Решение № 7982 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3263/2015 г.

Решение № 7982 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3263/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап, 38, представлявано от управителя К. П., чрез адв. Пламена Василева срещу Решение № 88 от 07.01.2015 г. по адм. дело № 10791/2011 г. по описа на Административния съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 01-1102564 от 19.05.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - [населено място], потвърден с решение № 1812 от 13.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ), сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - [населено място] при Централното управление (ЦУ) на НАП., с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 43 578 лв. и лихви в размер на 5 146.03 лв. по фактури, издадени от [фирма] и [фирма] за данъчни периоди м. 04, м. 10, м. 12.2009 г., м. 01, м. 03, м. 06 и м. 09.2010 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно разпределение на доказателствената тежест и необсъждане на всички представени доказателства по делото. Според касатора съдът не е взел предвид факта, че по всички фактури е извършено плащане, а от представените по делото доказателства се установява, че доставчиците са разполагали с материална, техническа и кадрова обезпеченост. Ревизираното лице намира, че дори доставчиците да не са разполагали с такава обезпеченост, това не е основание, да му бъде отказан данъчен кредит. В тази насока се позовава на практиката на Върховвния административен съд и на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. Иска обжалваното решение да бъде отменено и претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - [населено място], при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кожухарова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 850 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е процесният РА, с който на ревизираното лице на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2, във връзка с чл. 9 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е отказано право на даъчен кредит в общ размер на 43 578 лв. по фактури, издадени от [фирма] и [фирма]. На ревизираното лице не е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04, м. 10, м. 12.2009 г., м. 01 и м. 03.2010 в общ размер на 27 648 лв. по шест фактури издадени от [фирма], с предмет на доставка "авансови и междинни плащания по договори за консултантски услуги" и за данъчни периоди м. 06 и м. 09.2010 г. в общ размер на 15 930 лв. по две фактури издадени от [фирма], с предмет на доставка "плащанe по договори от 01.03.2010 г. " и "плащане по договор TD2 от 01.06.2010 г. ". По време на ревизията и двамата доставчика са намерени и са им извършени насрещни проверки. По доставките от [фирма] са депозирани: копия на процесните фактури, доказателства за плащане, оферти, три договора и приемо-предавателни протоколи към тях, в които е посочено, че в офиса на ревизираното лице на съответните дати са предадени копия на междинни доклади, доклади за изпълнение на дейности, окончателен вариант на прединвестиционно проучване по съответните проекти, техническа документация, без да са представени самите доклади, прединвестиционно проучване и техническа документация, които са действителният резултат на процесните доставки. По доставките от [фирма] са представени: копия на процесните фактури, доказателства за плащане, договори, съгласно които на доставчика е възложена експертна консултантска помощ по проект, изпълняван от възложителя при изготвяне на архитектурни решения и ПУП за регионалните центрове за управление на отпадъците в региони С. З., Л. и К. (договор TD/01.03.2010 r.), както и експертна консултантска помощ по проекта на възложителя при изготвяне на Тръжни документи за строителство по правилата на ФИДИК - Червена книга за регионалните центрове за управление на отпадъците в региони С. З., Л. и К., отпадъците и за изготвяне на тръжни документи за участие в процедура за възлагане на строителство и ППП. Пред първоинстанционния съд е назначена основна и допълнителна Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Вещото лице по основната ССЕ е дало заключение, че процесните фактури са осчетоводени от ревизираното лице по сметка 602 - разходи за външни услуги за съответните периоди и фактурите са вписани в дневниците за покупки на получателя за съответните данъчни периоди. Доставчиците не са намерени от вещото лице, поради което счетоводството им не е проверено. Поради ненамирането на доставчиците е допусната допълнителна ССЕ, в която вещото лице да провери събраните документи от органите по приходите във връзка с доставчиците. Вещото лице по допълнителната ССЕ е посочило, че не може да даде заключение дали процесните фактури са осчетоводени при доставчиците без наличието на главна книга по съответните сметки, а отразяването на фактурите в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС не означава изрично отразяване и в счетоводството на доставчиците. Вещото лице е посочило, че доставчиците [фирма] и [фирма] са имали кадрова обезпеченост, не са разполагали с ДМА, но [фирма] е разполагал с материални запаси. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, първоинстанционният съд, обосновано на събраните доказателства, е приел, че по процесните фактури е налице плащане, но от представените доказателства не може да се установи точно какъв е бил предметът на спорните услуги, кой ги е извършил и дали са използвани за икономическата дейност на рвевизираното лице или са били предмет на последваща реализация. Съдът е кредитирал основното и допълнително заключение на вещото лице по ССЕ, но е приел, че само въз основа на процесните фактури и тяхното счетоводно отразяване при ревизираното лице не може да се установи, че доставките са реални. По отношение на допълнителното заключение на вещото лице по ССЕ, съдът е посочил, че в същото е прието, че доставчиците са разполагали с кадрова обезпеченост, но от него не се установява, че същите са имали необходимата компетентност за да извършат спорните услуги. Съдът е изложил мотиви, че само по себе си недоказването доставчикът да е разполагал с квалифициран персонал не изключва правото на данъчен кредит по спорните фактури, но съчетано с недоказване на реалното извършване и предаване на конкретен предмет, получен от ревизирания получател по фактурите, води до заключението, че правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно. Неоснователно е касационното оплакване на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест по делото. С определението от 16.01.2012 г., административният съд е указал на ревизираното лице, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В същото определение е указано на дружеството, че в срок до датата на съдебното заседание следва да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, както и да представи писмени доказателства. В тежест на ревизираното лице е доказването на реалното извършване на доставките, по които се претендира данъчен кредит, като първа предпоставка за признаване на това право. Административният съд е обсъдил задълбочено всички събрани доказателства по делото и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи. В мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения по отношение на осъщественото плащане по процесните фактури, като първоинстанционният съд правилно е приел, че само въз основа на издадените фактури, счетоводното им отразяване при получателя и обстоятелството, че сумите по тях са изцяло платени, не се доказва, че спорните услуги са реално осъществени. Относно липсата на обезпеченост при доставчиците за изпълнение на консултантските услуги, като основание за отказ на данъчен кредит, настоящият състав на касационната инстанция намира следното: Цитираната съдебна практика на Върховния административен съд е неприложима към настоящия спор, защото правото на данъчен кредит по процесните фактури не е отказано само поради липсата на обезпеченост на доставчиците. Принципно правилно касаторът поддържа, съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС, че получателят по реално изпълнена облагаема доставка, документирана с валиден, отговарящ на изискванията данъчен документ, съдържащ достатъчно подробна информация за документираното данъчно събитие, не може да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата само защото не е представил доказателства за техническия и персонален капацитет на доставчика да извърши доставката. В случая обаче, предметът на издадените фактури е много общ, като видно от фактурите същите са издадени във връзка с конкретни договори. В представените договори обаче няма никаква конкретизация какви точно действия следва да са извършили доставчиците, за да получат уговорените в тях възнаграждения. От представените договори, сключени между ревизираното лице и доставчика [фирма] е видно, че предметът им е консултантски услуги във връзка с проекти "Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти за изграждане на инфраструктура за третиране на отпадъците в [община]", "Подобряване на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в [населено място] могили, обл. Р. " и "Техническа помощ за подготовка на услуги за изпълнение на проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в [населено място]". От представените договори, сключени между ревизираното лице и доставчика [фирма], е видно, че ревизираното лице е възложило на доставчика задачи за изготвяне на комплект документация за участие в процедура за открита обществена поръчка, технически спецификации като в чл. З от договорите са описани конкретни крайни продукти на възложената работа. Първоинстанционният съд с основание е подчертал, че по делото не са представени крайните продукти по сключените договори между ревизираното лице и [фирма] - междинни доклади, доклади за изпълнение на дейности, окончателен вариант на прединвестиционно проучване по съответните проекти, техническа документация, каквито документи не са приложени към протоколите. По делото не са налице и крайните продукти по сключените два договора с [фирма], подробно описани в чл. 3 от договорите. В представените ППП към сключените договори с доставчиците съвсем общо е посочено, че възложителят приема работата на изпълнителя по съответните договори. Освен това, в сключените договори между задълженото лице и двамата доставчици е уговорено изрично, че работата се приема на база подписани присъствени листа, парафирани от ръководителя на проекта и от представител на бенефициента, каквото приемане не се доказва от представените доказателства. По делото не са представени никакви доказателства за последваща реализация на спорните услуги, поради което не е ясно дали консултантските услуги са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице или са били предмет на последваща реализация. В Решенията на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, и по дело С-324/11, се има предвид недопустим отказ на приспадане на данъчен кредит на получателя по облагаеми доставки по реално осъществени такива, поради недоказване на техническия и персонален капацитет на доставчиците да ги извършат, какъвто настоящият случай не е. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В съдебно заседание е претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 850 лв. Материалния интерес по делото е в общ размер на 48 724.03 лв. (главница - 43 578 лв. и лихва 5 146.03 лв.). Настоящият състав намира, че на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 991.72 лв., изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение