Решение № 6465 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 299/2012 г.

Решение № 6465 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 299/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Светла Николова Велинова от гр. Кюстендил, подадена от процесуалния й представител по пълномощие адв. Върбички, против решение № 186 от 23.11.2011 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по административно дело № 66/2011 г. по описа на съда. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд, като се поддържат от касаторовия повереник в писмена защита и в съдебно заседание. Ответникът по касация - директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага оспореното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Производството пред Административен съд - Кюстендил е образувано по жалба срещу решение № РД-12-24 от 25.02.2011 г., издадено от директора на РУСО - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Светла Николова Велинова против разпореждане № 5301012876/04.11.2010 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към РУСО - Кюстендил, с което на жалбоподателката на основание чл. 68 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на Кюстендилския административен съд, с което жалбата до не е уважена, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО във връзка с § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО. В хода на съдебно-административното производство по спорния по делото въпрос е установено, че положеният от жалбоподателката труд като "киномеханик" през периода от 1.02.1977 г. до 20.11.1996 г. във "Велбъждфилм" ООД гр. Кюстендил по длъжност и характер не е от втора категория труд по т. 61 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), сегашен чл. 2, т. 12 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), и правилно е признат за трета категория. В чл. 9, ал. 20, 21 и 22 от Инструкция 13, където са описани длъжностите на чл. 2, т. 12 от НКТП и съответстващата й т. 61 от отменения ПКТП, липсва длъжност "киномеханик". Няма и данни Велинова да е работила непосредствено в обсега на рентгенови лъчи, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, за да попада в записа на цитираните разпоредби от ПКТП (отм.) и НКТП. След като стажа й през този период няма как да се признае за положен при втора категория труд, касаторката не може към датата на заявлението й за пенсиониране, подадено на 6.07.2010 г., да събере изискуемите за 2010 г. 94 точки сбор от осигурителен стаж и възраст, и съответно не е субект на правото на ранно пенсиониране по реда и при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Противно на твърдяното от касаторовия повереник, не е нарушено правото на защита на доверителката му, защото от данните по делото явства, че доказателствата, която тя иска да се съберат, обективно не съществуват. Несъществуването на производствена (функционална) характеристика, в която да е отразено естеството на извършваната работа, и на карта за комплексна оценка на условията на труд, които са първични документи, преклудира ефективно възможността да се докаже чрез експертиза или по друг начин тезата на жалбоподателката, че през процесния период е била непосредствено заета в обсега на рентгенови лъчи, радиоактивни вещества и други йонизиращи лъчения, но това не е в резултат на извършено процесуално нарушение от първоинстанционния съд. Не би могло да се извърши замерване на кинокамерите за наличието на йонизиращо лъчение при тяхната работа, ако не е ясен видът и моделът на устройствата, помещенията, в които са работили, както и други уточняващи данни. Не би могло да се кредитира и касационното оплакване за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са касаторовите твърдения за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствие на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Велинова с разпореждането от 4.11.2010 г., длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на РУСО - Кюстендил в решението му от 25.02.2011 г., с което оспорването на Велинова срещу това разпореждане е отхвърлено. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Кюстендил е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,