Решение № 8495 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4123/2014 г.

Решение № 8495 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4123/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от ГЕНАДИ СТОЯНОВ ТОДОРОВ - разузнавач V степен в група "Престъпления против личността", сектор "Противодействие на криминална престъпност", отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР - Велико Търново от гр. Велико Търново срещу решение № 1026 от 27.01.2014 г. на Върховен административен съд пето отделение по адм. дело № 9879/2013 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № К-5407/20.05.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, министърът на вътрешните работи не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като сочените нарушения в жалбата са налице като основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на касатора срещу заповед № К-5407/20.05.2013 г. на министъра на вътрешните работи. С нея му се налага дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Прието е, че е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на административно-производствените правила. Обсъдена е грешката в датата, на която е извършено дисциплинарното нарушение и е прието, че тази грешка не се отразява на законосъобразността на обжалваната заповед. Прието е, че са установени и материалните предпоставки за издаване на заповедта, като наложеното наказание е съответно на извършеното дисциплинарно нарушение. Обсъдени са възраженията относно това дали на жалбоподателя са били възложени да изпълнява задължения по конвоирането и охраняването на лице, които административно- наказващият орган е приел, че са били нарушени, както и приложимите материални норми. При подробни мотиви и след обсъждане на възраженията на касатора е изведен извод за неоснователност на жалбата. С касационната жалба се поддържат същите доводи, поддържани и пред тричленния състав, вече като касационни основания за отмяна на решението. Разгледани по същество, тези доводи са неоснователни. Съдът в обжалваното решение е установил от фактическа страна извършването на дисциплинарното нарушение. Грешката на датата на извършването правилно е прието за несъществена грешка, тъй като заповедта на наказващия орган се основава на всички материали и доказателства по преписката, в която по безспорен начин е установено на коя дата кои лица какви действия са извършвали, включително и действията на касатора. Тези действия правилно са били квалифицирани като нарушение на нормите уреждащи правно регламентирана дейност по конвоиране и охрана на задържано лице в изпълнение на служебни задължения съгласно длъжностната характеристика на касатора. Нарушението е установено по безспорен начин от фактическа страна и е правилно квалифицирано съгласно нормите на ЗМВР и ППЗМВР. Съдът е обсъдил всички възражения относно обосноваността на изведените изводи в обжалваната заповед и извел изводи, които се подкрепят от събраните по делото доказателства. Наложеното наказание е съответно на нарушението и доводите за несправедливост на санкцията са неоснователни, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Доводите за маловажност на нарушението не се споделят от настоящата инстанция, тъй като от обективна страна се установява нарушение свързано с минималните изисквания за изпълнение на служебните задължения. При проверка за правилността на решението не се установяват нарушени, съставляващи касационни основани за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия