правото на възстановяване разходите, направени за защита на дисертационен труд възниква в полза на докторанти, които са провели процедурата в рамките на сроковете, установени с относимите нормативните актове и вътрешните правила на висшето учебно заведение. Съгласно разпоредбата на чл. 35 ППЗНСНЗ разходите, направени във връзка със защитата на дисертационни трудове, са за сметка на научната организация. ЮЗУ е научна организация по смисъла на чл. 14 от ППЗНСНЗ, поради което и по силата на чл. 33, ал. 1 от Наредба за държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите (Приета с ПМС № 222 от 26.10.2000 г., обн., ДВ, бр. 90/3.11.2000 г.), ректорът на ЮЗУ е задължен ежегодно да утвърждава средствата за финансовото и материалното осигуряване на разработваните дисертационни трудове по видове разходи - разходи за издръжка на обучението и социално-битови разходи, както и отделни годишни план-сметки за финансирането на експерименталната работа за всеки дисертационен труд. В чл. 21 от Правилата се предвижда, че средствата за защитата на дисертационните трудове пред СНС и ВАК се поемат от ЮЗУ, когато защитата се осъществи в сроковете, съгласно чл. 4. А според новелата на чл. 35 от Правилата, докторант, който е положил успешно предвидените в индивидуалния учебен план изпити, но не е защитил дисертацията си в срок, се отчислява с право на защита, като разходите във връзка с това се поемат от самия него. Целта на нормативната уредба е да бъде финансирана научната дейност, но при определени условия, в т. ч. спазването на предвидените срокове на докторантурата. Обратната позиция, застъпена от касаторката, противоречи на идеята за бюджетиране разходите на научните организации и правилата на финансово планиране. От данните по делото е видно, че Нина Илиева не е започнала процедурата по защита на дисертационния си труд в определения срок, поради което в придружителното писмо изх. № 05-00-81/25.11.2008 г. до СНС по философия при ВАК, ректорът на ЮЗУ изрично е отбелязал, че средствата по процедурата са за сметка на докторантката. В касационната жалба не се оспорват така установените фактически обстоятелства, ето защо първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че не е осъществен фактическия състав, от който жалбоподателката извежда претендираното субективно право и в която хипотеза административният орган е бил длъжен да издаден акт с претендираното съдържание. В съответствие с нормативната уредба и данните по административната преписка е достигнал до верния правен извод, че Илиева не е установила наличие на сочените в искането условия за заплащане на направените разноски във връзка със защита на дисертационния труд, поради което правилно е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. За пълнота на изложението и яснота на касаторката следва да бъде отбелязано, че правната фигура на мълчаливия отказ е нормативно установена фикция (чл. 58, ал. 1 АПК), поради което процесуалната му незаконосъобразност не съставлява самостоятелно основание за отмяна (Вж.: чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК). Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, т. к. не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Съгласно т. 5 ППВС № 4/1976 г. при обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му. В контекста на изложеното, доводът на касаторката, че съдът е следвало да отмени отказа и върне преписката на ректора за постановяване на изричен акт е неоснователен. Административният орган действа в рамките на обвързана компетентност и след като не е доказано наличието на елементите от правопораждащия притезанието на жалбоподателката фактически състав, единственото законосъобразно решение е отказ да бъде удовлетворено искането. В хипотезата на чл. 173, ал. 1 АПК съдът е компетентен да реши спора по същество, като се произнесе по наличието на заявеното материално право, поради което разрешавайки спора за законосъобразността на мълчаливия отказ, Административният съд не е нарушил съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването, че съдът не се е съобразил с указанията, дадени с определението по адм. д. № 11457/2009 г. на Върховния административен съд. По аргумент от чл. 235, ал. 2 АПК актът е задължителен само относно разрешения с него спор за допустимостта на жалбата срещу мълчаливия отказ на ректора на ЮЗУ да удовлетвори искането на Илиева, поради което първоинстанционният съд правилно се е произнесъл по спора относно съществуването на претендираното имуществено право. Предвид изложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение