Решение № 6561 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2196/2019 г.

Решение № 6561 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2196/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Онар" ЕООД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. С. Жеков срещу решение № 7784/19.12.2018 г., постановено по адм. дело № 13626/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22221017001349-091-001/23.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1761/06.11.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП за начислен на дружеството ДДС в размер на 727 763, 14 лв. на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че от събраните по делото доказателства се установява, че не са налице липси на консерви риба тон, гъши дроб и бял боб за данъчен период на месец януари 2017 г., а посочената стока е била унищожена през месец май 2017 г., което води до категоричен извод, че не е липсвала през месец януари 20017 г. В тази връзка касационният жалбоподател излага доводи, че процесните стоки през месец май 2017 г. са предадени на "Син кръст 2016" ООД и са унищожени, за което твърди, че са представени доказателства, вкл. и протокол на инспектор от Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) при Министерство на земеделието и храните. Приетото от съда становище, че срокът на годност на стоките не би изтекъл и бракът е извършен неправилно, касаторът счита, че не са налице липси на стоки. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. С. Жеков. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Бакърджиева я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Онар" ЕООД срещу оспорения ревизионен акт, с който на дружеството е начислен ДДС в размер на 727 763, 14 лв. на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че в нито един от представените с възражението срещу ревизионния доклад от жалбоподателя доказателства – протоколи за брак, както и протокол, подписан от инспектор на БАБХ не съдържат данни и не са съпроводени с документи, от които да се установява кога изтича срокът на годност на всяка партида или стоков-материален запас. Не са представени според съда и доказателства, че жалбоподателят е закупил стоките вече с изтекъл срок на годност. Относно съставените от жалбоподателя протоколи за брак съдът е приел, че те са вътрешни документи, засягащи дейността на предприятието и спазвайки принципа на документална обоснованост, в тежест на задълженото лице е да докаже достоверността на съдържанието им, съответно наличието на предпоставките по чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС. Съдът не е ценил като убедително доказателство и представеният констативен протокол № 0011374/26.05.2017 г., подписан от инспектор на БАБХ, удостоверяващ изтекъл срок на годност на бракуваните стоки, тъй като в него не се съдържа каквато и да било информация за срока на годност на стоките, обозначен на етикетите. В обжалваното решение се съдържат мотиви, че без доказателства за всеки един от видовете стоки – кога са произведени, от коя партида са, какъв е срокът им на годност според производителя, обозначен на стоките, както и отбелязването в протоколите за брак само на вида и количеството на стоките, съдът е приел, че не представлява годно доказателство, че бракуването е на основание изтекъл срок на годност. Съдът се е позовал и на относимите разпоредби на чл. 20 и чл. 21 от Закона за храните (ЗХ), както и е приел, че законът дава възможност при липса на изричен нормативен акт, данъчните субекти да прилагат фирмен стандарт, в който да бъдат установени допустимите норми на брак, но такъв не е представен от жалбоподателя. Относно съдебно-счетоводната експертиза според съда в нея освен извършените счетоводни записвания, което не се оспорва от приходните органи, не релевира безспорен извод за действително бракуване на процесните стоки. При съвкупната преценка на доказателствения материал съдът е направил извод, че законосъобразно с ревизионния акт е начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, както и че жалбоподателят не е доказал изключенията, предвидени в чл. 80, ал. 2 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е възприел констатациите на ревизионния акт, че е налице липса на стоки - консерви риба тон, гъши дроб и бял боб. Този извод съдът е направил след обстойна преценка на представените от жалбоподателя доказателства с възражението срещу ревизионния доклад макар, че в хода на ревизията приходните органи са изискали от ревизираното лице доказателства във връзка с твърденията му, че не е налице липса на спорните стоки, а брак поради изтекъл срок на годност, но такива не са били предоставени на ревизорите. Въпреки това и в ревизионния акт и в обжалваното съдебно решение са обсъдени представените с възражението срещу ревизионния доклад доказателства – договор за предоставяне на логистични услуги с "Агрофина" ЕООД, потвърдителна бележка № 0... 