Решение № 4703 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3624/2015 г.

Решение № 4703 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3624/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде отменено решение № 621/06.02.2015 г. по адм. д. № 7792/2014 г. на АССГ, с което е отменен РА № [ЕГН]/06.03.2014 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба [фирма], редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационата жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № [ЕГН]/06.03.2014 г. на ТД на НАП-С. в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит 98 956, 85 лв по фактури 6 бр. фирми за периода м. 9. 2011 г. – м. 1. 2012 г. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи в нарушение на § 35 от ЗИДДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г. В мотивите си съдът е констатирал, че ревизията е повторна, след отмяна на първия РА № [ЕГН]/26.11.2012 г. с решение № 987/04.06.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-С. в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за периода м. 9. 2011 г. – м. 1. 2012 г. и връщане на преписката за нова ревизия. РА е издаден А. М. – началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-С., възложила ревизията и от И. Р. – главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Първата ревизия е възложена със ЗВР № 1202213/19.03.2012 г. при действието на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията от ДВ, бр. 105/2005 г., която изисква РА да бъде издаден от актосъставител, определен със заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. В случая втората ревизия е възложена със ЗВР № 1305254/10.06.2013 г. на К. Г. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-С.. РА е издаден от А. М. и И. Р. на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК в новата редакция от ДВ, бр. 82/2012 г. По делото не са приложени доказателства за отсъствие на К. Г. към момента на издаване на РА предвид чл. 119, ал. 2 от ДОПК. На основание § 35 от ЗИДДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г. всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Неправилно административния съд е приел, че РА, съставен след повторната ревизия, издаден от овластени лица по новата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден от компетентен орган. С отмяната на първия РА се възстановява висящността на ревизионното производство, което в случая се състои от две ревизии, за които е приложим § 35 от ЗИДДОПК, поради което РА е следвало да бъде издаден от актосъставител, овластен със заповед за определяне на компетентен орган, каквато в случая не е издавана. В случая РА, издаден от актосъставители, които не са овластени по предвидения в ДОПК ред е нищожен поради липса на компетентност, която съдът следваше да обяви. Съдът като е разгледал по същество спора по нищожния РА е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови обявяване на РА за нищожен като издаден от некомпетентни органи. Искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно предвид изхода на делото в касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение,