Решение № 11199 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8208/2024 г.

Производството е по чл.237 чл.244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна, подадено от П. Д. П. на влязло в сила определение 7334 от 04.07.2023г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд трето отделение по адм.д.5906/2023г., с което е оставено в сила определение 4223 от 18.05.2023г., постановено от Административен съд София-град по адм.д.4538/2023г. С искането за отмяна е релевирано основанието по чл.239, т.5 от АПК, предвиждащо отмяна на влязъл в сила съдебен акт в случай, че страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Излагат се съображения, че в нарушение на процесуалните правила касационният състав не е допуснал исканата графологична експертиза, с което е нарушил процесуалните права на страната за доказване на изложените в частната жалба твърдения. Направено е искане за отмяна на определението, постановено от тричленния състав на ВАС и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, с представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрк.Петрова, излага подробни съображения за неоснователност на искането за отмяна, поради което заявява искане за отхвърляне. Иска присъждане на разноски за производството. Ответникът Електроразпределение Юг ЕАД не взема становище по искането. Искането за отмяна е подадено в едногодишния срок по чл.240, ал.3 от АПК и от страна, за която съдебният акт, с който се прегражда развитието на производството е неблагоприятен, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Трайно и безпротиворечиво в практиката се приема, че разпоредбата визира няколко хипотези, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав и е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Общото между тях е, че е нарушено процесуалното право на страната да вземе участие лично или чрез надлежен представител в процеса, което е довело да нарушаване на правото й на защита и се е отразило върху правилността на постановеното от съда решение. В случая не са налице визираните в разпоредбата на чл.239, т.5 от АПК хипотези на нарушаване на процесуалните права на искателя. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на защита и участие в процеса на П. Д. П. да е било възпрепятствано или ограничено. В образуваното пред Административен съд София-град производство по оспорване на решение Ж-2 от 10.01.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране съдът е извършил дължимата проверка по допустимост на оспорването и е приел, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния процесуален срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което и на основание чл.159, т.5 от АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното производство. Изводът на съда е направен при съобразяване на представеното с преписката съобщение за уведомяване на жалбоподателката за постановеното решение. В известието за доставка изрично е вписана пратката - писмо изх. Е-11П-00-1018/ 12.01.2023г. на КЕВР. От приложеното по делото писмо с тази сигнатура изрично е вписано, че се изпраща препис от решение Ж-2 от 10.01.2023г. КЕВР. Преписът от решението е изпратен на адреса, посочен от жалбоподателката в жалбата, по която е образувано административното производство, а именно гр.Нова Загора, [улица]. Няма данни в хода на административното производство жалбоподателката да е уведомила административния орган за смяна на посочения в жалбата адрес. В приложеното известие е отбелязано, че пратката е получена лично от адресата. Срещу определението е подадена частна жалба, която е разгледана от касационен състав на трето отделение на Върховния административен съд, поради което не може да се приеме, че процесуалните права на жалбоподателката са ограничени. С частната жалба е заявено доказателствено искане по което касационният състав се е произнесъл в мотивите на оспореното определение, като се е позовал на разпоредбата на чл.220 от АПК забраняваща нови фактически установявания в касационното производство. Освен на посоченото правно основание доказателственото искане е недопустимо и с оглед разпоредбата на чл.219, ал.1 от АПК, допускаща в касационното производство представяне само на писмени доказателства, а направеното пред касационната инстанция доказателствено искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза е гласно доказателствено средство. Останалите доводи изложени в искането за отмяна са относими към правилността на определението на тричленния състав на Върховния административен съд и не следва да бъдат разглеждани в производството по отмяна. С оглед на тези доводи настоящият съдебен състав счете, че искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 249 от АПК своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Предвид фактическата и правна сложност на спора и обема на предоставената защита, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща законът, искането следва да бъде уважено за сумата от 100 лв. Воден от горното и на основание чл.244, ал.1, предложение първо от АПК, Върховния административен съд петчленен състав на първа колегия