Решение № 1056 от 30.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2023 г.

Производството е по реда на чл. 459, ал. 8 и ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Христова-Илиева, подадена чрез упълномощен адвокат Р. Атанасова, против решение 182 от 21.11.2023 г., постановено от Административен съд Ямбол, по адм. д. 320/2023 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател в решението не са обсъдени доводите му за нарушение на изискването на чл. 264, ал.1 ИК и Методическите указания на ЦИК, предвид обстоятелството, че в избирателния списък не са вписани номер и вид на документ за самоличност на конкретно посочени лица. В тази връзка изразява становище, че след като избирателният списък не е съставен по установените в закона форма и ред, няма характера на официален свидетелстващ документ, няма материална доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства и следва да бъде считан за частен документ. Излага, че невписването в избирателния списък на вида и номера на документите за самоличност на посочените лица не позволява да бъде преценено дали гласувалите лица са имали и са представили пред СИК валиден документ за самоличност, съобразно изискванията на чл. 263, ал.1 и ал. 2 ИК, което само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това касационният жалбоподател поддържа, че извършената поправка в протокола, съставен от ОИК Елхово, в графа Брой на намерените в избирателните кутии недействителни гласове /бюлетини/ не е оформена и удостоверена по реда на чл. 274, ал. 3 ИК. Според жалбоподателя, противно на задължението регламентирано в чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е проверил законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като се е задоволил да посочи кратки мотиви за да обоснове решението си. На последно място жалбоподателят счита, че в нарушение на правилата на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът е отказал да извърши проверка на истинността на заявленията по чл. 36 ИК. С касационната жалба и с молба от 16.01.2024 г. претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да се уважи първоначално подадената жалба, да бъде отменено решението на ОИК-Елхово и да бъде обявен за недействителен изборът на кмет на [населено място], община Елхово, област Ямбол. Ответниците - Общинска избирателна комисия Елхово, Е. Танчева и Политическа партия "ГЕРБ" не изразяват становище по касационната жалба и в проведеното съдебно заседание не се представляват. Ответникът - Коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България" в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба, като счита, че оспореното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и процесуалните правила. По подробно изложените в отговора съображения поддържа, че в хода на изборния процес са допуснати съществени нарушения на императивните материалноправни и процесуалноправни норми на ИК относно подготовката и провеждане на местните избори на основата на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, които нарушения са основания за обявяване недействителност на избора. Пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да бъде обявен за недействителен изборът за кмет на [населено място], община Елхово, област Ямбол. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Според участващия по делото прокурор съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, като ги е обсъдил ведно с направените възражения на страните по делото и въз основа на тях е извел обосновани правни изводи. Поддържа липсата на съществени нарушения на изборния процес, съобразно тълкуването, дадено в Решение 13/28.11.2013 г. на КС по КД 14/2013 г., които да са основание за обявяване на недействителност на проведения избор. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на М. Христова-Илиева за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 7 - дневен срок, визиран в чл. 459, ал. 8 ИК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 182 от 21.11.2023 г. е признато за недоказано оспорването от заинтересованата страна Коалиция Продължаваме промяната - Демократична България на истинността на протоколите на секционната и на общинската избирателни комисии, както и на избирателния списък в частта, касаеща вписване на лица по настоящ адрес и в частта за положените подписи на лицата, вписани под 85, 86 и 89 от избирателния списък, а именно С. Пенев, С. Иванова и С. Митев; потвърдено е Решение 97-МИ/ Елхово от 10.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия - Елхово за определяне на изборните резултати от проведените на 29.10.2023 г. избори за кмет на кметство [населено място], общ. Елхово, обл. Ямбол. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Ямбол е разпитал в качеството на свидетели Р. Георгиева, М. Колева и М. Иванов, от показанията на които е установил, че много от лицата, които са вписани в избирателния списък не живеят в селото, както и че С. Пенев, С. Иванова и С. Митев са били в [населено място] в изборния ден и са гласували. В тази връзка, като се е позовал на разпоредбите на чл. 36, чл. 396, ал. 1 и § 1, т. 4 ДР на ИК, е приел, че законодателят не е поставил изискване за фактическо пребиваване в съответното населено място, а единствено за регистрация по постоянен и настоящ адрес. Съдът е съобразил, че според приложените към делото заявления за вписване в избирателния списък по настоящ адрес и от списъка на регистрираните към 28.04.2023 г. лица по настоящ адрес, всички 14 лица подали заявление по чл. 36 от ИК са били с регистриран настоящ адрес в [населено място] повече от 6 месеца преди изборния ден. Административният съд е уважил искането за жалбоподателя за извършване на оглед на бюлетините за преценяване на тяхната действителност и като е извършил преглед и преброяване, е установил съответствие с данните, вписани в протокола. Единствено е призната за действителна една от бюлетините, върху която е отбелязано, че се гласува за 66 и която погрешно е отчетена от избирателната комисия като недействителна. Според съда обаче, обстоятелството, че получените гласове за жалбоподателката М. Христова - Илиева от 35 стават 36, не променя крайния резултат от проведения избор, тъй като по правилата на чл. 452, ал. 3 ИК избран за кмет е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове. При положение че действителните гласове в настоящия случай са 80, при получени 42 броя гласове за кандидата с 7 Е. Танчева, правилно същата е била обявена за избрана за кмет на [населено място]. Във връзка с оспорването истинността на протоколите на секционната и на общинската избирателни комисии, както и на избирателния списък в частта, касаеща вписване на лица по настоящ адрес и в частта за положените подписи на лицата, вписани под 85, 86 и 89 от избирателния списък, а именно С. Пенев, С. Иванова и С. Митев, решаващият съд е съобразил, че тези документи представляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179 ГПК и се ползват с материална доказателствена сила. Преценил е, че по правилата на чл. 193 ГПК доказателствената тежест се носи от страната, която оспорва официалния документ, в случая заинтересованата страна Коалиция Продължаваме промяната - Демократична България, която, въпреки дадените от съда указания, не е успяла да установи твърденията си и поради това оспорването е признато за недоказано. При така установеното от фактическа и правна страна, административният съд е приел, че жалбата на М. Христова - Илиева е неоснователна и не следва да бъде уважена. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени отклонения и противоречия, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в съдебното решение точно е констатирано, че при спазване на правилата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ИК всички лица, подали заявления за вписване в избирателния списък по настоящ адрес са били с регистриран настоящ адрес в [населено място] повече от 6 месеца пред изборния ден общо 14 лица. Макар от показанията на разпитаните по делото свидетели да се установява, че много от лицата живеят и работят извън [населено място], законосъобразно първоинстанционният съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ИК и легалната дефиниция на понятието "живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място", формулирана в §1, т. 4 от ДР ИК. Последната се свързва с адресна регистрация на лицето по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство, като законодателят е придал правно значение на регистрацията, а не на това дали лицето фактически живее на адреса. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, касаещи липсата на произнасяне на първоинстанционния съд по доводите му за нарушение на изискването на чл. 264, ал. 1 ИК и Методическите указания на ЦИК. Предметът на производството е определен от нормата на чл. 459, ал. 7 ИК, съгласно която съдът се произнася по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия в 14-дневен срок от образуване на производството, като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по ал. 1. Тази норма е изключение от общото правило на чл. 168, ал. 1 АПК, предвид специфичния характер на процесните правоотношения по оспорване по реда на ИК, поради което съдът е задължен да прецени само основанията и доказателствата, така както са инвокирани в първоначално подадената жалба, предявена в 7 - дневния преклузивния срок, визиран в чл. 459, ал. 1 ИК. Доводи относно непълнотата на съставения от СИК протокол са наведени за първи път в проведеното на 09.11.2023 г. съдебно заседание пред административния съд, но не и в първоинстанционната жалба. Освен това, дори и да се приеме, че първостепенният съд не се е произнесъл по възражението му, че извършената поправка в протокола, съставен от ОИК Елхово, в графа Брой на намерените в избирателните кутии недействителни гласове /бюлетини/, не е оформена и удостоверена по реда на чл. 274, ал. 3 ИК, това нарушение не се преценява като съществено. Това е така, защото е уважено искането на жалбоподателя и е извършен преглед и ново преброяване на бюлетините, при което е установен броят на действителните гласове, включително е призната за действителна бюлетината, която е отчетена от избирателната комисия като недействителна. В резултат на преброяването гласовете за жалбоподателката М. Христова - Илиева от 35 са коригирани на 36, което обаче правилно е преценено от административния съд като обстоятелство, което не може да промени крайния резултат от проведения избор, при положение, че от 80 действителни гласа кандидатът с 7 - Е. Танчева е получил 42. Обжалваният съдебен акт е в съответствие с постановеното в Решение 13/28.11.2013 г. по конституционно дело 14/2013 г. на Конституционния съд на Република България, съгласно което за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва едновременно да са налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, както и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите и каквото с оглед данните от приобщените по делото доказателства, не е налице в процесния случай. Обосновано първостепенният съд не е допуснал съдебно-графологична експертиза, тъй като жалбоподателят не е оспорил подписите, които лицата, подали заявление по чл. 36 ИК, са положили в част I на избирателния списък. Изявление в посочения смисъл е било надлежно отразено в протокола от проведеното на 16.11.2023 г. съдебно заседание, като от страна на жалбоподателя изрично е посочено, че не допуска някой да си позволи да подправи тези подписи пред 7 души преброителна комисия. Според настоящия съдебен състав отказът на съда да допусне претендираната експертиза е законосъобразен, включително защото такова искане не се съдържа в първоинстанционната жалба. Както беше посочено, съгласно правилото на чл. 459, ал. 7 ИК, съдът се произнася по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по ал. 1, т. е. в жалбата, подадена в 7-дневния срок от обявяване на оспореното решение на ОИК. Всички доводи в първоначално подадената жалба са били обсъдени и са били уважени всички своевременно заявени доказателствени искания извършено е повторно преброяване на бюлетините от изборната секция в [населено място], община Елхово, включително е извършен оглед /преглед/ на недействителните бюлетини, изискан е списъкът на регистрираните към 28.04.2023 г. лица по настоящ адрес, допуснати са до разпит трима свидетели при режим на довеждане за установяване на твърдените от жалбоподателя обстоятелства. Независимо от положените от жалбоподателя процесуални усилия и събраните по делото доказателства, не е била оборена материалната доказателствената сила на протокола на СИК, съответно не е била доказана незаконосъобразността на оспореното решение 97-МИ/ Елхово от 30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия Елхово. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Страните не претендират разноски, поради което такива не се присъждат. На основание на горното и на чл. 459, ал. 8 ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,