Решение № 13875 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12554/2016 г.
ВАСПетчленен състав16.12.2016 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в молба от адв. И. Ю., пълномощник на И. К. К. и ЕТ "Ситамекс - И. Ж.", за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на влязлото в сила решение № 8993 от 18.07.2016 г. на ВАС, Трето отделение, постановено по адм. дело № 9378 по описа за 2013 г. на този съд. ОСЪЖДА И. К. К., с ЕГН - **********, и ЕТ "Ситамекс - И. Ж.", ЕИК - *********, гр. С., ул. "ДЕЧО СТЕФАНОВ" 15-17; Вх. ..., Ет. ...; Ап. ..., представлявано от И. И. Ж., да заплатят на Столична община Район "И." юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13875 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12554/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, обективирано в молба от адв. И. Ю., пълномощник на И. К. К. и ЕТ "Ситамекс - И. Ж.", за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на влязлото в сила решение № 8993 от 18.07.2016 г. на ВАС, Трето отделение, постановено по адм. дело № 9378 по описа за 2013 г. на този съд, с което е обезсилено Решение № 2442 от 12.04.2013 г., постановено по адм. д. № 6327 по описа за 2012 г. на Административен съд С. - град, 29 състав и е прекратено съдебното производство. В молбата се твърди, че е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, а именно депозирана касационна жалба с вх. № 9963/27.06.2016 г. от "Спринт" ЕООД. Според молителя налице и хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като страните И. К. К. и ЕТ "Ситамекс - И. Ж." не са били надлежно призовани, а адв. Юруков е бил в обективна невъзможност да се яви по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани, поради служебен ангажимент по друго дело. Иска се отмяна на решението на ВАС, Трето отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. П. се и разноски по делото. Ответникът - Кметът на Столична община - район "И." иска чрез юрисконсулт Иванова и юрисконсулт Савов отхвърляне на молбата за отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на искането, правилността на решението на предявените основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК прие за установено следното: Искането за отмяна на посочените основания е подадено в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по чл. 208 АПК, образувано по касационна жалба от И. К. К. и ЕТ "Ситамекс - И. Ж.", срещу Решение № 2442 от 12.04.2013 г., постановено по адм. д. № 6327 по описа за 2012 г. на Административен съд С. - град (АССГ), 29 състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-01-02-02 от 29.12.2010 г., издадена от кмета на район "И.", Столична община. С решение № 8993 от 18.07.2016 г. по адм. дело № 9378 по описа за 2013 г. ВАС, Трето отделение, е обезсилено Решение № 2442 от 12.04.2013 г., постановено по адм. д. № 6327 по описа за 2012 г. на Административен съд С. - град, 29 състав и е прекратено съдебното производство. За да обоснове този резултат тричленният състав на ВАС е установил, че предмет на спора пред АССГ е Заповед № РД 01-02-02 от 29.12.2010 г., издадена от кмета на район "И.", Столична община, с която е наредено да се изземе "общински имот, представляващ терен - общинска собственост, находящ се в гр. С., район "И.", бул. "Д. Ц.", с площ от 800,00 кв. м., попадащ в УПИ V, отреден за "СГО" и в УПИ IV, отреден за "Озеленяване и трафопост", кв. 2, м. "Дианабад" по плана на гр. С., одобрен със Заповеди № № РД 50-09-56/1989 г. и РД 09-50-1049/2005 г. на главния архитект на С.", за който имот е посочено, че е с предназначение "за паркинг" и се държи без правно основание от ЕТ "И. К.". Прието е, че касационните жалбоподатели и първоинстанционни такива - И. К. К. и ЕТ "Ситамекс - И. Ж. не са адресати на оспорената Заповед и същите нямат правен интерес от оспорването й, тъй като актът не засяга пряко и непосредствено техни законни права, свободи или законни интереси, и не създава задължения за тях. И. К. К. е подал жалбата срещу заповедта в лично качество, а неин адресат е ЕТ "И. К." - страна по Договор № 130 от 26.03.2003 г. за отдаване под наем на терен - частна общинска собственост, след прекратяването на който заповедта е издадена. Този договор е част от търговското предприятие на едноличния търговец, поради което физическото лице Колев няма право на жалба. Неоснователно е искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. В тази хипотеза актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не е в резултата процесуално нарушение или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти и не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ обстоятелства, а и новооткрити документи относно факти, твърдени през висящността на делото, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липса на съответните документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата/ новите писмени доказателства да не са били известни на страната, позоваваща се на тях. Обстоятелството, че е налице подадена касационна жалба от търговско дружество "Спринт" ЕООД не може да представлява обстоятелство, което да не е било известно на страните и което да дава основание на молителя да иска отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия намира за неоснователно искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК е налице, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай не са налице твърдяните нарушения на чл. 50, ал. и чл. 42, ал. 3 ГПК във връзка с призоваването на касационните жалбоподатели за с. з. на 30.05.2016 г. От приложената на л. 180 от адм. д. № 9378/13 г. на ВАС молба от 27.05.16 г., подадена от адв. Юруков, е видно, че страните са били уведомени за насроченото на 30.05.16 г. съдебно заседание, като в същата е заявено, че пълномощникът не може да се яви поради служебна ангажираност /насрочено за същата дата с. з. по друго дело/. Доколкото упълномощеният адвокат е предпочел да се яви по друго дело в същия час, но пред друг съд, това негово процесуално действие представлява право на личен избор за предпочитание за осъществяване на защита по отношение на определен клиент при конкуренция на дела в различни съдилища в един и същ час, но не представлява причина на препятствие, което упълномощеният адвокат да не е могъл да отстрани. От друга страна касационните жалбоподатели не са представили доказателства, от които да е видно, че същите не са могли да се явят лично. В тази насока настоящият състав напълно споделя мотивите на ВАС, Трето отделение за даване на ход на касационното производство, а именно, че "късното ангажиране на адвоката е в тежест на касационните жалбоподатели, които са разполагали с период повече от една година, за да организират защитата си по делото, а процесуалното поведение на жалбоподателите сочи, че те препятстват движението на производството и злоупотребяват с право, тъй като многократно не са могли да бъдат намерени на посочените от тях непълни адреси и номера на мобилни телефони и не се явяват по делото". По изложените съображения, не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК и искането следва да бъде отхвърлено. С оглед на резултата по делото молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община Район "И." юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав на Първа колегия,