Решение № 955 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16020/2011 г.

Решение № 955 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16020/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е образувано по касационна жалба от Цоло Александров Цолов от гр. Козлодуй в качеството му на упълномощен представител на Политическа партия /ПП/ "Българска социалистическа партия" срещу решение № 26 от 24.11.2011 г. на Административен съд Враца, IV състав по адм. дело № 634/2011 г. в частта за разноските, с която е осъден да заплати 1000 лева в полза на Румен Василев Маноев. Поддържат се доводи за прекомерност на разноските с искане за намаляването на размера съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, тъй като делото не съставлява фактическа и правна сложност. Ответната страна Общинска избирателна комисия Козлодуй не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Румен Василев Маноев чрез адвокат Михаил Димитров взема становище за неоснователност на жалбата. Участващия в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, тъй като жалбоподателят е осъден да заплати разноски в нарушение на чл. 143, ал. 4 АПК. Съгласно т. 5 когато съдът отхвърли жалбата по делото жалбоподателят плаща всички разноски включително минимално възнаграждение за един адвокат, определен съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения искът е неоценяем и минималното възнаграждение е 150 лева. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 267 ИК и е образувано по жалба на касатора срещу решение на Общинска избирателна комисия. Съдът е разгледал жалбата по същество и я приел за неоснователна, а обжалваното решение потвърдил съгласно правомощието си по чл. 267, ал. 10 ИК. При този изход на делото жалбоподателят е осъден да заплати направените разноски на заинтересованата страна Румен Василев Маноев в размер на 1000 лева, доказани и своевременно поискани. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от Административно процесуалния кодекс, когато съдът отхвърли оспорването страната за която административният акт е правилен има право на разноски какъвто е настоящият случай. Размерът на разноските се определя съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Наред с това, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящият случай по делото не се констатира искане за намаляване на размера на разноските за адвокат, поради което и няма основанието да бъдат присъдени в минималните размери на основание чл. 143, ал. 5 АПК и чл. 78, ал. 5 ГПК. Разпоредбата на чл. 143, ал. 5 АПК съдържа уредба на разноските за адвокат в минимални размери, а останалите разноски в пълен размер, което би означавало че във всички случай по административни дела разноските за адвокат следва да се присъждат в минималните им размери, което е несправедливо и е в явно противоречие с уредбата в ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Поради това следва да се приеме, че разноските по чл. 143, ал. 5 АПК представляващи възнаграждение за адвокат се присъждат в минималните им размери само ако е направено искане за намаляването им при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК. В настоящият случай такова възражение за прекомерност на разноските не се констатира по делото поради което решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение