Решение № 4668 от 17.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Стара Загора и от Химиндъстрийс ООД, чрез адв. А. Миланова, срещу Решение 195 от 04.11.2021 г., постановено по адм. дело 144 по описа за 2021 г. на Административен съд Ямбол. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание адв. Миланова претендира разноски. Ответната страна община Ямбол, чрез своите пълномощници М. Караиванова началник на отдел Правен при община Ямбол и юрк. З. Вълчанова-Христова, изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Цонев, чрез адв. М. Бумбаров, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационните жалби по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, ги намира за основателни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Ямбол е Решение СЗ-6-ПР/2021 г. на директора на РИОСВ Стара Загора да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда и оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони за инвестиционно предложение Извършване на дейности по съхранение, кондициониране, възстановяване/регенериране на разтворители и други отпадъчни химични органични вещества с висока степен на чистота в недвижим имот със застроена в него сграда, с идентификационен номер 87374.515.20.15, по кадастралната карта на гр. Ямбол, находящ се в северозападната част на УПИ I, кв. 333 по плана на Промишлена зона, гр. Ямбол, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони, с възложител Химиндъстрийс ООД, гр. София, [улица] С обжалваното решение съдът е приел, че при издаването на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви, че в противоречие на чл. 93, ал. 9, т. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и подаденото заявление от възложителя Химиндъстрийс ООД не е извършена задължителнаоценка на въздействието върху околната среда (ОВОС),че в нарушение на закона възложителят не е извършил своевременно публичното оповестяване на инвестиционното си предложение, както и че делото липсват доказателства за започната процедура по Закона за устройство на територията (ЗУТ) за изменение на общия устройствен план (ОУП) на гр. Ямбол и изработване на подробен устройствен план (ПУП) за поземления имот, в който е разположена сградата, където възложителят ще осъществява дейността си, а освен това договорът за наем на възложителя със собственика на сградата е изтекъл. С тези съображения съдът е отменил решението на директора на РИОСВ Стара Загораи е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението си съдът е осъдил РИОСВ Стара Загора да заплати разноските по делото. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В изложените мотиви първоинстанционният административен съд е пропуснал да обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните относно спорните обстоятелства. Не е установил и не е обсъдил всички факти по делото и не ги е подвел към приложимите норми. Необосновано съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 93, ал. 9, т. 1 от ЗООС понеже възложителят е поискал изготвянето на окончателна ОВОС, а със своето решение директорът на РИОСВ Стара Загора е постановил да не се извършва ОВОС. Уведомлението за инвестиционно предложение (УИП) се подава по утвърден образец, съгласно Приложение 5, към чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС). В настоящия случай, бланката на Химиндъстрийс ООД не съдържа отбелязване, с което се иска извършване на ОВОС, а с нея е поискано извършване на преценка на необходимостта от извършването му, в какъвто смисъл се е произнесъл и административният орган. В тази насока са били и възраженията на касаторите пред първоинстанционния съд, които не са били уважени. Не кореспондира с фактите и констатацията, че публичното оповестяване на инвестиционното предложение е извършено на един много по-късен етап от нормативно установеното, пренебрегвайки обстоятелството, че от РИОСВ Стара Загора е поискана допълнителна информация за определяне на характеристиките на инвестиционното предложение, за да се определи позицията от Приложения 1 и 2 на ЗООС, която е относима към него и съответно приложимата процедура по Глава шеста от ЗООС. След предоставянето на посканата информация, която отРИОСВ Стара Загора е била преценена като достатъчна за определяне на характеристиката на инвестиционното предложение и приложимата процедура, от страна на Химиндъстрийс ООД е сторено нужното за изпълнение на нормативните изисквания за публично обявяване на инвестиционното предложениечрез публикуване на обявление в местен ежедневник - вестник Делник . По делото е назначена и приета съдебно-химическа експертиза, както и допълнителна такава, които по никакъв начин не са били обсъдени от съда, нито са били взети под внимание възраженията на страните относно тяхната пълнота, яснота, обоснованост и обективност. Вярно е, че съдът не е обвързан, нито е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, но това в случая не е сторено, в пълно противоречие с чл. 202 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. За сметка на горното, съдът е коментирал липсата на доказателства за иницииране на процедура по ЗУТ за изменение на ОУП на гр. Ямбол и изработване на ПУП за поземления имот, в който е разположена сградата, където възложителят ще осъществява дейността си. В тази насока са основателни възраженията на касаторите, че влезлият в сила административен акт за успешно приключила процедура по реда на Глава шеста, Раздел втори на ЗООС е необходимо условие за започване на посочената процедура по ЗУТ чл. 84, ал. 4 от ЗООС. Неотносимо към законосъобразността на административния акт е обстоятелството, че представеният договор за наем за ползване на сградата, в която ще бъдат осъществявани дейностите по инвестиционното предложение, е изтекъл. Нито в ЗООС, нито в НУРИОВОС има подобно изискване. В т. 4 от бланката за УИП има изискване за посочване на собствеността, но не и за права върху нея. Евентуалната липса на валидно правно основание за ползване на въпросния имот е част от инвестиционния риск на възложителя Химиндъстрийс ООД. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В настоящия случай това не е сторено. Това е и пречка за касационната инстанция да извърши контрол за материална законосъобразност на проверяваното решение. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Ямбол. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допусне нови доказателства, служебно или по искане на страните, и установи фактите и обстоятелствата съгласно приложимите материалноправни разпоредби. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,