Решение № 14090 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5254/2013 г.

Решение № 14090 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5254/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Страхил Асенов Туповичарски, от гр. Дупница, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 16/28.01.2013 г. по адм. д. № 83/2012 г. на Административен съд Кюстендил. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му, постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на разноски, както и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-Югозападен район в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-549/30.11.2011 г. на началника на РДНСК-Югозападен район, с която на касатора е наредено да премахне незаконен строеж "автотенекеджийска работилница", находяща се в УПИ ХI-5117, разположена на границата с УПИ Х -5120 и попадаща и в двата имота. Според обстоятелствената част на заповедта строежът е извършен през май 1977 г., преди издаденото строително разрешение и дадената строителна линия, коита са за гараж; строежът не съответства на действащия подробен план от 1991 г., поради което е незаконен като изграден без строителни книжа и при противоречие с плана на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Строежът е със застроена площ от 28 кв. м., вместо предвидените с проекта 18 кв. м., строителното разрешение и прокотол за дадена строителна линия са съответно от 20.06.1977 г. и 01.07.1977 г., а в декларация жалбоподателят сочи, че използва постройката за ремонт на автомобили от май 1977 г. Строежът не е търпим, тъй като нормата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ визира само незаконни строежи поради липса на строителни книжа, а в случая строежът е незаконен и поради несъответствие с предвижданията на плана, строежът е в отклонение от предвидените размери, застроена площ и брой помещения, а съществува нормативно изискване за съответствие на строежите със съгласуваните и одобрени проекти, поради което не е допустим и по време на изграждането му. Решението е материално незаконосъобразно: Видно от доказателствата по делото и от заключението на вещото лице-инженер, е налице разрешение за строеж и дадена строителна линия съобразно утвърден проект от 31.01.1977 г. за гараж с размери 3/6 метра. На място са обособени две помещения-гараж с канал и складово помещение, които не са разделени от плътни стени. Гаражът се полза за местодомуване на автомобил и няма следи да се ползва за авторемонтна работилница. Към момента на издаване на строителните книжа и изграждането на гаража лицето на парцела към улицата е 17.30 кв. м. съгласно актуалния тогава действащ подробен устройствен план, като не навлиза в съседния имот. С последващите изменения на подробните устройствени планове гаражът не е нанесен, лицето на парцела към улицата е намалено на 15.30 кв. м., налице е разместване на уличната регулация с имотните граници, поради което част от строежа от 2, 18 м навлиза в съседния имот. Според вещото лице-архитект гаражът е със застроена площ от 28 кв м, като има изпълнено складово помещение към разрешения гараж и двете са свързани с врата. Предвид изложеното се налага изводът, че гаражът е законно построен още през 1977 г. В разглеждания аспект настоящата инстанция не приема фактическия извод на първостепенния съд, че гаражът е изграден през месец май 1977 г., видно, според съда, от представената от самия жалбоподател декларация. На първо място, още през януари 1977 г. има утвърден проект за гараж, а през юни и юли са издадени разрешение за строеж и дадена строителна линия. Представената деклрация е в смисъл на извършване на дейност по автоуслуги от май 1977 г., а не че гаражът е построен в завършен вид през май 1977 г, тоест преди строителните книжа. На второ място, поради неотразяването на законно построения гараж в последващите ПУП-ве за изменение на предишни, е намалено лицето на парцела, което води до навлизането в имота на съседа. Това обстоятелство не се дължи на действия от страна на жалбоподателя, а на пропуск на общинската администрация, тъй като принципна всички последващи нови подробни устройствени планови или техни изменения следва да се съобразяват със законно построените сгради. С оглед наличието пък на строителни книжа не се оправдава от фактическа страна изводът за незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 строеж- поради липса на строителни книжа. Не е налице и втората предпоставка за незаконен строеж- несъответствие на извършения строеж с действащите правила и норми, тъй като към момента на построяване на гаража същият е в съотвествие с действащия регулационен план от 1958 г. Изграденият обект не се ползва и за "автотенекеджийска работилница", видно от заключението на назначената техническа експертиза. Що се касае до безспорния факт, че строителството надхвърля разрешеното такова по издадените строителни книжа, то както в обстоятелствената част на заповедта, така и в разпоредителната част се визира един общ обект. Заповедта не определя като незаконен част от строеж, какъвто се явява надстроената над разрешеното по площ част, а един цялостен строеж. Поради това застроената повече по площ част извън законно разрешения гараж не е предмет на обжалваната заповед, а изтъкнатите мотиви на съда за отклонение от съгласуваните и одобрени проекти са неотносими към конкретния казус, тъй като такива фактически и правни основания изобщо не се съдържат в оспорения административен акт. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът неправилно е приложил материалния закон. Оспорения административен акт е материалнонезаконосъобразен, тъй като административният орган е подвел към предвидените в хипотезиса на правната норма- чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ-факти, които не са осъществени. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в смисъл на отмяна на оспорения административен акт. С оглед изхода на спора на касатора ще следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция и претендирани в срок разноски съобразно представените доказателства и опис на същите в общ размер от 810 /осемстотин и десет/ лв, представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат. Възражение за прекомерност от ответната страна не е направено, поради което разноските се дължат в целия, претендиран размер. В хода на касационното производство пълномощникът на касатора претендира допускането на преюдициално запитване на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Евпорейския съюз за сезиране на Съда на Европейския съюз за депозирани по делото противоречиви становища на главния архитект относно търпимостта на процесния строеж. Искането е неоснователно, тъй като нормата има предвид тълкуване на Договора за функциониране на Евпорейския съюз или на други актове на органи на Съюза, поради което процесното искане не се обхваща от приложимата за отправяне на преюдициално запитване цитирана разпоредба. Воден от горното и на основание чл. 222 АПК, Върховният административен съд, второ отделение