Решение № 6201 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12785/2018 г.

Решение № 6201 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12785/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Тиани-91" ООД моли да бъде отменено решение № 1550/27.07.2018 г. по адм. д. № 1511/2018 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-174-0267959/31.05.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба Началника на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-174-0267959/31.05.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол", с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – ресторант-пицария "Ла Тоскана", находящ се в гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл. 156, партер, стопанисван от "Тиани-91" ООД и забрана на достъпа до обекта за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 23.05.2018 г. е извършена проверка на обекта на търговеца от органите по приходите, при която е констатирано, че е извършена покупка на две кафета на стойност 3,20 лв, след десет минути в 16,55 ч е извършена покупка на минерална вода на стойност 1,80 лв като след заплащането в брой, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до обоснован извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Правилен е изводът на съда, че на основание чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.... в приложимата редакция от ДВ, бр. 76/2017 г. фискална касова бележка се издава едновременно с извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Обосновано съдът е приел, че представената фискална касова бележка на стойност 3,20 лв, издадена в 18,39 ч. не променя факта, че е извършено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 25, ал. 3 от наредбата, а за закупената минерална вода фискална касова бележка изобщо не е издадена. Представените доказателства за върната сума 162,74 лв от "Интерфууд средец" ООД, в какъвто размер е превишението на фактическата наличност в касата над наличността по касовия апарат правилно съдът е приел, че не променят факта, че с протокола за насрещна проверка е установено извършване на нарушение на чл. 118 от ЗДДС, което е основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от наредбата. Законосъобразно съдът е приел, че след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и следва да наложи предвидената в чл. 186 от ЗДДС принудителна административна мярка. Правилно е определена от съда целта на мярката запечатване на търговски обект като превантивна и преустановителна - да се предотврати извършването на други нарушения от търговеца. Обосновано съдът е приел, че определената продължителност на мярката от 15 дни е съответна на установеното нарушение. Правилен е изводът на съда, че налагането на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС се извършва независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, поради което в ЗДДС няма изискване да е наложено административно наказание, за да е допустимо налагането на принудителна административна мярка за установеното допуснато нарушение на чл. 118 от ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,