Решение № 372 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12595/2018 г.

Решение № 372 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12595/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на секретаря на община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. Петрова, против решение № 1528 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 1792/2018 г. на Административен съд - Варна. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА), представлявано от Ю. Чолаков, представя писмено становище, в което поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е отменил решение рег. № ДОИ16000110 ВН_017 ВН от 28.05.2018 г. на секретаря на община Врана и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление рег. № ДОИ16000110 ВН_016 ВН/14.05.2018 г. на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, при съобразяване с дадените указания в съдебния акт. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи. Административното производство е образувано по заявление рег. № ДОИ16000110 ВН_016 ВН/14.05.2018 г. на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, с което е поискана следната информация: 1. Съхранява ли деловодната система в архив данни за начина на регистриране и означаване на постъпващите документи – автоматичен или ръчен?; и 2. При регистрирането на документ с рег. № ДОИ16000110 ВН_001 ВН_001 ВН от 01.08.2016 година, това означение и тази дата автоматично ли са генерирани от системата или са изписани чрез клавиатурата ръчно?. С оспореното решение рег. № ДОИ16000110 ВН_017 ВН от 28.05.2018 г., секретарят на община Варна е постановил, че отказва да предостави достъп до заявената информация, тъй като исканата със заявлението информация не отговаря на критериите за обществена информация, съгласно легалната законова дефиниция по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. При тези факти, съдът правилно е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Правилен е изводът на първостепенния съд, че поисканата със заявлението информация относно това дали се съхраняват в деловодната система в архив данни за начина на регистриране и означаване на постъпващите документи – автоматичен или ръчен и при регистрирането на документ с рег. № ДОИ16000110 ВН_001 ВН_001 ВН от 01.08.2016 година, това означение и тази дата автоматично ли са генерирани от системата или са изписани чрез клавиатурата ръчно, е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че информацията достъп, до която се иска не попада в приложното поле на Закона за достъп до обществена информация. В случая със заявлението се иска достъп до информация във връзка с начина на регистрирането и означаването на документи в деловодната система, която е от значение заявителят да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект, а и безспорно информацията е свързана с правомощията и дейността на органа. Съдът е изложил правно аргументирани доводи в тази насока, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да се преповтарят. Правилно съдът е посочил, че поисканият достъп до процесната информация не би следвало да бъде ограничаван, тъй като информацията е свързана с обществения живот и би способствала за защита интереса на обществото, досежно изразеното съмнение за възникнало нарушение относно антидатиран документ. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация направените разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,