10/15.05.2017 г., издадена от "Син кръст 2016" ООД, фактури, констативен протокол от 26.05.2017 г., подписан от инспектор на Областна дирекция – гр. София при БАБХ, протоколи от 17.04.2017 г. 20.04.2017 г. и 22.04.2017 г. за бракуване на материални запаси между "Онар" ЕООД и "Агрофина" ЕООДС и договор с "Агрофина" ЕООД за унищожаване чрез инсинериране на установени за негодни материални запаси чрез използване на мобилна инсталация – инсинератор. Преценката на съда относно тези доказателства – частни удостоверителни документи без материална доказателствена сила, е правилно. След като ревизията е изискала официално от касационния жалбоподател да представи доказателства, потвърждаващи неговото твърдение за бракуване на стоки поради изтекъл срок на годност и те не са били представени в дадения от ревизорите срок, а едва с възражението срещу ревизионния доклад, обосновано и в ревизионния акт и в съдебното решение е прието, че те не установяват твърденията на жалбоподателя. Наистина няма пречка доказателствата, обусловящи доводите на задълженото лице да бъдат представени по-късно, но в процесния случай в нито един от изброените документи няма необходимите за доводите на касатора данни, а именно – кога е изтекъл срокът на годност на процесните консерви риба тон, гъши дроб и бял дроб, за да се приеме, че не са налице липси на стоки, за които с ревизионния акт законосъобразно е начислен ДДС предвид разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Освен това в тези документи липсва информация и за партидните номера на стоките, както и сертификати за качеството им. При така установеното не е налице изключението на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС – бракуване на стоки с изтекъл срок на годност, за да се приеме тезата на касатора, че не е следвало да се коригира данъчният кредит, който е ползван от него при покупката на стоките на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Следва да се има предвид, че в § 1, т. 34 от ДР на Закона за храните се съдържа дефиниция за "негодна храна за консумация от човека" и в нея един от показателите за това е изтекъл срок на годност, което означава, че и за случая този показател е от особена важност, за да може да се ценят като годни представените доказателства от жалбоподателя, макар и със закъснение с възражението срещу ревизионния акт, а не, когато са поискани от приходните органи при провеждане на ревизията. В чл. 10, ал. 1 от същия закон изрично е указано, че срокът на годност следва да бъде част от данните при етикетирането от производителя на съответната стока. При липса на данни за този срок, касационният жалбоподател нито в хода на ревизията, нито с възражението срещу ревизионния доклад, нито в първоинстанционното съдебно производство е доказал, че стоките са бракувани поради изтекъл срок на годност. Правилно и приходните органи, а впоследствие и съдът са се позовали на разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от Закона за храните, според които търговците на храни се задължават да водят така счетоводството си, за да може във всеки един момент да се установят всички характеристики на стоките, вкл. и срокът им на годност. В този смисъл обосновани са констатациите в ревизионния акт, подкрепени и от съда, че при недоказване от жалбоподателя кога са произведени процесните хранителни стоки, от коя партида са и какъв е срокът им на годност, не е установено по безспорен начин, и че същите са бракувани, защото не са били годни за консумация поради изтекъл срок. Непредставянето на вътрешен фирмен стандарт обосновано е прието в обжалваното решение, че не е изяснено от жалбоподателя как са съхранявани стоките и какъв е технологичният брак на същите, поради което обосновано в съдебния акт е прието, че е налице основанието по чл. 79, ал. 3 ЗДДС и е коригирано правото на данъчен кредит чрез начисление на ДДС в размер на 727 763, 14 лв. По делото не са налице категорични доказателства, че спорните стоки са унищожени чрез инсинериране от "Син кръст 2016" ООД на 15.05.2017 г., поради което констативният протокол на БАБХ е изготвен само въз основа на документи, а не при проверка на бракуваните стоки. Приетата от първоинстанционният съд съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С. Миткова е установила документиране в счетоводството на бракуване на стоките, но вещото лице е направило и правни изводи, за които не притежава компетентност, а именно, че е извършено бракуване на стоките от "Онар" ЕООД. Правилно решаващият съд е изложил мотиви относно експертизата, че документалната отчетност и счетоводните записвания, установени от вещото лице, не релевират безспорен извод за действително бракуване на процесните стоки на твърдяното от касатора основание - изтекъл срок на годност, респ. тяхното унищожаване. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид направеното искане в съдебно заседание на 9.04.2019 г. от юриск. Бакърджиева, на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 808 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение