Решение № 546 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2015 г.

Решение № 546 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Цветелина Маркова, срещу решение № 23/9.04.2015 г., постановено по адм. дело № 240/2014 г. от Административен съд-Видин, в частта, с която е отменено уведомително писмо изх. № 02-050-6500/4100/24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. -2013 г. за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ по общо заявление за подпомагане с УИН 05/200513/84321, в частта му относно наложена санкция за бъдещ период в размер на 1 996.09 лв. Релевирани са доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо в отменената му част. Ответникът - Светлин Красимиров Станчев в писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Видинският административен съд е отменил по жалба на Светлин Красимиров Станчев уведомително писмо изх. № 02-050-6500/4100/24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. -2013 г. за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ по общо заявление за подпомагане с УИН 05/200513/84321 в частта му относно наложена санкция за бъдещ период в размер на 1 996.09 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на Светлин Красимиров Станчев срещу уведомителното писмо, в частта, с която е отказано финансово подпомагане за БЗС 38995-4-1-1 с площ от 1.4 ха. В тази му част решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила. За да постанови отменителния резултат, съдът е приел, че в частта относно наложената санкция за бъдещ период в размер на 1 996.09 лв поради 100% наддеклариране, уведомителното писмо е незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон. Нарушена според съда е разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Изложено е, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане и заявление за плащане за първи път по поет от него петгодишен агроекологичен ангажимент. По мотиви, че не се установява, административният орган да е одобрил за участие в мярката, заявеното за участие в последната БЗС, както и да е уведомил кандидата за подпомагане, за одобряването, респективно - неодобряването на площта, с която е кандидатствал, съдът е приел, че не е налице основание за налагането на санкция. Предпоставка за поемане на съответния ангажимент било одобряването на площите, за което кандидатът следвало да бъде уведомен. Доколкото в случая заявлението за плащане е подадено едновременно със заявлението за подпомагане, при все че още липсва информация одобрени ли са заявените от кандидата площи за участие в мярката, а парцели, животни и пчелни семейства, които не са одобрени за участие, не следва да се считат за декларирани и се изключват от подпомагане без земеделския стопанин да търпи санкции за тях и според Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., одобрена със заповед № РД 09-1117/17.08.2012 г. на министъра на земеделието и храните, съдът счита санкцията за неправилно наложена. Поради това, че атакуваното уведомително писмо инкорпорира и отказ за одобрение за участие в мярката, съдът приема, че не е налице основание за прилагането на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за налагане на санкция на жалбоподателя, тъй като се касае за неодобрение на заявените за подпомагане площи. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до евентуално неправилно приложение на материалния закон. Видно от данните по делото, Светлин Красимиров Станчев е подал едновременно заявление за подпомагане с УИН 05/200513/84321 за кампания 2013 г. и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания, като 2013 г. е първа година по поетия ангажимент. По силата на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. -2013 г. Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, изпраща на кандидатите за подпомагане уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие площи, животни или пчелни семейства в мярка "Агроекологични плащания". В случая първоинстанционният съд необосновано и неправилно приема за установено, че е нарушена цитираната разпоредба от Наредбата, без да изследва въпроса извършена ли е процедура по одобряване на площта и уведомен ли е заявителят за това. Пред касационната инстанция са представени уведомително писмо за одобрение изх. № 01-6500/9852/12.09.2013 г. и обратна разписка за получаването му от 15.09.2013 г. Тези доказателства променят изцяло фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, като съществено повлияват изводите му относно това правилно ли е наложена на земеделския производител санкция за бъдещ период. С разпоредбата на чл. 220 АПК изрично е предвидена забрана за нови фактически установявания в касационното производство, поради което и се препятства възможността касационната инстанция да извърши проверка на релевантните по спора факти. Това налага връщане на делото за ново разглеждане и обсъждане налице ли са предпоставките за налагане на санкция за бъдещ период, едва след като се изследва въпросът одобрена ли е била площта, с която заявителят е кандидатствал за подпомагане по мярка 214 и надлежно ли е бил уведомен същият за това. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, предложение второ, поради което решението следва да бъде отменено в обжалваната му част, а делото - върнато на Административен съд-Видин, за ново разглеждане от друг състав. Предвид изхода от делото въпросът за разноските следва да бъде решен съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, а именно - от административния съд при новото му разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,