Решение № 437 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2014 г.

Решение № 437 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петя Евгениева Любомирова, жив. в гр. Русе, чрез процесуален представител, против решение № 7006/14.11.2013 г. по адм. дело № 8420/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването й против заповед № 431/6.08.2013 г. (неправилно посочена в съдебния акт с № 481/6.08.2013 г.) на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която е прекратено служебното й правоотношение на длъжност директор на дирекция "Бюро по труда" - гр. Русе, считано от 6.08.2013 г., в частта относно определената дата за прекратяване на правоотношението. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на изискванията на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК, и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, редовно призован, чрез процесуален представител, в писмени бележки и в съдебно заседание, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е заповед № 431/6.08.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която е прекратено служебното правоотношение на Петя Любомирова, считано от 6.08.2013 г., в частта относно определената дата на прекратяване на служебното правоотношение. На 19.07.2013 г. г-жа Любомирова е подала до органа по назначаването заявление за прекратяване на служебното й правоотношение, поради несъвместимост, възникнала на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като е посочила, че започва работа по трудов договор, сключен на 18.07.2013 г., в който е посочено, че същият се сключва, считано от 26.07.2013 г. Представена е и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № от 25.07.2013 г., в която в графата отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) е посочено уведомлението на Любомирова с отбелязването, че датата на договора е след датата на подаване на уведомлението. В тази връзка с писмо, изх. № 94ПП/0059/25.07.2013 г. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е уведомил настоящия касатор, че не са налице основания за прекратяване на служебното й правоотношение поради несъвместимост, тъй като трудовото правоотношение по представения трудов договор не е възникнало предвид обстоятелството, че не са представени доказателства за регистриране на трудовия договор в Националната агенция за приходите. Съдът приема, че с уведомително писмо от 26.07.2013 г. до изпълнителния директор на Агенцията по заетостта Любомирова е изпратила на административния орган заверено копие на уведомление по чл. 62 от КТ. Служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, поради наличието на несъвместимост по чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, като същото е прекратено, считано от 6.08.2013 г. За да отхвърли оспорването, от правна страна съдът приема, че не са били налице основанията за отмяна на административния акт по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Няма спор между страните, че несъвместимостта е възникнала на 26.07.2013 г. Спорът между страните е бил относно датата, на която следва да се прекрати служебното правоотношение като касаторът поддържа, че това следва да бъде датата на подаденото уведомление до органа по назначаването (26.07.2013 г.), която дата съвпада с датата на възникване на обстоятелството, породило несъвместимостта. Съгласно чл. 27 от ЗДСл когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2, за каквото няма спор между страните, че е налице, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че органът по назначаването, за да прекрати служебното правоотношение на визираното основание, следва да се увери, че трудовото правоотношение с Любомирова е възникнало. Трудовото правоотношение възниква с наличието на сключен трудов договор между работодателя и работника или служителя. Несъвместимостта е възникнала на 26.07.2013 г., а уведомителното писмо е било доведено до знанието на органа по назначаване на 29.07.2013 г., видно от предоставените по делото доказателства, и задължението за прекратяване на правоотношението възниква от тази дата, както правилно сочи първоинстанционния съд, а заповедта за прекратяване и произнесена на 6.08.2013 г. Настоящата инстанция споделя виждането на първоинстанционния съд, че Законът за държавния служител не съдържа правна норма, по силата на която органът по назначаването да се задължи в определен срок да прекрати служебното правоотношение поради несъвместимост. В процесния случай служебното правоотношение на Любомирова е било прекратено в разумен 7-дневен срок от представянето на доказателства за възникването на трудовото правоотношение, следователно правилно съдът е приел, че липсва нарушение на материалния закон на конкретно соченото основание. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 б. "а", предл. второ от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,