Решение № 10666 от 23.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалните си представители гл. юрк. Методиева и гл. юрк. Райков, срещу Решение 505 от 28.01.2022 г., постановено по адм. дело 9346/2021 г. от Административен съд София-град с доводи за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, с което да се отхвърли жалбата на ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД срещу мълчаливия отказ на КЕВР, алтернативно да бъде обезсилено първоинстанционното решение и да бъде прекратено производството по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски на ответната страна. Ответната страна ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], област Стара Загора, чрез пълномощника си адв. Славов, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение с приложени писмени доказателства. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД срещу мълчалив отказ на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да се произнесе по искане за компенсиране на разходи по чл. 35 от Закона за енергетиката (ЗЕ) заявено на 08.04.2021 г. и заведено в деловодната система на Комисията с вх. Е-13-12-3, съдържащо искания: 1. за утвърждаване на пълна цена на електрическата енергия на ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. и 2. за компенсиране на разходи по чл. 35, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 8 от Закона за енергетиката. КЕВР е приела двете искания за допустими, разгледала ги е в едно общо административно производство, завършило с постановяването на Решение Ц - 27 от 01.07.2021 г., в което липсва диспозитив по второто искане - за компенсиране на разходи по чл. 35, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 8 от Закона за енергетиката. Съдът е приел, че това обстоятелство сочи на наличие на мълчаливия отказ на сезирания орган да се произнесе по цялото искане и в частност по искането за компенсиране на разходи по чл. 35 ЗЕ, който е незаконосъобразен. С обжалваното решение е отменен мълчаливия отказ и е преписката е върната на административния орган за произнасяне по искане с вх. Е-13-12-3/08.04.2021 г., като е осъдил КЕВР да заплати на дружеството разноски по делото. От фактическа страна съдът е приел за установено, че ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД е заявило пред компетентния орган две искания: 1. за утвърждаване на пълна цена на произведената електрическата енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. и 2. за компенсиране на разходи по чл. 35, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 8 от Закона за енергетиката, като заявлението е допълнено с информация, представена на 21.05.2021 г. и на 04.06.2021 г. След като е приела двете искания за разглеждане в едно общо административно производство КЕВР е постановила Решение Ц - 27 от 01.07.2021 г. В мотивите на това решение КЕВР е обсъдила и двете искания направени от дружеството. По отношение на искането за компенсиране на разходи по чл. 35, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 8 от Закона за енергетиката КЕВР е приела частична основателност на искането и е конкретизирала този си извод. Въпреки това в диспозитива липсва произнасяне по това искане. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил о.извод за незаконосъобразност на мълчаливия отказ и е постановил своя акт. Счел е, че КЕВР е следвало изрично са де произнесе по искането с нарочен диспозитив, отразяващ констатациите, направени в мотивите на органа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Възраженията на касатора са неоснователни. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. Първо ЗЕ: Енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност. Следователно за жалбоподателя безспорно е налице правен интерес да обжалва мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по заявлението в тази му част с нарочен диспозитив при положение, че в мотивите КЕВР е приела частична основателност на претенцията. Оспорването на ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД е насочено срещу неблагоприятните за него последици и постигането на положителни правни резултати. Затова е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на подадената жалба. Неоснователни и несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Както се посочи по-горе съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЕ енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност. Алинея 2 на текста, в 6 точки посочва изчерпателно кои разходи визира законодателя. Изискването е лицата по ал. 1 да подават периодично заявление пред Комисията за компенсиране на съответните разходи и да представят доказателства за тяхното основание и размер (ал.3). Съгласно ал. 4 КЕВР определя обема за компенсиране за всяко отделно предприятие и общия обем за възстановяване за съответния период, като начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се определя по приета от комисията методика за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между всички крайни клиенти, включително ползващите електрическа енергия от внос, присъединени към електроенергийната система, оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, и/или по друг ред, предвиден в закон (ал.5). Крайните клиенти по ал. 5, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електоразпределителните мрежи заплащат частта от цената или от компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 за разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за предоставяне на премии и за изкупуване по преференциални цени на електрическа енергия: 1. от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и 2. произведена от възобновяеми източници. Анализът на правната уредба води до извод, че КЕВР е била длъжна да се произнесе по подаденото пред нея заявление, както обосновано е приел решаващият съд с изричен акт. След като в разпоредителната част на решението няма изрично произнасяне по искането на дружеството за компенсиране на разходи, то е налице мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Обосновано също е прието, че този отказ е незаконосъобразен. По изричната воля на законодателя КЕВР определя обема за компенсиране за всяко отделно предприятие и общият обем за възстановяване за съответния период. При предвиденото правомощие по закон за органа да се произнесе с изричен акт, непроизнасянето му формира мълчалив отказ, по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт. Предвид изложеното, изводите на решаващия съд, че КЕВР е била длъжна да се произнесе и като не го е сторила е формирала незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен и преписката е върната за постановяване на изричен мотивиран писмен акт, в съответствие с предвидените в чл. 21 от ЗЕ правомощия на КЕВР. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане, на ответника се следва присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Като съобрази направеното възражение за неговата прекомерност, взе предвид представените доказателства за договарянето му и изплащането му, както и правната и фактическа сложност на делото, настоящият състав намира искането за основателно до размера на 500 лв., редуцирано до минималното адвокатско възнаграждение определено при условията на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение